ИНТЕРВЮ
Движещата сила на съюза е патриотизмът, а не жажда за власт.

Проф. д-р Юлий Абаджиев е старши офицер от резерва на Българската армия, завършил е генералщабна академия. Той е един от основоположниците на бойните изкуства в България, като в периода 1980-1988 г. е командир на центъра за командоси “Гранит”. Доктор е на науките в областта на изкуствознанието и доктор хонорис кауза на театралното и филмовото изкуство в НАТФИЗ. През 2002 г. по негова инициатива се учредява Съюзът на българските командоси, чийто председател е. Автор е на множество научни публикации, учебници, книги и др. Със съпругата си Адриана, която е акушер-гинеколог, имат дъщеря Ирина и син Григор.

- Проф. Абаджиев, как стана така, че свързахте живота си с тази професия – на командосите?
- Трудно ми е да кажа, но ми се ще да изложа няколко общи разсъждения. Ние в България никога не сме ценели нашите водачи и поради това няма ненаказано добро в България. Всичко е от “Осанна!” до “Разпни го!”. Още от прабългарско време е битувало схващането, че никой не трябва да е една глава над множеството, и затова тази глава обикновено е хвръквала. Колкото до това как съм стигнал до професионалното си ориентиране – може би бойните изкуства са моята карма. Още от 1962 г. се захванах със самбо и джудо и станах шампион на армията. По онова време бях войник на летището в Чешнигирово. А иначе, ако трябваше да следвам семейната традиция, би следвало да стана лекар.
- Мнозина ви помнят и от филмовите каскади?
- Това е незабравимо време, свързано със създаването на първата каскадьорска школа към киноцентъра. Димитър Кехайов се занимаваше с конните каскади, а аз с бойните спортове. В “На всеки километър” бойният раздел на самбото е добре показан. Освен това съм автор на единствения в Европа учебник “Основи на сценичния бой” – 600 страници плюс 3000 бр. снимков материал.
- Кои от нашите актьори най-добре прихващаха от бойните изкуства?
- Стефан Данаилов например много добре се справяше с хватките, успешно действаха Иван Иванов, Юри Ангелов, Аня Пенчева и др. Ваня Цветкова още като ученичка участва в учебника заради богатата си двигателна култура. След това напълно естествено пожела да кандидатства ВИТИЗ.
- Не е ли малко претенциозно това наименование Съюз на командосите, колко са всъщност те в България?
- У нас реално те са стотина души, но идеята на съюза е да приобщим към патриотичната кауза колкото се може повече българи, и то главно сред младите хора. Освен това смятам, че разните съюзи на разузнавачите, контраразузнавачите, на баретите са силно затворени в собствените си среди. Искам нашата организация да е съюз на мъжете и жените на България. А тези, които професионално се занимават с тази дейност, са в Специализирания отряд за борба с тероризма, командван от полк. Георги Узунов. Искаме да създадем една национална гвардия, подготвена образователно и физически, като има уменията да действа в екстермни ситуации. И ако сега управниците ни говорят, че нямаме врагове и не ще се наложи въоръжена защита, то ще се налага действие в екстремни ситуации – бедствия, аварии, катастрофи…
- Как на практика виждате реализирането на тези идеи?
- Тези идеи са във вид на законопроект, който вече е вкаран в парламента, но не е разглеждан. Един елемент от тази програма е в училищата да бъде въведен предмет за оцеляване, като обучението завърши с 10-дневен лагер в планината. Там ще се преминава през пътека с препятствия, преодоляването й ще е съчетаване на полезното с приятното. Тя включва стрелба, действия в пресечена местност, освобождаване на отвлечен заложник, състезание с компютри, пускане на светкавичен имейл, оказване първа помощ на пострадал. Всичко това няма начин да не окаже положително психологическо въздействие върху младия човек. И накрая ще има запомнящ се ритуал – връчване на барета, нагръден знак “Младши командос” и пр. А всяка следваща година ще нараства трудността на тестовете и способностите, които са необходими за решаването им. Защото децата ни са абсолютно невежи по отношение на екстремните ситуации. Животът е много по-жесток в действителност.
- Това за младите, а за възрастните?
- Например при кризисна ситуация кои трябва да са първите три действия, които да се извършат – това може да се запише на джиесема, за да не се мисли, когато ще има дефицит от време. После във всеки дом да има приготвен куфар или чанта, в които да е подредено всичко необходимо при екстремни ситуаци. Той да стои в антрето на сгодно място и да се грабва при случай на земетръс, пожар и т. н. Това, което е в него, трябва да осигури едномесечно оцеляване на фамилията. И то да е научно изчислено, защото много хора си казват “точно на мен ли ще се случи”. Именно затова “Никога не казвай никога”, това наше предложение е за хората, които невинаги са точни и предвидливи.
- Като говорим за Съюза на командосите, вероятно у много хора би възникнал въпросът – не е ли това някакво паравоенно формирование, което в един момент може да стане заплаха за демократичните свободи в страната?
- Съюзът не е паравоенна структура, нашата дейност е конструктивна, а не деструктивна. Ако имаме въоръжение, униформи, знаци, отличия – тогава могат да ни обвинят. Но ние имаме само една значка и винаги стоим на страната на добрите.
- С какво друго е привлекателен вашият съюз?
- На първо място той е много строго организиран, което е постижение за едва две години и половина съществуване. Имаме областни и общински комитети, структурата ни е хоризантално-вертикална. Имаме ръководство, знаме, печат. На ден получаваме по 40-50 заявления за влизане, не робуваме на имена, всеки човек ни е ценен. Кандидатите трябва обаче да имат поръчители, освен че подписват декларация за истинността на данните. Издържаме се изключително от членския внос – 24 лв. на година, а 92 лв. е встъпителният – защото картата и знакът са много скъпи. Не извършваме никаква стопанска дейност. Вече си имаме уебсайт, химн, клип, знаме. Когато в тази обстановка големците обръщат на хората гръб, нашият девиз е “Един за всички, всички за един”, а на знамето ни е написано “За отечеството - славата, за нас - честта”. При изпълнението на нашия химн стоим мирно с юмрук на сърцето, а се поздравяваме с отворена ръка, като символ за вярност един към друг – поздравът е “чест и слава”, а отговорът “слава и чест”.
- Накрая бих искал да ви попитам, защо се кандидатирате за депутат като независим?
- Аз вярвам в мажоритарните избори и президентското управление. По тази причина се кандидатирах като независим в Стара Загора.
Следвам командоския принцип: Когато тръгнеш на една мисия, никога не мисли, че е безнадеждна! Имам увереността, че ще успея, дори заради факта, че само за три дни събрах близо 4800 подписа, а ми бяха необходими само 1800 за регистрация. Сега е моментът за разбиване на монопола на партиите.

Любомир МИХАЙЛОВ