Деверът на Меглена Кунева умря от рак на панкреаса
<em>Янко Кожухаров е депутат от СДС в 36-ото Народно събрание. Инициатор е на първата националистическа група там, която не се реализира поради разпадането на парламента. Репресиран от Държавна сигурност преди 1989 г. заради противодържавна дейност.<br /> <br /> Специално за &ldquo;ШОУ&rdquo; Кожухаров разказва скандални истории от съвместното си студентство по дипломация в Москва с децата на куп родни соцвеличия!<br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Янко, ти си учил в Института по международни отношения в Москва с доста деца на комунистически величия. Разкажи как живееха бъдещите дипломати?</strong><br /> - Освен с Филип и Ирина Бокови съм учил и с Добра - дъщерята на Пеко Таков, с Климент - син на Иван Пръмов, който после се ожени за Уляна Пръмова, със сина на акад. Атанас Малеев &ndash; Христо - племенник на жената на Живков - Мара Малеева... При нас учеше Георги Божков - син на първия секретар на окръжния комитет на БКП във Враца по време на преврата на Горуня срещу Тодор Живков. При нас учеше и Иван Тодоров, който стана депутат от &ldquo;Евролевица&rdquo;-та на Александър Томов... Като студент той не беше плешив, имаше много гъста и къдрава коса и прякорът му беше Пудела или Евънс. Всички си имахме прякори. Измисляше ги Христо Малеев. Моят беше Пан Кожушек. На Климент Пръмов му викахме Климбо, на Георги Божков от Враца му викахме Джиджи Миджи, на Христо Малеев прякорът му беше Менш, на Цецо Димитров &ndash; Китаеца... <br /> <br /> Между другото, преди 2 месеца срещнах на пл. &ldquo;Славейков&rdquo; Климент Пръмов. Каза ми, че брат му починал от рак на панкреаса, не мъжът на Меглена Кунева, третият брат. Като му казах, че и аз съм имал рак на панкреаса през 1980 г., той вика: &ldquo;Защо не те срещнах по-рано?!&rdquo;.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Аз съм един от малкото, които са оцелели от рак на панкреаса! </strong></span><br /> <br /> <strong>- Твърдиш, че над семейството на Филип Боков тежи семейно проклятие по бащина линия!... За какво става дума?</strong><br /> - Филип Боков беше във втори курс, когато аз постъпих, а сестра му Ирина Бокова дойде две години след мен. Филип после се ожени за Юлия Владикова, която беше много надменна и надута. Нашият състудент Цветан Димитров, който беше посланик някъде в Африка трети мандат, се шегуваше: &ldquo;Събраха се дъщерята и синът на двама владики!&rdquo;. Защото бащата на Юлия - Георги Владиков, беше шеф на отдел в ЦК на БКП, а Георги Боков пък беше член на ЦК на БКП и главен редактор на в. &ldquo;Работническо дело&rdquo;.<br /> <br /> Филип Боков беше един от малкото мои състуденти, който не пиеше, не играеше комар, не залагаше на конни надбягвания - много порядъчен. <br /> <br /> А другите ходехме в дипломатическия клуб и си посръбвахме &ndash; имаше френско шампанско, имаше &ldquo;Божоле&rdquo;, хубави уискита и беше евтино! Там се запознах с Роя - дъщерята на иранския посланик в Москва, играех табла с него. Веднъж ми каза: &ldquo;Зарежи ги, вземи Роя за съпруга и ела с мен в Иран да станеш човек!&rdquo;. Казах му: &ldquo;Човек, три пъти й скачам, тя бяга от мене!&rdquo;. Той ми обясни: &ldquo;Бяга ти, защото още е момиче, сетне ще бъде само твоя!&rdquo;. Много хубава мадама беше Роя!... <br /> <br /> Филип Боков беше председател на българското землячество. Когато пишех молби до Деканата да се явявам безсрочно на изпити, винаги ми слагаше високопарни резолюции: &ldquo;Поддържам молбата на другаря Кожухаров!&rdquo;. Отивам при декана, а той: &ldquo;Виж какво е написал! Не можем да откажем на такава молба! Да пише &ldquo;да&rdquo; или &ldquo;не&rdquo;, за да можем да откажем!&rdquo;. Това беше Филип Боков!... <br /> Не вярвам в тези неща, но е възможно над семейството му да тегне проклятие...<br /> <br /> <strong>- Какво имаш предвид?</strong><br /> - Баща му Георги Боков беше свален от постовете главен редактор на &ldquo;Работническо дело&rdquo; и член на Секретариата на ЦК на БКП. Ще ти кажа какво знам по този въпрос от Тинко Воденичаров, който беше един от секретарите на Тодор Живков. Той беше гимназиален учител в Елхово и много добър приятел на баща ми. Той ми каза, че сръбски партизани отишли при Първия и занесли снимка, на която Георги Боков позира с отрязани партизански глави в Югославия. Тодор Живков, без да разгласява нищо, го снема от постовете му...<br /> <br /> Филип Боков първо работеше в &ldquo;София прес&rdquo; и след това стана зам.-посланик в Лондон. Но... изведнъж го върнаха. Колеги ми казаха, че Юлия Владикова, съпругата му, страда от клептомания. Няколко пъти я хващат в магазини да краде дребни, смешни предмети. Англичаните направили един закрит брифинг за журналисти и ги помолват да не отразяват това. Но се появява едно младо момче, репортер, което не е наясно с тази ситуация, и отразява поредния случай, когато <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Владикова открадва закачалка в един магазин... </strong></span><br /> <br /> Вдига се огромен шум и Филип Боков е отзован от Англия. Като се прибират в България, се развеждат.<br /> Но пък синът му започва с кражбите на коли. Той не е бил лишен от нищо. Най-вероятно тази му склонност е наследена от майка му. По-късно се обеси дъщерята на Филип. При зловеща катастрофа загинаха и синът му Георги, който е кръстен на дядо си, и снаха му!<br /> Филип Боков беше съветник на президента Първанов, а после, като се разболя от някаква форма на белодробен рак, го пратиха посланик в Словения.<br /> <br /> Та си мисля, че има някакво възмездие за това, което е правил баща му, и за отрязаните човешки глави.<br /> <br /> Когато бях във вестник &ldquo;Демокрация&rdquo; през 1990 г., дойдоха едни хора и донесоха снимки &ndash; Георги Боков позира с отрязани глави - въпросните снимки! Това бяха хора от БСП - искаха да бъдат публикувани. Счетох, че Филип и Ирина не трябва да отговарят за прегрешенията на баща си и не ги пуснах във вестника. След години ги дадох на Захари Захариев, шефът на Федерацията за българо-руска дружба...<br /> <br /> <strong>- Казваш, че Филип Боков не бил по алкохола и хазарта. Какви ги вършеха другите? </strong><br /> - Нашите хора ходеха и залагаха много пари на хиподрума, играеха и комар. Цветан Димитров например проиграваше всичко, Христо Малеев по-малко играеше, а и печелеше. Предимно играеха покер и барбут със зарове. А с Огнян Пишев, който беше посланик в САЩ, бяхме в един курс. Правеше се на голям шахматист и играеше шах със затворени очи с трима човека едновременно! Но беше затворен и натегач...<br /> <br /> Много от тях, въпреки че бяха синове и дъщери на такива известни хора, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>бяха ангажирани и в службите</strong></span><br /> <br /> Още в началото стана ясно от разговорите между нас... Имаше един студент Марин Маринов, Мери му викахме, който беше човек на Шесто управление на ДС. Неговата задача беше да следи да не се случи нещо на децата на големците. <br /> <br /> Климент Пръмов не играеше комар и Иван Тодоров не играеше. Най-големият комарджия беше един, не мога да му кажа името. <br /> <br /> Прякорът му мога да кажа - Джонго. Той дълги години беше посланик. Много често губеше, обирали са го до шушка, а той се разтреперваше целият. Беше от Първо главно. Баща му беше шофьор на посланика ни в Япония по това време Начо Папазов. А той имаше шофьорска книжка на японски и с нея купуваше билети за ВИП-персони в кината в Москва! Показваше им книжката, говореше им на неразбираем език и те му даваха билети!<br /> <br /> Георги Божков - синът на първия секретар на окръжния комитет на БКП във Враца по време на преврата на Горуня срещу Тодор Живков, също поиграваше комар! <br /> <br /> Когато играеха, аз стоях от любопитство покрай тях. Полека-лека ме приобщиха. Христо Малеев даде предложение &ndash; като най-неподкупен, да им бъда арбитър. Веднъж рече: &ldquo;Абе, на Янко трябва да му плащаме!&rdquo;. Следях за нарушения, ако имаше спор &ndash; казвах кой е прав. Даваха ми на нощ по 100 рубли. А стипендията ми беше 72 рубли за месец!... 100 рубли на вечер си беше добра пара! Те играеха цял нощ, отиваха да спят, а аз отивах на лекции...<br /> <br /> <strong>- Били сте много близки с Христо - сина на акад. Малеев, който е брат на Мара Малеева, жената на Тодор Живков... Надуваше ли се, че е роднина с първото семейство? </strong><br /> - Не, ако не знаеш, нямаше и да помислиш, че е роднина на Тодор Живков! Христо Малеев е много точен, беше добро момче. Като се връщах в София като студент, винаги ходех в тях да нощувам. Майка му ме пускаше в тях в стаята на сестра му Уляна. Те живееха на ул. &ldquo;Тодор Страшимиров&rdquo;, до телевизията. Гледаше ме като свой син...<br /> <br /> Христо Малеев първо отиде в Холандия, после в Иран и след това стана първи секретар на посолството във Виена. Винаги съм гостувал у тях, докато той работеше там. Живееше в комплекса на посолството. Един път отивам у тях и за да не натискам домофона, се шмугнах през автоматичната врата след една кола в подземния гараж. Докато стигна до асансьора, гледам - двама тичат по стълбите &ndash; охраната от ДС! Докато разберат, че съм аз, си изкарали акъла!<br /> <br /> Христо се уплаши от промените през 1989 г., въпреки че аз му казах: &ldquo;Ицо, всичко е фалшименто, човек, не се притеснявай, връщай се в България!&rdquo;. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Но него го беше страх да се върне! И започна да работи като&hellip; шофьор на такси!</strong></span><br /> <br /> Каза ми: &ldquo;В посолството взимах 1500 долара заплата, а сега стигам до 5-6 пъти повече - защо да се връщам!?&rdquo;. Но той проигравал всичко! Вика: &ldquo;Ако не бях започнал пак да залагам по хиподрумите във Виена, щях да събера много пари!&rdquo;. Сега Христо си е в България.<br /> <br /> <strong>- Учил си заедно и с дъщерята на Пеко Таков и сестра на Янчо Таков - Добра...</strong><br /> - Руснаците я изгониха след 2 курс! Тя беше мързелива! Два семестъра не можа да си вземе изпитите по английски език! Върнаха я в България. Но Пеко Таков я прати да учи в Лондон... Нашите хора се майтапеха: &ldquo;Прати я там, за да научи английски!&rdquo;&hellip;<br /> <br /> <strong>- Знам, че си имал гадже от &ldquo;голямото доброутро&rdquo;...</strong><br /> - С дъщерята на вътрешния министър Николай Анисимович Щчьолоков - Ирина, щяхме да се женим! Една вечер й се обаждам, говорим половин час, и изведнъж телефонът щракна, изключи! Набирам, набирам &ndash; дава все заето! Като се свързах с нея, я попитах какво става. А тя: &ldquo;При нас телефоните са такива&hellip;&rdquo;. Като говориш с нея и звъни майка й, телефонът изключва, ако звънне баща й &ndash; телефонът се изключва! Ако тя говори с баща си и звънне Брежнев &ndash; телефонът изключва, защото Брежнев е по-важен от нея! Така са направени телефонните централи! Дават линия на по-важния като положение човек... <br /> <br /> И всички телефони на висшата номенклатура се подслушваха! Гласът на всеки, който им звъни на тях, отива до централата, разлага се графически и се идентифицира!<br /> <br /> В България бяхме много изостанали! Веднъж се обаждам на шефа на охраната на Петър Стоянов, когато беше президент. Не мога се свържа с това момче, а ми беше приятел! Звъня му вкъщи, звъня в ресторанта на жена му &ndash; всички телефони дават заето! Свързах се с него, а той: &ldquo;Пет дена се изяснява кой ме търси!&rdquo;&hellip;<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong><br />