Васил Стоев-Ампега: Парцалев искаше да сключи фиктивен брак с Лили Иванова!

Не го направиха “народен артист” само защото беше хомосексуалист

14 Март 2014, 18:16 28058 прочита 6 коментара

Васил Стоев-Ампега: Парцалев искаше да сключи фиктивен брак с Лили Иванова!

Парцалев кумува на много сватби, но самият той така и не сключва брак

Не го направиха “народен артист” само защото беше хомосексуалист

Васил Стоев-Ампега е роден в София на 14 септември 1954 г. Той е един от 9-те учредители на Върховния съвет на масоните в България с 33-та, последна степен. Посветен е в Америка от Върховния съвет на света. Бил е до Илия Павлов през последните 7 години от живота му. В момента стопанисва голям хотелски комплекс в Норвегия. Има и огромно, модерно оборудвано звукозаписно студио, където записват всички големи скандинавски артисти. Васил Стоев работи с Асен Гаргов и Лили Иванова от 1977 г. като басист в групата на Лили Иванова &bdquo;Макове“. Творческата му среща с Илия Кънчев и Пейо Пеев води до основаване на група &bdquo;Импулс“. Пътуват дълго време с големия Георги Парцалев, който им помага да просперират и да се задържат като група! Музикалната кариера на Васил Стоев минава през групите “БИС” на Петър Чернев, “Феникс”, Бисер Киров. През 1981 г. Ампега заминава на околосветско турне с шоуто на великата Леа Иванова и Еди Казасян. След завръщането си в България в 1982 г. заедно с Жорж Сребров и Пламен Дойчев основава група “Моби Дик” През 1984 г.записва като продуцент с Пламен Дойчев първият студиен албум на група “Импулс” – “Импулс 1” и хита &bdquo;Ако ти си отидеш за миг“. Следващата година заминава за Швеция, където започва работа като продуцент в ТВ7. Автор е на повече от 80 и аранжор на над 100 песни за много от известните шведски и български поп изпълнители. Пише музика за документални и игрални филми, театрална, приложна, детска музика. Музикален продуцент е на редица албуми на артисти и групи. Негови песни взимат престижни награди на фестивали. Васил Стоев получава награда за цялостен принос в развитието на българската култура – 1998. След 1996 г. Ампега основава собственото си звукозаписно студио &bdquo;Моби Дик“, където се занимава с постпродукция, хард диск рекординг, дигитален мастеринг и съраунд технологии. Основава и продуцентска къща &bdquo;Impuls Ent. co.“. Член е на Международното общество на аудиоинженерите &bdquo;А Ес Конвенция“, един от основателите на Асоциацията на звукозаписните студиа в България. Ексклузивно пред “ШОУ” Васил Стоев-Ампега разказва прелюбопитни истории за големия актьор Георги Парцалев, с който дълги години са били заедно на сцената! <hr /> - Василе, ти си бил много близък с великия Георги Парцалев. Какво ви свърза? - През 1977 г. се събрахме амбицирани млади момчета, рокмузиканти, да правим кариера, да пробием – аз, Илия Кънчев, Красимир Манолов, които вече ги няма, и Пейо Пеев – група “Импулс”! С Парцалев ни запозна Илия Кънчев, той беше пътувал преди това с него. На него му трябваше група за участията, а на нас пък – звезда! Искахме чрез неговите контакти да пробием в Българско радио и в Българска телевизия. Това бяха двете места тогава, които правеха звезди! А суперзвездата Георги Парцалев имаше тези контакти! И в продължение на две години ние пътувахме заедно по концерти из цяла България! Парцалев ни поддържаше. Ние тогава нямахме пари. Понеже той снимаше много филми и в това време ние не можехме да пътуваме по концерти, ни събираше в Унгарския ресторант срещу Сатиричния театър, черпеше ни по един обяд, раздаваше ни по 30 лв. - да имаме, да носим вкъщи да храним семействата! Все ни питаше: “Нахранихте ли се добре?”. Той ни създаде, той ни спаси! Ако го нямаше зад нас икономически и финансово, може би нямаше да се задържим като “Импулс” и да направим това, което е “Импулс”! - Парцалев е бил много ларж. Казваше ли защо? - Парацалев никога не даваше на никого да плаща никакви сметки! Като плащаше, вадеше някакви дебели пачки с пари, които бяха увити в найлонови пликчета, като стара баба! Винаги използваше лафа: “Бате, къде е хазяйката да се разплащаме?!”. Така казваше на сервитьорките. Беше много ларж, оставяше огромни бакшиши! Всяка вечер сме били по ресторанти - затваря се ресторантът, идва, примерно, първият секретар на партията с жена си и дъщеря си – да видят Парцалев, да го пипнат, да го видят! Това беше за тях нещо невероятно! Имаше ореола на суперзвезда! Но винаги той плащаше. Задавал съм му въпроса: “Защо, бате Жоро, ти не даваш на никого да плаща сметки?” Той ми отговаряше: “Ще ти кажа някой ден!...”. И една вечер след концертите Парцалев ми разказа историята си в едно барче: Бил младо момче, 20-годишно, от гара Левски. Баща му, той му викаше “бай Кольо” /между другото имаше и едно куче, булдог, и на него викаше бай Кольо/ го праща да учи за доктор! Това от гара Левски да отиде някой в София да учи за доктор, е голяма работа! Пращат му се пари всеки месец, да се издържа като студент. Но студентът по медицина започва да се занимава със самодеен театър в културния дом на транспортните работници на пл. “Възраждане” /днес “Син сити – б. а/ Там се запознава с друг самодеец, който се казва Енчо Багаров! Това е толкова важно за бате Жоро, че той престава да ходи на лекции. Още на първата година прекъсва медицината, но техните не знаят и продължават да му пращат пари! Но третата година той трябва да се прибере лятото на гара Левски. Целият град се е събрал на гарата и чака на перона докторът да слезе от влака! Слиза &bdquo;докторът”, правят посрещане, той се прибира в тях и, хъката-мъката, казва на баща си, бай Кольо, че ще става артист, а докторската идилия отдавна е прекъсната! Става чудовищен скандал, баща му го изгонва от къщи и 10 години не му говори! Парцалев се връща в София, няма къде да живее, няма какво да яде - нищо! Но едно семейство от самодейците, женени току-що, му предлага да го вземе при себе си в “Младост”, в гарсониерата. Те живеят в хола, той в кухнята спи на миндерчето! Бате Жоро вика: “И, бате, отивам сутрин гратис до “Орлов мост” и чакам някой да си хвърли фаса, за да го допуша!...”. Но семейството започнало да му оставя всяка сутрин, преди да отидат на работа, по 32 ст. за една кутия “Слънце” без филтър! “Много тежко ми беше по време на тези митарства и дадох обет, че ако Господ ми помогне да стана богат, никога няма да дам на никого да плати и една стотинка в мое присъствие!”, ми сподели Парцалев. Впоследствие той и Енчо Багаров стават една от най-любимите на хората комедийни двойки! За 4-5 години той освен супер популярен се превръща и в страхотна звезда! Започва да става и приказно богат. Вече има всякакви възможности - той е Парцалев! Може да вземе апартамент, кола, без да чака... И бате Жоро купува един тристаен апартамент в “Младост”, обзавежда го, както се изразяваше: “Бате, много а шанте, много шик!”, отива в гарсониерката при семейството, което го е приютило преди години. Парцалев има черен мерцедес и е с шофьора си Стефан Широков, който после стана първият импресарио на групи – той създаде “Сигнал”, група “Трик”, звъни на вратата, жената му отваря и възкликва: “Георги!”. А той им казва: “Дойдох да ви видя, не съм ви забравил! Хайде сега да ви водя на едно място!”. Вземат ги със Стефан с мерцедеса и ги закарват в апартамента, който е купил и обзавел! А те: “Георги, колко хубав апартамент си си купил! Да ти е честито!”. Тогава Парцелев казва: “Не, това не е моят апартамент, това е вашият апартамент! Да ви е честито!” Стефан им дал нотариалния акт на тяхно име. Те щели да припаднат! А Парцалев и Стефан Широков се изнизали, без да кажат повече нито дума... Парцалев се отблагодарява подобаващо на всички, които са му помагали. Чак след 10 години той взема майка си и баща си да живеят при него и тогава си проговарят! Той притежава картини и икони за милиони. Има много диаманти, кожи, визони… Трябваше някой да седи у тях дори от съображение за сигурност! Парцалев беше изключително фин човек! Познавам почти всички в шоубизнеса - нямаше такъв финяга като него! Може би само Еди Казасян и Леа Иванова... Тогава за такива хора казвахме, че приличат на “западняци”. Много деликатен, много тактичен... Обичаше скъпите неща. Пиеше само уиски по странен начин – 50 г уиски и чашата се допълва с вода! За една нощ можеше да изпие цялата бутилка по този начин! Но никога не съм го виждал пиян! - Но не е обичал да демонстрира лукс… - Не искаше хората да знаят, че обича лукса. Имаше кожени манта, които отвътре бяха визонени – 10 пъти по-скъпи, отколкото отвън! Искаше да остане за хората народен човек! Не искаше да демонстрира лукс... На всеки пръст имаше пръстени с диаманти, но когато излизаше на сцената, много пъти ми ги е давал на мен да си ги прибера в джоба, защото не можеше да ги остави в гримьорната. Не искаше хората да го виждат с тях! Парцалев беше човек на жеста. Винаги избираше много ефектни подаръци. Също като Илия Павлов. Но Илия имаше магазин на “Картие”. Казваше на охраната: “Иди до магазина и вземи химикалка, защото отивам на рожден ден!”. Тази химикалка струваше от порядъка на 1000 марки! Илия като малък беше мой фен и са се срещали с Парцалев. Той го гледаше като бог, беше за него великан, та великан! Никой не е знаел как ще продължи живота на единия и на другия... - Парцалев никога не стана “народен артист”. Защо го спираха? - Партийният секретар на Сатиричния театър се казваше Георги Калоянчев. Любимецът на Тодор Живков! Те не се обичаха с Парцалев. Калоянчев направо си му завиждаше! Отношенията между тях бяха, меко казано, куртоазни, на “здравей-здрасти”, не се обичаха! Калоянчев нямаше и никога не е имал славата на Парцалев! Но той и Мутафова бяха “народни артисти”, а Парцалев го задържаха да стои на “заслужил”! Това го притесняваше бате Жоро! Казваше: “Аз не съм “народен артист”, но съм артист на народа!”. Правеха му мръсно - дали заради хомосексуалността, дали затова, че Калоянчев му завиждаше, че е пет пъти по-голяма звезда, не знам!... Той и Емил Димитров си остана “заслужил артист”! Може би пак по същата причина! Очевидно пак заради хомосексулността! Такова беше времето тогава. Но когато подгонват Емил Димитров, Васил Андреев, Парцалев и другите, от Политбюро спират акцията. Има двама от високите нива на партията - синът на Цола Драгойчева – Чавдар и един друг стратег, заради които те не могат да си позволят този скандал! - Криеше ли от вас, че е хомосексуален? - Парцалев беше гей и не го криеше от нас. От обществото го криеше, не беше някакъв феминизиран, не! Но към нас не е имал хомосексуални щения, длъжен съм да го кажа! Може би просто е имал желание да работи с млади и амбициозни момчета, бяхме по на 20 и няколко години, готини, рокаджии! Като пътувахме, си имаше кандидати, които сами идваха при него. Той не ги е търсил. Това бяха все момчета здравеняци, борци ли, щангисти ли, все яки такива се въртяха около него. Мен това не ме е вълнувало, не съм и разбирал какво представлява гейството! - Притесняваше ли се Парцалев какво си мислят хората за неговата сексуална ориентация? - Искаше да прави фиктивни сватби! Чувал съм от него следното: “Бате, това ще е най-големият цирк за България - да се вземем аз и Лили Иванова!”. И ми е казвал, че е имало такъв разговор! Имаше една много ефектна руса певица от Варна, средностатистическа. Много напред им бяха отишли отношенията. Почти бяха сгодени! Водеше я с нас като бъдещата му жена! Но нито за момент не е ставало дума той да ни будалка, че ще живеят с нея като мъж и жена. Казваше: “Ами, така, бе, бате, да не говорят хората! Да е а шанте, да е шик, да не викат хората: “Той това, той онова”… Но той си хвана сериозен любовник и нещата се размиха... - Искаше ли да има деца? - Парцалев е кръстник на моя син, който също се казва Георги, но не сме говорили по този въпрос. - При толкова пътуване из България, сигурно сте имали много куриозни случки? - На Нова година - 1978 срещу 1979-та бяхме в Разград. Водещи бяха Петър Вучков и Мария Тролева. Парцалев беше звездата, а ние - “Импулс”, свирехме. Всички местни комунисти бяха по масите, платено ни беше щедро, ама щедро! Торби с пари ни бяха дали - Парцалев им беше дошъл на крака на 31-и срещу 1-и! Представям си него да го купят, колко пари му бяха дали! Ние свирихме, какво свирихме, нашият репертоар беше около 1 час, мина 12 часа и те викат: “Хайде групата да удари едно хорце, да потанцуваме!”. Ние си нямаме и хабер – рокмузиканти! Казваме на бате Жоро: “Другите ни парчета са на английски, “Бийтълс”, “Стоунс”, тук ще стане страшно!”. А Парцалев вика: “Бате, кажи, че са на руски групи!” Атанас Гугов – Нако Циганина, най-гениалният китарист на България, Джими Хендрикс на България, свиреше с нас тогава, влюбен в “Бийтълс” и в “Стоунс”! И аз обявявам: “Сега за танците ще изсвирим няколко парчета на руски групи!”. И започваме: “Ай кен гет ноу, сатисфекшън” на “Стоунс”, което мина за руско парче! Мисля си – тези ще ни разнищят вече! Бурни ръкопляскания на първия и втория секретар на партията! Подкарахме и “Бийтълс” – и техните парчета минаха за руски песни! Беше след 2 часа и доста алкохол се беше излял!... - Какви хонорари получаваше Парцалев по това време? - Парцалев се дразнеше, че не му плащат като за “народен артист”! Едно време се плащаше според званието. “Заслужил артист” – 120 лв. “Народен артист” – 250 лв. за концерт. За другите артисти – 60 лв. Ние, музикантите, получавахме между 27 и 35 лв., ръководител на оркестъра – 45 лв. По три концерта на ден. Парцалев ме пращаше мен при местния шеф на “Концертна дирекция”. Отивам аз при X и му казвам: “Другарю, добър ден, ето идваме най-после и при вас – в Кърджали /примерно/. Другарят Парцалев много обича Кърджали. Толкова време му е мечтата да дойде в Кърджали, ето че най-после, дойде! Много ви обича! Но да не вземете да го обидите с някакви 120 лв.! Ако трябва, той и за без пари ще участва, но да не вземете да го обидите като “заслужил артист”! Той и за без пари ще участва, но не го обиждайте! Не, недейте!”. А местният шеф: “Не, бе, не, как ще го обиждаме?! 250 лв.!” И му измислят там, технически лица, някакви мъртви души, и си му дават парите! И така на него винаги му се плащаше като за “народен артист”! Винаги! По села, по читалища - навсякъде беше фул! И като направи четири концерта – това са си 1000 лв. на ден! Страшни пари по онова време, когато всички вземаха по 250 лв. на месец! Носили сме и по 5-6 паспорта на приятели и роднини от София, даваме ги на касиерката, за да запише данните, като ги представяме за технически персонал. “Мъртви души”! Касиерката пита: “Къде са тези?”. “Ами, те прибират апаратурите в момента, давай парите!”. И тя ги дава, без да ги види лично. Местният шеф на “Концертна дирекция” се навива да разпише ведомостта, защото и той си взимаше своето! Не с всеки като с Парцалев, и с Лили Иванова, примерно, той може да изкара толкова пари! И друго сме правили. Отиваме в някой град и Парцалев ми казва: “Бате, върви там!”. Отивам аз в местния отдел “Култура” и започвам: “Другарко Петрова, пристигна трупата на Георги Парцалев, аз съм от група “Импулс”! Как сте?”. А тя: “Добре сме!”. Аз питам небрежно: “Извинявайте, мога ли да ползвам телефона!”. “Ама, да, разбира се!”. Въртя си вкъщи в София, но се правя все едно говоря с Комитета за култура, със Стефан Ганев - секретаря на Людмила Живкова: “Добър ден, другарю Ганев, посрещнаха ни прекрасно тука! Да, да да, по 3 концерта на ден са ни организирали! Другарите от отдел “Култура” са едни прекрасни хора, мисля, че всичко ще бъде наред! Да, другарю Ганев, ще ви докладвам, като се приберем!”… А аз си говоря с жена ми отсреща! Но тая там не може да провери! Тя никога не може да се обади на Стефан Ганев, никога! Абсурд, посмъртно! И застава мирно, вика хората от “Концертна дирекция”, нарежда им да ни организират по три концерта на ден. Парцалев ме научи на това, после съм го правил и с “Импулс”! Побъркват се! Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА <a href="https://www.blitz.bg/news/article/254258" target="_blank">Още по темата: Един от най-близките на мултибоса: Тайният червен тефтер на Илия Павлов изчезна след разстрела</a>