Вещите лица са препъникамъкът в тези съдебни спорове
<em>&nbsp;Адвокат Лилия Николова е една от малкото, които са се захванали да нищят делата срещу медици и болници. Тя го прави от името на пациентска организация и много добре знае колко трудно се гледат такива дела. Въпреки това чувството й за справедливост не й дава да обърне гръб на хората, които имат нужда от помощ, за да се преборят с корупцията и безразличието в болниците. Ето какво разказа юристът с дългогодишен опит в съдебните битки на потърпевши пациенти и техни близки. </em><br /> <br /> <strong>- Адвокат Николова, нека започнем разговора с най-големия проблем, който срещате при воденето на такива дела - кой е той?</strong><br /> - Проблемите са няколко, но най-големият от тях е намирането на вещи лица. Голям проблем имаме, защото, разбираемо е, те трябва да са лекари. Нямам обяснение защо масово от 2011 г. ние не можем да намерим вещи лица. За тези дела са необходими много специалисти, особено когато говорим за трансплантация, която освен че е хирургична дейност, е и екипна. Затова трябват уролози, нефролози, микробиолози, анестезиолози, съдови хирурзи, трансплантолози. А те масово отказват - кой бил ангажиран, кой не можел, кой имал конфликт на интереси, кой пътувал в чужбина... Всеки си прави отвод като вещо лице. Аз съм задала към експертизата 52 въпроса. Конкретни. А вещите лица, когато направят експертизата, ми отговарят само с едно изречение: &ldquo;Няма данни, всичко онова, което е трябвало, е направено&rdquo;.<br /> <br /> За мен би било най-добре да се търсят вещи лица извън България, за да няма влияния и т.н. Но това по нашия закон е невъзможно. Още повече, че трансплантации се правят само в няколко болници в България. Т.е. всички онези хора, които работят било чернодробни, било бъбречни, било сърдечни трансплантации, са малко като екипи и се познават един друг, работили са заедно... <br /> <br /> <strong>- Искате да кажете, че няма как да се явяват като вещи лица, защото си пазят личните интереси?</strong><br /> - Те се явяват, но си представете какво казват, като се явят! Аз съм взела от проф. Пантев една експертиза, от която, честно казано, съм отвратена.<br /> <br /> <strong>- Защо?</strong><br /> - Защото заключението му е: &ldquo;Всичко е направено както трябва&rdquo;. И нищо конкретно!<br /> <br /> <u>Млад мъж на 34 години умира 20 дни след трансплантация! Кое му е наред?...<br /> </u><br /> <strong>- Колко такива дела имате?</strong><br /> - В момента са две, които са за бъбречни трансплантации. Като имате предвид, че в периода 2008-2011 г. имам 10 случая за правени чернодробни трансплантации. Изисквала съм ги по делата и съответно съм ги получавала със съдебни удостоверения. Аз ви казвам съвсем официални данни - имам докладите от проверки, които са правени от Агенция &ldquo;Медицински одит&rdquo; и от Агенцията по трансплантации. Та от тези 10 случая с направени чернодробни имплантации има 6 починали деца, а на две от тях е трябвало да се направи ретрансплантация. Цифрите са достатъчно красноречиви - от 10 трансплантации, 8 са неуспешни. Това са деца! Сред тях има и бебета на месеци... <br /> <br /> Преди около месец ми се обади близка на семейството на едно от тези трансплантирани през 2008 г. дечица - те са две близначки. Едната е била с проблем - трансплантиран й е черен дроб. Неуспешна трансплантация, разбира се. Детето е <br /> <br /> <u>изпратено за ретрансплантация в Англия </u><br /> <br /> чрез Фонда за лечение на деца в чужбина. Там лекарите, след като са го отворили, са се чудили какво е това парче от черен дроб, кой, как и защо го е слагал по този начин? Освен това при самата операция са затворени жлъчните пътища. Чудели са се защо това е направено. Там детето е чакало за донор, но през това време състоянието му се е влошило много. Починало е на 15 януари. На 23-ти са го транспортирали до София. А в края на януари ми се обади близка на семейството. Казах им, че дори и да водим дела, няма да върнем детето. И колкото и грозно да ви прозвучи, казах им, че едва ли има смисъл...<br /> <strong><br /> - Има ли наистина смисъл да се водят такива дела?</strong><br /> - Има смисъл да се водят тези дела, за да не се случва това и на други хора. Вие представяте ли си това дете за ретрансплантация, близначката, в какъв кошмар и в какъв ужас е живяло през тези шест години от краткия си живот. То е било непрекъснато в операции, непрекъснато в някакви поддържащи терапии. Лекарите в Англия са се борили 20 дни с какви ли не апаратури, с какви ли не най-съвременни медикаменти да му спасят живота. Но в крайна сметка детето е починало. Английските лекари са заявили на родителите, че ако са знаели колко е било увредено детето, никога нямало да тръгнат да му правят нова трансплантация, защото е ясно, че няма как да я издържи.<br /> <br /> <strong>- Казахте, че големият проблем при делата е с вещите лица. Как може да се разреши той?</strong><br /> - Само и единствено с волята на съда. В гражданския процес няма такова нещо като самоотвод на вещото лице. Ако аз като адвокат или другата страна преценим, че има конфликт на интереси, че подсъдимите и вещото лице са близки приятели и колеги, или ако са в трудови взаимоотношения, зависими един от друг, можем да поискаме съдът да го отведе на някои от тези основания. С един-два състава в Софийски градски съд имаме проблеми по други дела, които водим срещу болници, но като с база &ldquo;Лозенец&rdquo; няма такъв проблем. &ldquo;Пирогов&rdquo; или която щете болница съдим, обсъждаме - няма проблем. Докато тук с вещите лица е страшна работа. Разбира се, има и изключения. Съдиите от един-два състава <br /> <br /> <u>се отнасят с твърда ръка към вещите лица, </u><br /> <br /> прилагайки закона - за неявяване им налагат немалка глоба от порядъка на 1200 лв.<br /> <br /> <strong>- И пак ли не се явяват вещите лица?</strong><br /> - Явяват се, няма къде да ходят. Но просто всичко зависи от съдията. Делото за мъжа, починал 20 дни след операцията, по-специално мина през три състава. Сменяваха се съдии, имаше преразпределение на делата - разхвърляха ги по други състави. Казах на първата съдийка, която гледаше делото, че нещата няма да се случат без натиск от съда, по закона за съдебната власт. Отговори ми, че не може да ги принуди! Не, може. По закона за съдебната власт това е неуважение към Темида, налага им се глоба. Няма къде да ходят.<br /> <br /> <strong>- Има ли смисъл да ви питам кога очаквате развитие по делата?</strong><br /> - Изобщо не очаквам. Вещите лица се появяват един по един, а експертизата е обявена като комплексна. Т.е., когато се назначат всички вещи лица, например 10, те трябва да се съберат заедно, да обсъдят случая, всеки по неговата специалност. Нещата са навързани. Не може урологът да напише по неговата част, съдовият хирург - по неговата и т.н. Трябва екипно да разгледат материалите, да съгласуват и да подпишат единно общо становище, което да защитят в съдебната зала. А те какво правят? Днес назначаваме проф. Пантев, уролог, за вещо лице. Той отговаря с по едно изречение, че няма данни за престъпление и че всичко е наред. След това назначават друг специалист, който казва, че всичко е супер... И всеки си прави някакви отделни експертизки. Не се прави така! И тук е мястото на съда да им каже, че това не е по правилата. Когато ви назначим, събирате се всички, преглеждате документацията, която е над 1000 страници, сядате и пишете...<br /> <br /> Съдебната ни система е много зле. Много, изключително зле. На съдиите не им се гледат такива дела. Да не говорим, че има няколко състава - в Софийски градски съд те са общо 21 състава - там се гледат тези дела, защото исковете са за над 25 000 лв., които в момента, в който им се разпредели такова дело срещу болница или срещу лекар, си правят отвод и го разпределят в друг състав. И така делата се прехвърлят от един на друг състав. Да не говорим, че има състави, на които аз искам отвод, защото им знам отношението към определени хора и институции. Общо взето, има само 5-6 състава, които ни гледат делата. Много, много е тежко ...<br /> <br /> <br /> <strong>Милена ВАСИЛЕВА</strong><br />