Грипът убиец прати в гроба и пластичния хирург на Глория, Камелия Тодорова и Теди Велинова!

<em>Ваятелят на Наталия Гуркова, Теди Велинова, Камелия Тодорова, Глория и Анелия доц. д-р Христо Бояджиев почина в неделя вечерта. Пластичен хирург №1 в България издъхна във Военна болница, по-малко от 24 часа, след като е бил приет със сърдечна криза &ndash; усложнение от върлуващия грип убиец! </em><br /> <br /> &ldquo;Преди 4 месеца го хвана една хремичка. Тогава влязохме в болница и започна да се влошава. Грипът го удари в сърцето, в белите дробове... Проф. Чирков му предложи да го оперира в Германия, но Христо беше лекар и знаеше състоянието си. Прецени, че на 80 години няма да може да издържи такава операция. Иначе имаше 3 стента, сложени преди 7 години в Окръжна болница. Всичко беше перфектно, докато не се разболя от този грип...&rdquo;, разказа пред наш репортер почернената му съпруга Стефка. <br /> <br /> Д-р Бояджиев е оперирал почти до последно. &ldquo;Непрекъснато се обаждаха негови пациентки &ndash; коя родила, коя поостаряла, искаха да се пипне нещо тук-там по тях. Всички бяха изключително доволни от него и не искаха и да помислят за друг лекар&rdquo;, каза още Стефка Бояджиева. <br /> <br /> Големият син на доктора &ndash; Иван, в понеделник се занимаваше с всички подробности по опелото и погребението. Малкият &ndash; Румен, бил <br /> <br /> <strong>тотално съсипан от мъка</strong><br /> <br /> &ldquo;Той много страда. Приятели му изказват съболезнованията си във &ldquo;Фейсбук&rdquo; и това сякаш допълнително увеличава мъката му&rdquo;, каза Стефка. <br /> <br /> &ldquo;Най-искрени съболезнования за загубата на този голям човек в погледа на който винаги е имало добрина и разбиране! Много съжалявам, Румка&rdquo;, е написала в профила на Румен моделката Мариана Маринова, която също е сред пациентките на най-добрия български пластичен хирург. А Деница Енева се е опитала да утеши Бояджиев-младши със стихове. &ldquo;Хората като Доктора, обичани и уважавани от толкова много хора, завинаги остават живи в сърцата ни! Той няма да бъде забравен!&rdquo;, написа още Енева. <br /> <br /> Румен Бояджиев е един от най-желаните софийски ергени и винаги е заобиколен от красиви жени. Една от най-дългите му връзки е с Теди Велинова, която, преди да попадне в ръцете на д-р Енчев, беше &bdquo;ъпргрейтвана&rdquo; от бившия си &bdquo;свекър&rdquo; д-р Христо Бояджиев. След нея Румен имаше връзки и с първата адреналинка Теди, и с миската Елена Тихомирова, за които също се мълви, че са &bdquo;пипнати&rdquo; от светилото на скалпела и пластиката. <br /> <br /> Проф. Христо Бояджиев е направил 16 100 операции през живота си и е описал всяка една от тях в архив. Започнал е да пише и книга, която обаче така и не успял да завърши. <br /> <br /> В първите години на демократичните промени с помощта на синовете си доц. Бояджиев създава клиниката за пластична хирургия. През неговия скалпел са минали много от най-известните българки. Докторът заявяваше, че повечето му клиенти не искат да стават публично достояние операциите и затова пропуска имената на голяма част от тях. Първият му пациент обаче е мъж - съпругът на секретарката му.<br /> <br /> Преди промените Христо Бояджиев е бил завеждащ секция &quot;Изгаряния и пластика&quot; в института &quot;Пирогов&quot;. Той е първият чужденец, който е бил шеф на отделение (изгаряния и пластика) в болницата в Хавана. Работил е и в Триполи, Либия. &ldquo;Как реших да стана доктор? Аз бях последният, от когото зависеше какъв да стана. Родителите ми вече бяха взели решението. Първоначално бях против, защото смятах, че ще се занимавам с друго. Баща ми беше военен и моето детство мина по летищата. Израснах сред войници и самолети. Може би затова <br /> <br /> <strong>посрещнах 9 септември с пистолет &quot;Валтер&quot; от едната страна на колана, а от другата бях въоръжен с кама</strong><br /> <br /> Майка ми също имаше пистолет, а баща ми бе с цяла артилерия. Тогава живеехме на летището в Граф Игнатиево. За мен това беше прекрасен живот, непрекъснато сновях по пистите и много се радвах. Смятах, че е нормално и аз да стана военен. После семейството ми се прибра в София, а баща ми бе назначен в щаба на въздушните сили. Вече тренирах сериозно спортна стрелба. <br /> <br /> Дотогава имах наблюдение само върху двама доктори. Единият беше военен, но беше пострадал и на челото имаше дупка колкото юмрук. Вероятно бе улучен от шрапнел, но пък предната част на мозъка не е много важна и човекът оцелял. Вторият ми спомен за доктор бе училищният във Втора мъжка гимназия. Той беше дебел и говореше бавно. Често се шегуваше, че му няма лявото мъдо. След като завърших, имах сериозни разговори с родителите и те ме убедиха. Като студент продължих със спортната стрелба. Това беше по-сериозното ми занимание, бях добър състезател и имах няколко титли. Изоставах с упражненията и изпитите. Забелязвах, че моите състуденти вече знаеха много неща. Замислих се дали ще ставам доктор, или ще остана спортист. Тогава се намеси съдбата. На една тренировка <br /> <strong><br /> с пистолет си прострелях крака</strong><br /> <br /> Оставаха няколко дни пред републиканското първенство, бях във върхова форма и очаквах да се представя отлично. Тази случка ме изхвърли от отбора и се концентрирах върху учението&rdquo;, разказа преди 4 години Бояджиев в интервю.<br /> <br /> Той признава, че лекарската професия не го е привличала с нищо. Особено го е отблъсквала мисълта да преслушва пациенти и да пише рецепти. Единственото, което допадало на авантюристичния му характер, било хирургията.<br /> <br /> Девети септември обаче вече е дошъл и семейството му изпада в немилост пред новата власт. Точно тогава уволняват и баща му от щаба като царски офицер. Попада в черната графа - &quot;син на уволнен офицер&quot;. &ldquo;Не бях желан в комсомолските среди и не ме приеха в кръжока по хирургия. Там бяха само децата на изтъкнати &quot;другари&quot;. Аз обаче упорито ходех на сбирките на кръжока, а и много бързо се отказаха доста хора, които не ги влечеше това. На мен пък именно това ми беше интересно и почти денонощно стоях там. <br /> <br /> Така ме научиха докторите и сестрите. Смея да твърдя, че малко доктори могат да бият правилно венозни инжекции, а аз го знаех още като студент. Правех различни манипулации, превръзки, участвах в операции. Там научих много неща за професията. Доволен съм, че първата си операция направих още като студент. Имах възможност по време на дежурства да оперирам, а лекарят да ми асистира&rdquo;, разказваше Бояджиев. <br /> <br /> При разпределението той поискал веднага да започне с хирургията, но &ldquo;враг на народа&rdquo; е изпратен на село да се учи като участъков лекар. Там се сблъсква с основите на медицината. Имал участъкова болница с 15 легла и успява да я обзаведе много добре. Прави и много процедури. После се отваря място в околийската болница в Карнобат и там работи 2 г. Точно в Карнобат са първите му сложни хирургически интервенции. <br /> <br /> <strong>Оперирал е дори прободено сърце!</strong><br /> <br /> &ldquo;Много пъти се замислях дали тази дейност ми харесва. Може да направиш отлично една операция, страхотен шев, но това не се вижда и никой няма да разбере колко си добър. Тогава съдбата отново се намеси. Баща ми почина, аз се прибрах в София за погребението и срещнах колега, който събира отделение за изгаряния и пластика в &quot;Пирогов&quot;. И се включих&rdquo;, обяснява доктор Бояджиев как е станал пластичен хирург.<br /> <br /> За последните години той споделя, че продължава да оперира единствено защото не може да стои вкъщи без работа. &ldquo;Скапвам се от седене, като нямам ангажименти. Това ме съсипва! На работата съм друг човек - там минават болежките, не се оплаквам от кръста, не ми се вие свят. Освен това чувствам, че мога да оперирам и го правя добре. Допринасям за доброто чувство на хората. <br /> <br /> Мога да премахна някои дефекти, които ги притесняват и не смеят да се показват. Едни хубави гърди например карат едно момиче да разцъфне за цял живот. Същото важи и за жена на средна възраст. Това им връща самочувствието, израстват отново и стават други. Това ме крепи и ме кара да работя. Семейството ми е свикнало и се отнасят с разбиране към моите ангажименти. Не пия алкохол и не пуша, което не ми пречи да се веселя, като има повод. Може би затова ръцете ми не треперят, а вероятно е от стрелбата, окото ми също е безпогрешно, което много ми помага при операциите&rdquo;, твърдеше преди години д-р Бояджиев.<br /> Съпругата му Стефка е категорична, че думите му са самата истина. &ldquo;Той беше прекрасен лекар, прекрасен човек и прекрасен съпруг! Много ще ми липсва, макар че си давам сметка, че никой не е вечен. Щастлива съм, че все пак успя да изживее живота си по най-добрия начин и че си отиде на 80 години. Пожелавам на всички да стигнат тази възраст!&rdquo;, каза Стефка Бояджиева пред репортер на народното издание. <br /> <br /> Опелото на &bdquo;пластичния хирург на звездите&rdquo; ще бъда в столичния храм &ldquo;Свети Седмочисленици&rdquo;, а погребението - в Централните софийски гробища, където обаче ще отидат само най-близките на Доктора хора. <br /> <br /> <strong>Надежда НЕНОВА <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />