Вълчо Камарашев: Артистът не се пенсионира, той просто… умира!

<em>Вълчо Камарашев е един от последните мохикани в театралната гилдия, който все още устисква фронта. И духом, и телом. Макар и на 76, виталността му е неподправено младежка, излъчването - свежо, а за специфичния му глас да не говорим. Някогашният харамия-файтонджия от филма &bdquo;Дело 205. П.К.Яворов&rdquo;, където с епизодичната си роля спокойно би се класирал за &bdquo;Оскар&rdquo;-ите, с изявите си в &bdquo;13-ата годеница на принца&rdquo;, в &bdquo;Комбина&rdquo;, &bdquo;Авантаж&rdquo;, &bdquo;Тримата от запаса&rdquo; и пр., ще остане навеки в архива на родната филмография. От старчески недоимък в последните години бай Вълчо се впусна и в руслото на рекламите. От екипа на &bdquo;Столичани в повече&rdquo; пък получи като леко &bdquo;подаяние&rdquo; ролята на кръчмар. Колкото да не го забравим. <br /> <br /> Репортерът на &bdquo;ШОУ&rdquo; потърси емблематичната аркашка-ветеран от Военния театър, за да разбере как и кога умира един актьор. Имаме предвид кончината на Джоко Росич. А бай Вълчо-Кюфтето го е правил това стотици пъти, за радост - само на сцената. </em><br /> <br /> <hr /> <strong>- Бай Вълчо, наскоро се спомина и Джоко Росич. Почти ти е набор?! Какви спомени имаш от харамията с възгърления глас?</strong><br /> - Отиде си един великолепен човек, разкошен човек! С дръпнат характер. Когато трябваше да бъде твърд, беше твърд, когато трябваше да бъде мек &ndash; беше мек. Вечна му памет!<br /> <br /> <strong>- Като почитатели на Бакхус, сте обърнали заедно не едно и две питиета...?</strong><br /> - Остави чашките, той /Джоко Росич &ndash; б.а./ до последно се чувстваше българин. Не бяхме се виждали от две-три години, защото за нас, старите кранти, няма работа...<br /> <br /> <strong>- А къде бяха допирните ви точки с него? Неведнъж сме се засичали с колоритния актьор на пазара в &bdquo;Ситняково&rdquo;, а той беше широко скроен човек - хем ще се помайтапи, хем ще го &bdquo;начука&rdquo; на някой от опонентите си. Една от &bdquo;щаб персоните&rdquo; там, бивш кадър на ЦК на БКП, го е...ваше до немай къде, а Джоко никога не си оставяше магарето в калта. </strong><br /> - Той беше човечен вдън душата си&hellip; Допирните ни точки бяха в неговата човещина и справедливост. Друг като него едва ли скоро ще се роди! <br /> <br /> <strong>- А не смяташ ли, че беше един рицар на печалния образ? Толкова драматизъм и&hellip; лирика в душата му, такова богатирство, едно невероятно съчетание на сила и нежност...? </strong><br /> - Да, хубаво и точно го каза! Но печално - всичко така трябва да го възприемаме&hellip;<br /> <br /> <strong>- В каква кондиция те намирам в момента?</strong><br /> - Добре съм, поработвам все още на моята възраст, а любимата ми фраза е: &rdquo;Артистът не се пенсионира, артистът просто умира&rdquo;. Мога да изиграя роли и на 6-годишни, и на 60-те. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Важното е някой да ти я даде <br /> </strong></span><br /> /горчив смях &ndash; б.а./.<br /> <br /> <strong>- А как възприемаш цялата тази порнография, която се излива на талази на талази от телевизионния екран? За филмите да не говорим &ndash; там ако няма екшън, продукцията едва ли не е обречена на провал. И новините ни същата стока &ndash; убийства, грабежи, насилие, драчене в парламента. Докато чуем добрата новина, ако я има, вече сме каталясали от негативизъм?</strong><br /> - Всичко това не ме удовлетворява, разбира се. Както се шегуваме ние, по-възрастните артисти, по филмите можеш да видиш какво ли не &ndash; младите мъже и младите момичета, които се събличат. Липсва им духовното, няма го големият им пример. Младото поколение не знае къде се намира. Кой от тях е гледал филма за Яворов?! Не бива да си режем корените, да забравяме нашето минало!...<br /> <br /> <strong>- Ти цял живот си бил непоправим оптимист. Как смяташ &ndash; изконните ни духовни ценности един Божи ден ще се върнат ли?</strong><br /> - Да, надявам се! Доброто винаги ще победи злото.<br /> <br /> <strong>- Но и твоята дъщеря напусна България, засели се в Америка, не успя да устиска като именития си баща, който се чуди и мае как да свърже двата края в родината си. Казвал си, че ти помага финансово, но това не е всичко, нали? Как преживя този факт?</strong><br /> - Кой? &ndash; Аз или тя? Родителят страда повече от детето си. От една страна, ми е тежко, че е далече от мен, но пък съм щастлив, че тя се чувства добре там. Там завърши висше образование, има работа&hellip; Имам две внучета, с български имена, едното се казва Сашо-Момчил, а другото Николай-Алексей.<br /> <br /> <strong>- С кого последно си пийна сладко-сладко ракийката? Навярно е радост за всеки, който се докосне до един истински българин, чаровен и неподправен, както викат братята сърби &ndash; мехлем за душата?</strong><br /> - Днеска на обяд пих една малка ракийка с един мой колега - Сашо Симеонов.<br /> <br /> <strong>- Какво поддържа великолепния ти дух, който носиш в себе си? Явно там гори някакъв огън, който никога няма да загасне, нещо необяснимо?</strong><br /> - Не мога да ти кажа, много неща съм видял в живота си, не мога да ги забравя, така че&hellip;<br /> <br /> <strong>- Храмът на Мелпомена, особено в столицата, в последно време е препълнен със зрители, което е добро. Къде виждаш стойностните и нестойностните неща в театралните зали?</strong><br /> - Малко ми е трудно да ти отговоря. Виждаш, че много театри в страната загиват, и киното ни е на същия хал. Американците снимат по 500-600 филма на годината, а с тоя орязан държавен бюджет ние как да снимаме?! Вече ти казах &ndash; да не забравяме корените си, и хубавото, и лошото. Трябва да живеем!<br /> <br /> <strong>- За последните 25 години много глупости се извършиха в държавата ни, една от тях е, че продадохме &bdquo;Бояна&rdquo; на американеца Дейвид Варод. Баща ми беше заместник постановъчната част на ДТ &bdquo;Димитър Димов&rdquo; в Кърджали, водил ме е в полите на Витоша, където като база и снимачни площадки - като архив притежавахме нещо уникално! Та това беше нашенският Холивуд, а, вместо да го съхраним, днес го отстъпваме за жълти стотинки на всеки, който го поиска?</strong><br /> - Били сме принудени, защото не сме имали средства. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Глупост на глупостите!<br /> </strong></span><br /> Не само аз, но и много мои колеги съжаляваме много.<br /> <br /> <strong>- Познаваме се отдавна, имам вътрешното усещане, че все още носиш в себе си една роля, която не си изиграл, и докато не постигнеш лелеяната си мечта, няма да се явиш пред Всевишния?</strong><br /> - Разбира се, с много роли съм се срещал, но и за много мечтая. Но ние, артистите, сме като младите булки &ndash; трябва да ни избират.<br /> <br /> <strong>- Винаги звучиш чаровно, на което искрено ти се радвам. Открий поне едно зрънце от душата си, което ти дава сила?</strong><br /> - Не знам откъде идва. Започнах от Бургас с Леон Даниел, след това с много интересни хора се срещах, не мога да ги забравя. Както и мен никой не ме забрави, слава Богу!<br /> <br /> <strong>- А за реклами не те ли търсят? Ти си един характерен образ, който винаги би се котирал?</strong><br /> - Сега вече има друга мода, търсят по-младите. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Може би вече съм изчерпан </strong></span><br /> <br /> /звучен смях &ndash; б.а./. Нещата се променят.<br /> <br /> <strong>- И на финала, кои са най-големите ти въжделения?</strong><br /> - Късно ми е вече да кажа... Радвам се единствено на усмихнатите хора. Нищо повече не ми трябва!<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Георги АНДОНОВ</strong><br />