Илюзията на семейството: Всичко е заради децата?

<strong>Да поговорим за това!</strong><br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><u><strong><img src="/documents/newsimages/editor/201402/Divorce_2.jpg" alt="Divorce_2.jpg" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="255" height="382" />Чувствата на малчугана</strong></u></span><br /> <br /> Като се опитват да запазят брака си, съпрузите обикновено твърдят, че се ръководят изключително от интересите на децата. Те свято спазват азбучната истина, че детето трябва да живее в пълноценно семейство, но при това забравят за главното - малкото дете никога няма да живее в добро семейство, ако родителите се намират в състояние на война. Децата са много чувствителни към състоянието на семейните отношения. По-големите проявяват агресия, правят бели, често плачат. Малките започват да боледуват, страдат от безсъние, заекват, обхващат ги детски страхове, натрапчиви идеи, алергии, гастрити - още по-дълъг може да стане списъкът на симптомите на семейното неблагополучие. Понякога детето се разболява несъзнателно, преследвайки единствената цел да привлече към себе си вниманието на родителите и да ги откъсне от кавгите им, да ги помири, да ги превърне в обичащи се хора.<br /> <br /> Ако родителите се карат пред детето, нервната му система изпитва огромни натоварвания. Малкото дете трудно разбира взаимоотношенията на възрастните, затова смята себе си виновно за кавгите. А щом е виновно, значи е лошо.<br /> Равнодушието в семейството действа на детето още по-разрушително. Всеки от съпрузите живее свой живот, като не обръща внимание на другия. Тази атмосфера в дома създава у детето усещането за абсолютна пустота - никой никому не е нужен, включително то самото. Детето свиква да потиска емоциите си, става затворено, мълчаливо, необщително. Колкото повече расте, толкова по-трудно му става да общува с хората. А когато родителите ту се събират, ту се разделят, детето е напълно объркано. Кого да помоли за помощ, от кого да поиска закрила, ако днес татко обича мама, а утре й крещи и посяга да я бие.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><u><strong>Какво следва?</strong></u></span><br /> <br /> - Можете да продължите да живеете заедно, ако разбира се, имате желание да правите компромиси. Докато оправяте отношенията си, в никакъв случай не бива да се опитвате да замесвате детето в това, или да го привлечете на своя страна, защото то няма да може да разбере истинската причина за разногласията между вас. Но да говорите с детето си е задължително, така ще го освободите от страховете и съмненията му. Не бива да отлагате дълго развода, ако сте убедени, че това е единствено верният път.<br /> <br /> - Съпрузите са се разделили, но продължават да водят &ldquo;военни действия&rdquo; с безкрайни опити да привлекат детето на едната или другата страна. Често това става, когато жената остава сама, а мъжът има нова партньорка. Ако не може да се справи със собствените си отрицателни емоции, тя не бива да превръща детето в разменна монета, то не бива да е отговорно за постъпките й, защото за нищо не е виновно.<br /> <br /> - Съпрузите се разделят мирно, детето остава с майката, бащата често ги посещава, но майката е стаила обида към целия мъжки свят. Това не бива да е повод да поставя кръст на живота си и да реши да живее заради детето. За да не е лишено то от мъжко внимание, осигурете му общуване с роднините си мъже и с приятелите си. Така у него ще се сформира адекватно отношение към хората от двата пола. Задачата на възрастните е да убедят детето, че то не е виновно за развода, че и мама, и татко го обичат. Колкото по-малко е детето, толкова по-просто е за него да приеме житейската ситуация като необходима и неизбежна. Затова да запазвате брака от алтруистичната подбуди &ldquo;заради детето&rdquo;, когато то не е навършило три годинки, едва ли ще е от полза.<br /> <br /> - Детето живее ту в едното, ту в другото семейство, има равни възможности да общува и с майка си и с баща си. Този вариант не е много разпространен и в него има доста положителни, но и отрицателни страни. Във всеки момент то може де реши да се премести при другия родител, ако нещо не го устройва при този, при когото е. Това е отличен начин за манипулиране на родителите.<br /> <br /> <strong>Изводът е един - ако разривът е неизбежен, постарайте се да обградите децата с внимание и да ги опазите от последствията. За да се получи това, детето трябва със сигурност да знае, че мама и татко го обичат много и винаги ще го обичат.</strong><br />