Всички в Белозем се гордеят със 77-годишната пенсионерка
<em>Баба Петра обикаля селото нашир и длъж с колело, тъй като напоследък краката не я слушали много. 77-годишната жена събаря огради наравно с мъжете, а стреля с ловна пушка, работи до изнемога на полето, а късно вечер играе ръченица, ако има веселба на мегдана, видя &bdquo;24 часа&rdquo;.<br /> </em><br /> От ранна пролет до късна есен Петра Ненова от пловдивското село Белозем е на полето &ndash; сади, копае, плеви, а сетне бере домати, чушки, зеле. В студените дни обаче не седи край печката у дома, ами гледа болни в пловдивските болници - сменя катетри и памперси, дава лекарства, храни с лъжичка. Работи денонощно срещу 10-15 лв. надница, на никого не отказва. &ldquo;Дойдат да се примолят и хуквам&rdquo;, твърди възрастната жена, майка на 3 деца и баба на 7 внуци и 12 правнуци. <br /> <br /> От 11 г. е вдовица, никой от многобройната челяд не е при нея. Тя обаче помага на всяко от децата си предимно с пари, които заработва с тежък физически труд. Има 55-годишен син, който е в Кипър, и две дъщери - на 53 и 46 г. <br /> <u><strong><br /> Пенсията от 220 лв. не стига за нищо <br /> </strong></u><br /> Затова наваксва с допълнителна работа. Тези дни бере спанак. 8 часа е превита на две. Краката на моменти не я държат и тя лази, за да се придвижва между лехите. Вече е спазарена за дни наред да бере марули в оранжерии. След това идва ред на засаждането на доматите, на пипера, на камбите - всичко, що е на полето. После ще ги копае, къса и сортира на жегата. &ldquo;Няма работа, която да ме плаши. А и пари трябват, чедо. Ако ги имам, ще ходя ли на тези години да се блъскам?&rdquo;, пита баба Петя, както я наричат по-младите. Пенсионирала се през 1990 г. като тъкачка на китеници в местния цех в селото, който вече не съществува. Работела на смени, а като се върнела, сядала вкъщи на стана и отново почвала да тъче. На всеки 3-4 дни изпод ръцете й излизали шарени китеници, които продавала срещу 300 лв. бройката в годините на соца. Така изучила трите си деца, направила им сватби. <br /> <br /> <u><strong>С цар Симеон сме връстници, но за разлика от мен той не е пил потен вода<br /> </strong></u><br /> Е, ще си почина, когато умра, казва през смях жилавата баба. Болните я боготворят, защото им прави масажи и ги вдига на крака. Често я канят на гости, тя обаче отклонява поканите, защото е затрупана с работа. Всяка сутрин в 5,30 ч. се мята на колелото и поема към къра. В 6 ч., по хладно, вече е на браздата. Приключвали работа около 18 ч., баба Петра обаче оставала до 22 часа да сортира набрания зарзават и да го реди в чували. За час тежък физически труд получавала 2 лв. Така често си докарвала по 20 лв. на ден. По никое време с колелото си пристига капнала. Но не ляга. Взема душ и хуква на купон. &ldquo;Удря една ракийка и се хваща на хорото. Ненадмината е на ръченицата&rdquo;, хвали я кметът Иван Тачев. Храни се оскъдно, живее скромно, защото раздава всичко на децата си. &ldquo;Парите отиват за изплащане на кредити, теглени от дъщерите. Единствено си купувам 2 тона въглища за зимата. Всичко друго - на деца и внуци. Успях миналото лято да си направя баня и тоалетна вътре в къщата ми&rdquo;, отчита се пенсионерката. От тази зима на село се е прибрал да живее зет й, 58-годишният Петър Станчев, съпруг на голямата дъщеря Кръстина от София, млад пенсионер, работил в &ldquo;Кремиковци&rdquo;. Един двор дели къщата им. Всяка заран правел закуска и канел тъща си. Щом изпиела кафето обаче, тя се качвала на колелото и хуквала да работи. Бабата не крие, че под възглавницата спи с газов пистолет. Навремето гърмяла с пушка. Ходела на лов със съпруга си - дядо Енчо, който бил голям стрелец. Апаш не смее да влезе в къщата. Кучето Путин я предупреждава за всеки един посетител. Неведнъж клала ярета и убивала с чифтето пернати. Често може да бъде видяна да забърква вар и с мистрията да зида стени. &ldquo;На всичко съм научена, само кухненската работа не ми идва отръки&quot;, признава тя, а внучката Петя допълва, че баба можела да прави добре само катми и тутманик... Освен за работа хората в Белозем я търсят и да урежда покойници. Редовно я викали да къпе и преоблича мъртъвци. &ldquo;От живите да те е страх, а не от умрелите. Нищо не ме боли, със здравето съм добре, слава богу, само краката не ме държат, затова въртя колелото&rdquo;, казва бабата.<br /> <br /> <strong><br /> Надя Стамболиева</strong>