Реката се наричала Канла, което ще рече „кървава”
<em>Тези, които бързат да минат на светофарите при &bdquo;Лъвов мост&rdquo; в София, запътени към Централна гара или Централната автогара, нямат време да погледнат бронзовите фигури. Малцина знаят, че те са поставени там не просто като украса, а като символ и спомен от времето, когато тук се издигали бесилки. </em><br /> <br /> Защото пред моста бил мегданът, на който са бесели престъпниците срещу империята. Тук са виснали на бесило през 1876 г. копривщенците Стойчо Рашков и Тодор Малеев, участници в Априлското въстание. Тук е обесен през 1877 г. книжарят Георги Стоицев, псалт в черквата &bdquo;Св. Крал&rdquo;. Всъщност били осъдени четирима книжари за разпространение на бунтовна литература, но само трима обесили (четвъртият се спасил по чудо): за Стоян Табаков направили бесилка близо до дюкяна му в местността &bdquo;Капана&rdquo;, а Никола Чолака обесили на вратата на книжарницата му. <br /> <strong><u><br /> По това време това е &bdquo;Шареният мост&rdquo;, </u></strong><br /> <br /> защото в традицията на източното изкуство е нашарен с червени и жълти линии. Построяването му е свързано с името на някогашния имотен турчин Халил Сали Ефенди. Наричали го &bdquo;Лудият Халил&rdquo; и този му прякор не е случаен. Едно лято реколтата била много добра и се разчуло, че Халил купува слама. Шопите му возели кола след кола, той никого не връщал, макар че всички се чудели защо му е на този лудньо толкова слама, че и пари дава за нея. Той на всички отговарял: &bdquo;Заман саман сатар&rdquo; &ndash; &bdquo;Времето продава сламата&rdquo;. На другата година реколтата била по-лоша и шопите идвали да си купят от Халил слама. И той продавал &ndash; с голяма печалба. С парите съградил този мост, като от двете страни сложил два красиво написани надписа. На едната страна: <br /> С време продадох, мост създадох. На другата, по традиция, сложил текст от корана: <br /> <br /> <u><strong>Дето няма чешма &ndash; сътвори чешма, дето няма мост &ndash; сътвори мост!</strong></u><br /> <br /> От този надпис навярно подсетен, Стойчо Рашков извиква на турски, преди да му метнат въжето: &bdquo;Дето има бесило &ndash; сътвори свобода!&rdquo;.<br /> <br /> Има стари снимки на Шарения мост, които дават приблизителна представа за тази част на града по това време &ndash; от едната страна са турски гробища, от другата - ниски, паянтови къщета и дюкяни, криволичеща улица, волски коли, в дъното &ndash; минарета... Идеята за &bdquo;Лъвов мост&rdquo; възниква у пловдивския книгопродавец и културен деятел Хр. Г. Данов като идея за паметник на четиримата софийски книжари веднага след Освобождението. Тя била подкрепена и от видни софийски общественици и политици. Проектът бил на Вацлав Прошек, братовчед на братята Прошек, на които дължим и Орлов мост, изпълнението е на фирмата &bdquo;Братя Прошек&rdquo;, макар да има сведения и участие на &bdquo; Тодор Велян и сие&rdquo; под ръководството на инж. Конт. Проектът предвиждал да бъдат включени и други мемориални елементи, освен Лъвов мост, например изграждането на голям кръгов площад, на отделни паметници, но... изглежда, не са стигнали парите или ентусиазмът... <br /> <br /> Лъвовете са изработени от виенската фирма &bdquo;Ваагнер Биро&rdquo; и още тогава се пуснала приказка, че лъвовете са нарочно оставени без езици, за да не кажат колко пари от отпуснатата сума (260 хил. златни лева) са пропилени не по предназначение.<br /> <br /> <br /> <strong>Петя АЛЕКСАНДРОВА</strong><br />