Миро КариZмата: Бях голям гъз!

<em>Мирослав Костадинов не се нуждае от представяне, защото е Миро КариZмата &ndash; едно от най-популярните и обичани имена сред попизпълнителите. Както се разбра тези дни, предстои да го видим и в друга роля &ndash; като водещ на предаването &bdquo;Наистина любов&rdquo; по bTV. Репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo; обаче пожела да научи повече за човека, който рядко дава интервюта, а когато го прави, твърде пестеливо разкрива за себе си онова, което стои зад красивата визия и... слуховете. <br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Миро, да започнем от това, че съвсем скоро ще те видим като телевизионен водещ. Това е ново амплоа за теб и определено &ndash; предизвикателство...</strong><br /> - Със сигурност излизам от &quot;зоната на комфорт&quot;, но, като изключим това, че трябва да работя в екип, а съм авторитарен, други притеснения нямам. Когато Наталия ми звънна, за да ме покани за водещ, изненадах не само нея, но и себе си с бурната си реакция. И аз сам не съм знаел колко съм го искал!...<br /> <br /> <strong>- Ще събираш влюбени и знаменателно подписа на Денят на влюбените...</strong><br /> - Всъщност още нищо не съм подписал. Обявиха предаването, да, но договор още не съм подписвал, а миналогодишният ми изтече. Това не означава, че ще се откажа. Просто съобщавам една истина за формалната страна на нещата. <br /> <br /> <strong>- Хората те харесват изключително много, ти си буквално идол за едно поколение, което растеше заедно с теб от 99-а насам. Какъв човек си обаче извън публичния ти образ?</strong><br /> - Аз съм един обикновен човек от Добрич с необикновена професия. Обичам дома, семейството си, обожавам животните, книгите, филмите&hellip; Мисля, че съм обичан диктатор в моя личен свят. Музиката оставих на последно място, защото е повече от ясно, че е важна в моя живот, но не е над всичко. На 7 започнах да свиря на пиано, на 9 участвах в мюзикъл, на 14 тръгнах по фестивали и бях в хвалението на църквата в Добрич, през 95-а бях между победителите на &bdquo;Златният Орфей&rdquo;. През 97-а изкарах войниклъка пак с пеене, но дали музиката ще бъде част от моето бъдеще по начина, по който беше досега, предстои да видим... <br /> <strong><br /> - През 97-а печелиш наградата &bdquo;Дебют&rdquo; на Първите български музикални награди по времето, в което си служил в Сливен...</strong><br /> - В Сливен открих най-невероятните приятели - цигани &ndash; музикални, с топли сърца. Като българин ме е срам да кажа, че докато бях войник, българите, с малки изключения, бяха негостоприемни и меркантилни, а безкористните домакини бяха така &quot;обичаните&quot; от обществото ни цигани. Сливенските цигани ме приеха като един от тях &ndash; канеха ме да се изкъпя, да ме нахранят... Винаги съм обичал още нещо в тях &ndash; усещането за свобода и това, че могат да живеят с малко, но не и без музика. <br /> <br /> <strong>- В теб самия май &bdquo;рита&rdquo; нещо суперсвободолюбиво &ndash; едва ли нещо или някой може да ти сложи &bdquo;юзди&rdquo;...</strong><br /> - Артистите в немного далечно време също са били чергари като циганите, и горе-долу с техния социален статус. И аз като циганите обичам независимостта си. Същевременно ценя и обичам домашния уют, харесвам да съм си у дома, да съм с кучетата си, които са вече 5 на брой, с котарака-адаш &ndash; Мирко, да го наблюдавам под око как мижи полегнал на канапето, докато свиря нещо на рояла. Обичам и гости, но май <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>вече ми е най-добре да съм сам</strong></span><br /> <br /> По темата за свободата мога да ти кажа и още нещо &ndash; не карам кола &ndash; губя една свобода, но и отговорност по-малко. <br /> <br /> <strong>- Твоят познат Максим Стависки пострада от тази &bdquo;несвобода&rdquo; &ndash; има ли връзка този инцидент с решението да не шофираш?</strong><br /> - Конкретно - не, но, като се замисли човек, това може да се случи с всекиго на пътя. Като ме попита за Максим, си спомням едно от най-щастливите лета в живота ми &ndash; в един период от време си правехме страхотни купони - аз, Деси /Тенекеджиева &ndash; б. а./, Максим и Албена. Бяхме млади, щастливи и свободни, а те бяха в шампионското си лято... Връщайки се назад към това време, изпитвам тъга, защото Максим със сигурност не е същият &ndash; нещо в него умря след онзи случай... Ако хората си мислят, понеже имаше и такива приказки, че той не го е изживял, искам да им кажа: Той не само го преживя, Максим не може да го надживее!... Наскоро Веско Ешкенази в личния си профил беше написал възмутен пост за сегашните професионални успехи на Максим и се замислих дали би бил толкова категоричен към свой близък, брат, баща, син, към себе си&hellip; Единствените, които имат право да съдят, са семействата на загиналите. Но няма нежертви в случая - всички пострадаха!... <br /> <br /> <strong>- Малко по-весело: спомена Деси Тенекеджиева &ndash; по едно време усилено се говореше, че има нещо сериозно между вас двамата...</strong><br /> - Тогава защо трябва да го обсъждаме несериозно?! Жените, с които съм бил близък, продължават да &bdquo;бъдат&rdquo; в моя живот. Деси е прекрасен приятел. На абитуриентския бал на сина си ни събра заедно всички &bdquo;нейни&rdquo; бивши мъже и настоящия и пожела да си направи снимка, легнала в... нас! Когато човек е такъв като нея, няма начин да остане в миналото. Деси беше плътно до мен, когато откриха рак на баща ми и вследствие на нейния нелек опит татко имаше най-доброто лечение. Спокойно мога да кажа, че баща ми е жив и здрав благодарение и на Деси, затова тя ще продължава да бъде част от живота ми, докато дишам. <br /> <br /> <strong>- Кои са другите жени? </strong><br /> - Преди и след нея беше Елица, която един ден Слави Трифонов попита по телефона дали иска да се омъжи за мен и очевидно разговорът беше такъв, че той се обърна към мен и ми каза: &bdquo;Ами, да &ndash; право е момичето! За какво да си натресе такъв като теб!...&rdquo;. Макар че единствената &quot;валентинка&quot;, която получих тази година беше от Ели.<br /> <br /> <strong>- Но ти ми каза, че с Елица ще се видите сега, докато ти беше на езерото Комо...</strong><br /> - Да, и се видяхме. <br /> Питаш ме дали &bdquo;вече&rdquo; или още не иска да се омъжи за мен?! Не, не мисля, че го иска. Разстоянието помежду ни не е малко &ndash; тя живее в Лондон от 2 десетилетия. Близка е и с Галя, която в момента също е там... <br /> <br /> <strong>- Тъкмо щях да те питам какво става с Галя?</strong><br /> - Ами доколкото знам от Ели, тя е добре, върна се в Лондон от Маями, открила е мъж, какъвто винаги е искала, и сигурно се чувства прекрасно, освен ако непостоянството в чувствата й вече не я води в друга посока. <br /> <br /> <strong>- Вероятно много пъти, и до днес, те питат защо се разделихте &ndash; защо не дадохте още шанс на &bdquo;КариZма&rdquo; &ndash; най-невероятния дует на българския поп...</strong><br /> - &bdquo;КариZма&rdquo; се превърна <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>от благословение във фабрика за пари</strong></span><br /> <br /> която изчерпа ресурса си &ndash; това е отговорът. Беше хубаво, беше успешно и имаше един-единствен момент, когато беше съвършено, но мигът отмина и се оказа, че сме изнервени бизнес партньори. Когато това се случи, единият трябва да каже &bdquo;край&rdquo;. Това е скучната истина за края на &bdquo;КариZма&rdquo;! Ние самите се променихме. Когато тръгнахме, бяхме деца &ndash; ентусиазирани, възторжени&hellip; <br /> <br /> Примерно хората не знаят, но в един период от време бяхме толкова безпарични, че имахме пари колкото, да речем, за половин хляб и Галка го изяждаше бавно филия по филия &ndash; аз просто й отстъпвах част и от моя &bdquo;дял&rdquo;... Затова бях и толкова слаб. Сега като се замисля, тъжно е да се разделиш с човек, с който си делил парче сух хляб...<br /> <br /> <strong>Очевидно ти умееш да &bdquo;скъсваш&rdquo; дори с любимите неща. Доколкото знам, така прекратяваш и работата си в първия пиано бар, а после и с клуб &bdquo;Опера&rdquo;...</strong><br /> - Факт. Просто в един момент почувствах, че не мога да пея повече песни като &quot;Земля в илюминатаре&quot;, за бакшиша, и да намразвам музиката. Родителите ми ме питаха: &rdquo;Защо? Как така?!&rdquo; &ndash; аз изкарвах на вечер толкова, колкото бяха техните заплати. Няма как да се обясни &ndash; музиката беше за мен повече от бърза и лесна печалба, затова напуснах пиано бара. А после и клуб &quot;Опера&quot;, което пък доведе до началото на &bdquo;КариZма&rdquo;... Кажа ли край на нещо, няма връщане назад.<br /> <br /> <strong>- А наркотиците?...</strong><br /> - Наркотиците трябва да се демонизират в медиите! Вече съм категорично против да се легализира, освен с медицински цели, марихуаната. Това е бич за много семейства, защото децата са впечатлителни и най-засегнати. <br /> <br /> <strong>- Какви са отношенията ти с Криско? Вярно ли е, че той е живял у вас, в твоя дом?</strong><br /> - Криско не само, че не е живял при мен, но е идвал всичко на всичко два пъти в дома ми, и то &ndash; по работа. Аз го потърсих. Ето как стана: харесах едни аранжименти, докато търсех песен за Дивна, и разбрах от колеги, че Криско е авторът. Впоследствие, докато работихме по проект, го поканих вкъщи, защото мисля, че така е редно &ndash; все пак аз бях... по-големият. Освен това вкъщи имам роял. Като оставим подробностите, в крайна сметка той е талантлив, но колкото по-далеч, толкова по-добре. Харесвам работливите хора, които с достойнство, постоянство и не на всяка цена следват целите си. Примерно все повече симпатизирам на Графа &ndash; упорит и трудолюбив. Създаде си хубаво семейство, деца &ndash; всичко при него е такова, за каквото всеки човек би мечтал. <br /> <br /> <strong>- Ти винаги умееш да заобиколиш &bdquo;подводните камъни&rdquo;! Попитах те за Криско, а ти ми говориш за Графа. Така ми отговаряше и за Крум...</strong><br /> - Крум е боец. Той преживя нещо болезнено за всеки, с най скъпото - майка си!... С нейната смърт, с това, че баба му и дядо му заложиха всичко, което имаха, за нейното лечение... самият Крум дълбоко изстрада нейната болест, започнала още в ученическите му години. Затова смятам, че просто не е позволено да коментирам какъвто и да било аспект от неговия живот. <br /> <br /> <strong>- Крум си призна за наркотиците...</strong><br /> - Дали е истина, и в каква степен? Това е негово решение. Може би е имал потребност да го направи. <br /> <strong><br /> - А ти какво би признал?</strong><br /> - Знаеш ли какво бих ти признал: че имаше един период... абе - бях голям гъз! Задник. Истината е, че аз самият не намирам по-подходяща дума за себе си тогава. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Бях толкова нафукано и арогантно копеле </strong></span><br /> <br /> че сега се чудя как сам съм се понасял!... Единственото, което ме извинява, е младостта. Така че да приемем това мое признание в момента за помъдряване, а онова - за неизживяно детство. Слава на Бога, не направих нещо наистина непоправимо в този период. <br /> <br /> <strong>- Остаряваш ли? Та ти си само на 37?!..</strong><br /> - Не, не се чувствам стар и не съм. Но истината е, че не ставам по-млад, а сцената не обича възрастта. Жестоко, но факт. Имаше идея за дует с Албано &ndash; познавам го чрез негова агентка. Подготвихме интересна дуетна песен за мен и Албано, с друг талантлив италианец, и беше жестоко да чуя коментарите по адрес на този изключителен артист &ndash; че бил стар, минало му времето и т.н. Ужасно е, жестоко е, но публиката слуша през очите си и дори златният глас на Албано Кариси е прицел на &quot;разбирачи&quot;!...<br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че навремето &bdquo;КариZма&rdquo; сте получили предложение за общ проект с култовия руски дует &bdquo;Тату&rdquo;?</strong><br /> - Да, но проектът трябваше да е самостоятелен &ndash; &bdquo;КариZма&rdquo; на руския пазар. Дойде продуцентът им, или тур мениджърът, не помня вече, а аз не отидох на срещата&hellip; Предложиха на агента ни такива условия, че нямаше как да кажем &bdquo;Да&rdquo;. Руснакът от своя страна упорстваше - същият бил договорът му и с Юлия и Лена. Истината е, че поради финансови причини за нас не беше изгодно да го приемем &ndash; направо казано, според този договор &bdquo;Тату&rdquo; пееха за много пари, от които получаваха жълти стотинки - по 5% от концертите си, т.е. - ние като &bdquo;КариZма&rdquo; печелехме повече от тях, без да сме световно известни. Отказахме да бъдем &bdquo;крепостни селяни&rdquo; с такъв заробващ договор!<br /> <br /> <strong>- Когато телевизиите у нас започнаха да ви канят &ndash; някогашната &bdquo;КариZма&rdquo;, почувства ли се голям, знаменитост, звезда? </strong><br /> - Малко ми се губят тези моменти - беше като карнавал - първо на мечтите и после - на ужасите... Изведнъж получих онова, което исках, но бях още по-нещастен, самотен, объркан и изолиран. Нямахме активна социална среда, затова с Галя се стиснахме един друг в задушаваща прегръдка като удавници. Това ни изчерпа бързо и тя първа &bdquo;се пусна&rdquo; емоционално от мен.<br /> <br /> <strong>- За всички хора ли казваш само хубавото от общите ви спомени и за тях самите?</strong><br /> - Опитвам се да съм откровен, без да наранявам. Противното би ме отровило отвътре. Освен това думите са коварно нещо, а спомените могат да ни изневерят. Но понеже долавям във въпроса ти контекст дали не съм лицемерен, говорейки по този начин, ще ти кажа: Не, не съм лицемерен, но имам една характерност в начина, по който възприемам хората &ndash; понякога, всъщност доста често, изпитвам необмислена симпатия към хора, които не познавам достатъчно. В очите на мнозина това е повърхностност... Знаеш ли, аз обичам хората! И все пак има такива, за които не бих искал да ме питаш. Списъкът не е дълъг, но имам такъв. <br /> <br /> <strong>- А когато чуваш за себе си лоши неща, как реагираш?</strong><br /> - Обикновено не ги чувам. Живея изолирано. Чета само политически новини. Не обичам да говорят пред мен за мен или за приятелите ми.<br /> <br /> <strong>- Ти беше един от първите, които се настроиха публично негативно към Краси Аврамов след неговото представяне на &bdquo;Евровизия&rdquo;, но след това сам остана разочарован от този формат...</strong><br /> - Всъщност бях първият, който оспори избора му. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Не се гордея с това - бяхме зли като глутница</strong></span><br /> <br /> Познавам бегло Краси още от едно време &ndash; за първи път го засякох в ДНА Сливен. Гледал съм концерта му с калашниците. Знам, че освен всичко е чудесен мим &ndash; той е актьор с диплома. Този човек има талант и пееше добре. За мен и музикантите край мен обаче пиарът му стана твърде агресивен и неверен, още преди той да замине за Щатите. След като излезе филмът за Фаринели, медиите набързо го произведоха в &quot;Българският Фаринели&quot; и това му изигра лоша шега. Като глас той е баритон според мен, а ПР-ът му твърди, че е алтино. Аз също съм баритон и това е най-разпространеният мъжки глас изобщо. За да пее във високия регистър, той ползва фалцет, а фалцетното пеене е коварно &ndash; затова се казва и &bdquo;фалцет&rdquo; &ndash; на италиански &ndash; &bdquo;фалшиво&rdquo;. При такива височини гласът трудно остава устойчив. Мисля, че Красимир Аврамов беше жертва на рекламата и нечии свръхамбиции. Не знам кой го съветваше и беше &quot;сивият кардинал&quot; зад стратегията му, но не беше за добро. Това е. <br /> <br /> Иначе за &bdquo;Евровизия&rdquo; и аз имам какво да кажа. Песента си беше моя, но не си първата, която отбелязва, че не беше &bdquo;моята&rdquo; песен. Екипът имаше колебания при селекцията на петте песни, от които публиката да избере, парите не стигаха за нищо, изобщо - положението беше &quot;изгори, за да светиш&quot;. В крайна сметка се оказа, че сам трябва да си набавя спонсори. Ходихме да &quot;просим&quot; навсякъде, дори при президента &ndash; Първанов беше тогава, и човекът съвсем честно ми каза, че не може да помогне. Накрая с държавите, които обиколих с надеждата да гласуват за нас, се оказахме подведени от новия регламент, който и сега е 50/50 жури срещу публика и реално направи вота още по-манипулируем. Как да докажеш как е гласувала публиката, когато съобщават крайния резултат?! Бони Тейлър направи сериозен скандал миналата година за това и заради геополитическия вот&hellip; Адмирации към ръководството на БНТ, че се отказаха от участие! Когато - и ако - България се завърне да участва в този формат, трябва да бъдем финансово стабилни.<br /> <br /> <strong>- А защо изобщо се съгласи да участваш?</strong><br /> - Не се съгласих. Обади ми се Митко Цонев в ефира на БНТ, съобщи възторжено, че вотът на журналистите е за мен и ме попита дали съм съгласен. Противно на очакванията аз казах, че ще помисля, а той ме прекъсна със: &rdquo;Съгласен е!&rdquo;. Докато в началото си мислех, че винаги мога да откажа, понеже не аз казах &bdquo;Да&rdquo;, вече от всички страни, и особено заинтересувани такива, започнаха да ме атакуват, че е въпрос на национална чест. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Нямаше връщане назад</strong></span><br /> <br /> <strong>- Знам, че си религиозен. В църквата на Иводор Ковачев ли членуваш?</strong><br /> - И в други църкви ходя, като &quot;Прелом&quot; например. Всъщност не вярвам в деноминации и няма такова &bdquo;членство&rdquo;. Вярвам в Христос и просто съм християнин, вървящ към промяна. А с Иводор сме от един град и се познаваме от над 20 години. Не знам дали знаеш, че той е пастор и в затвора, а заедно със съпругата му дават подслон на майки в &bdquo;Шарената къща&rdquo; &ndash; дом за майки и деца. <br /> <br /> <strong>- В тази връзка искам да те попитам и за твоята малка приятелка Дивна &ndash; ти й даде голям шанс в живота!...</strong><br /> - Не знам кой на кого трябва да благодари повече. Еуфорията от общите ни успехи, радостта, която изпитах покрай това дете, ми подейства отрезвяващо. Нейното семейство ми даде ценен урок &ndash; като неин продуцент се налагах за един проект. Те обаче се оказаха против. Тактично ми дадоха да разбера, че съм прекрачил границата и проектирам амбициите си върху дъщеря им. И аз проумях &ndash; нищо не трябва да се насилва, всяко нещо с времето си. Тогава се оттеглих като неин продуцент, за да запазя приятелството. <br /> <br /> <strong>- Прочетох един твой разказ и останах изумена от писателския ти талант...</strong><br /> - Наистина ли?! Всъщност обичам да пиша. Само че наистина не знам доколко е стойностно това, което правя. Искам да потърся мнението на специалисти, които да не знаят кой е авторът, защото иначе и &bdquo;лайно&rdquo; да напиша, сигурно пак ще го публикуват!...<br /> <br /> <strong>- Максималист си. Усещам, че освен оМИРОтворен си и леко неудовлетворен от себе си... В разказа ти имаше невероятно силна психологическа дълбочина по отношение на изживяванията на героя ти и малко мистика...</strong><br /> - Когато човек пише, изглежда винаги проектира по нещо от себе си самия, но ако питаш дали съм мистик в общоприетия смисъл &ndash; не, не съм &ndash; не вярвам в духове. Въпреки че в миналото ми се случи нещо, за което и до ден-днешен нямам обяснение. В предишната къща, в която живеех и която никой от приятелите ми не харесваше, на етажа, който обитавах, непрекъснато спираше токът. Идваха специалисти, гледаха и никой не можеше да каже каква е причината! Котаракът ми също се изнервяше и съскаше от нещо, което явно само той виждаше вътре. Почнах да се чудя защо и го отдадох на това, че открих в климатика ято оси, заселили се там, когато дълго не е работил. И точно когато реших, че явно това е било, че нищо мистично няма в къщата, различни хора взеха да ми казват, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>са ме &bdquo;виждали&rdquo; на прозореца по време, когато съм бил на турне</strong></span><br /> <br /> примерно, а пък аз не съм им отворил. Почнах да се замислям. Веднъж Мария Бонева беше у нас, когато на покрива взе да буха бухал... Абе, приятелите ми не харесваха това място и го напуснах! <br /> <strong><br /> - Нека завършим с нещо по-весело: вярно ли е, че си имал &bdquo;епизод&rdquo; с Пола Абдул?</strong><br /> - Това последният въпрос ли е? Откровено за &bdquo;ШОУ&rdquo; /смях &ndash; б.а./ ?! Ами гушкахме се, да. Беше през миналата година, в Санкт Петербург, на фестивала &bdquo;Белые ночи&rdquo;. Там направих невероятни запознанства с невероятни, суперталантливи хора. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА </strong><br />