Прогонен от собствения си син, бай Христо моли да го вземат в приюта на отец Иван

<em>Жестоко се отнесла съдбата и към 68-годишния Христо Настев, който повече от 14 години скита безпризорен, спи където свари, храни се от подаяние на добри хора, които нерядко му носят топла храна, дават му дори дребни пари за лични нужди. Имало и такива, които дори се осмеляват да го перат, но той нищо не може да каже за тях, понеже не ги познава. </em><br /> <br /> Идвали ненадейно, обличали го хубаво и вземали замърсените дрехи и изчезвали до момента, когато му доставяли изпрани дрехи. Много е признателен и на хората, които нощем се трудят на гарата в Димитровград, понеже го съжалявали и му позволявали да спи в чакалнята. Една жена дори му донесла одеялце, за да не мръзне на студения цимент.<br /> <br /> Преди години, още когато била жива жена му, той бил уважаван и почитан в селото си Горски Извор. Не подбирал работата си, защото не е мързелив. &ldquo;Случвало се е да работя по 16 часа на полето - обяснява Христо и се просълзява, - но никога не съм роптал, че ми е тежко.<br /> <strong><u><br /> Ето, с тези две ръце построих цяла къща,</u></strong><br /> <br /> но хеле, нали си имаме едничък син и жената настоя всичко, което имаме като недвижим имот, да припишем на негово име. Сторихме го за добро, а излезе, че било за зло - завършва откровенията си Христо. <br /> <br /> Замълчава за момент, бърше припряно стичащите се по него сълзи и продължава: Една вечер тъкмо бяхме се нахранили и с внука играехме на &ldquo;Не се сърди човече&rdquo;, когато синът дойде и ми каза да се омитам, понеже не можел да ме понася. Опитах се да го смъмря, все пак нали съм му баща, от парче месо съм го отгледал, а той така се разкрещя, че не помня как съм се изнесъл на улицата. <br /> <u><strong><br /> Тази година едва не умрях от студ</strong></u><br /> <br /> За да се спася, скачам на място и бягам. Много се надявах да ме приберат социалните, поне докато трае студът, но кой му пука за мен, бездомника&rdquo;.<br /> <br /> На изпроводяк Христо изрече: &rdquo;Моля ви, от сърце и душа ви моля вашият вестник да ми помогне да бъда настанен при отец Иван - в Нови хан. Нямам друг изход! Ще се погубя, ако не отида при отеца. Аз съм добър земеделец, мога и животни да гледам, и какво ли не още. Няма да изложа никого, бъдете сигурни в мен&rdquo;.<br /> <br /> Трогнат, подадох учтиво в ръцете на Христо една банкнота от 5 лева. А той, просълзявайки се, продължава: &ldquo;Ще се надявам да ми помогнете. Моят дом е гарата, пазарът и автогарата. Помогнете ми! Помогнете ми, добри хора&rdquo;.<br /> <strong><br /> <br /> Андрей АНДРЕЕВ - Редкин, Централна гара -Димитровград</strong><br />