ТОП-СЕКРЕТ
• Най-следен от тайните служби се оказва известният сценарист на филма ^Хотел ^Централ^ Веселин Бранев
• Неговият приятел от детинство Иван Пейнерджиев шпионирал за ДС английски дипломати, по-късно загинал в атентата срещу Енрико Берлингуер
• Маститият композитор на филмова музика Кирил Цибулка (^агент Ана^) донасял за нашите сънародници в Източна и Западна Германия
• Директорът на Студия за анимационни филми ^София^ клепал Татовия враг Иван Абаджиев
• Фолклористът Христофор Тзавелла се подписвал като ^агент Тодоров^

Веселин Бранев е сценарист-легенда в българското кино. Завършил е право в СУ. Работил е като журналист във ^Вечерни новини^, автор на две белетристични книги. Роден е през 1932 г. в София, но от 10 години живее при сина си в Канада. Написва сценария и режисира седем от 13-те серии на ^Записка по българските въстания^ ( в съавторство с брат си Георги и режисьора Борислав Шаралиев). Сценарист и режисьор на култовия филм ^Хотел ^Централ^ и ^Най-дългата нощ^, който получава награда на филмовия фестивал в Берлин през 1967 г. Другите му две ленти - ^Убийства^ и ^Сумрак^, остават непоказани по времето на Тато.
Докато следва в Берлин (края на 50-те), се озовава ^без разрешение^ в западната част на града. Хващат го и го докарват в България, където няколко денонощия престоява в следствения арест. Отървава се без присъда благодарение на връзките на баща си Неделчо Бранев, тогава съдия във Върховния съд. Въпреки това до 10 ноември остава постоянен обект за наблюдение на ДС под различни кодови наименования. До последно е третиран като ^изменник на родината^ и ^упадъчен интелигент, намиращ се под влиянието на гнилата западна култура^. ^Хората от сумрака^ отначало се опитват да го прекършат и да го накарат да им сътрудничи, донасяйки за неговия близък приятел - поета Цветан Марангозов, който в началото на 60-те отпътува с ^еднопосочен билет^ за Мюнхен. Когато това не става, агентите на тайните служби започват да го следят, да послушват дома му и да разпечатват цялата му кореспонденция.
Преди две години Бранев получава достъп до досието си в Държавна сигурност.
^Беше изненадващо дебело, над 4 тома^, довери известният сценарист. Той получава разрешение да копира тези близо 800 страници и да ги отнесе в Канада. Въз основа на тези ^документи^ (или по-скоро пасквили) той създава мемоарна книга, в която обхваща епохата след 1947-ма до падането на Живковия режим. От спомените му изненадващо откриваме колко много известни родни културтрегери са били доносници на ДС и колко много стойностни писатели и артисти са сключили ^сделка с дявола^ в името на кариерата и благинките, които им е осигурявало членството в ^Единствената партия^, както я нарича Веселин Бранев.

ЦК-ПРЕВОДАЧЪТ НА БЕРЛИНГУЕР ИЗПЪЛНЯВАЛ МРЪСНИ ПОРЪЧКИ НА ДС
^Един познат на баща ми, на име Пейнерджиев, за когото помня, че е бил някога собственик на фабрика, бе довел синчето си при мен и брат ми с желанието да се сприятелим. Макар и по-малък, симпатичният Иванчо бързо се сближи с нас и започна от време на време да ни посещава. След години той завърши английска филология и помня, че сподели желанието си да постъпи на работа в Българската телеграфна агенция.
Един ден, когато бях в дома на родителите ми, Иванчо се обади по телефона и каза, че на всяка цена трябва да разговаря с мен и брат ми. Появи се след малко, обзет от силна възбуда. Какво се беше случило? Непознат човек, който се легитимирал като служител на Държавна сигурност, го намерил у тях и му определил среща на следващия ден. В разговора участвал още един цивилен служител, който заявил, че са се спрели на него, за да му възложат важна задача. Тя се състоеше в следното: всеки ден гувернантка от посолството на Великобритания извеждала децата на някой от дипломатите на разходка в един малък парк. От Иванчо се искало да я заговори, да я очарова, после съответно да се сближи с нея с някаква шпионска крайна цел.
Той почти стенеше от унижение, бе обзет от ненавист към тези хора и към службата им и наред с това не виждаше как може да се справи с наглостта им да проникнат чрез взлом в чуждия живот.
Не мога да разкажа подробно как са се развили после нещата, защото Иванчо се изгуби от моя хоризонт. Но няколко години по-късно научих, че е на работа в Българския културен център в Багдад. Не задълго, защото след известно време се оказа, че Иванчо вече е в Ню Йорк като член на българската делегация в ООН. Последва дълго пребиваване в Женева - пак като член на българската делегация в Комитета по разоръжаването.
След това, предполагам, бе претърпял някакво професионално неблагополучие, защото внезапно се върна в София и започна работа в международния отдел на ЦК на Единствената партия. А действителният край на Иванчо Пейнерджиев настъпи, когато една сутрин загина в автомобилна катастрофа на път за аерогарата при изпълнение на актуалния си служебен дълг - изпращане на важен гост на ЦК - секретаря на Италианската комунистическа партия Енрико Берлингуер...^, припомня си краткия, но наситен с бурни събития живот на разузнавача, маскиран като преводач, ^бащата^ на ^Хотел ^Централ^.
Една скоба - за пръв път вестникът на народа спомена името на ЦК-преводача, пътувал заедно с Берлингуер през есента на 1973 г. Лимузината на ^високия гост^ е ударена от ЗИЛ на старата естакада от летището. ^Чайка^-та е помляна, а Иван Пейнерджиев загива на място. За негов късмет секретарят на ИКП се отървава само с леки драскотини и повече никога не помисля за пътуване в България. Предполага се, че става въпрос за умишлен инцидент, организиран от нашите тайни служби по нареждане от Кремъл.
Тогавашните съветски ръководители са силно раздразнени от факта, че Берлингуер основава и пропагандира новото течение ^еврокомунизъм^ и осъжда потушаването на ^Пражката пролет^. Преди визитата си у нас покойният лидер на ИКП има среща и с Тито, на която се споразумяват за общи действия срещу политиката на Москва и Варшавския договор.
Вдовицата на Пейнерджиев - Пенка Пейнерджиева, е служител в Министерския съвет, но категорично отказва да коментира пред медиите трагедията, отнела живота на съпруга й преди близо 34 години.

БАЩАТА НА МИА САНТОВА БИЛ СЪТРУДНИК НА ДС
На 22.01.1970 г. агент ^Тодоров^ донася в Шесто управление на ДС, че ^негов приятел е имал през месеца няколко срещи с Веселин Бранев. Същият не пропускал случай да изкаже недоволство от партийната политика.
Приятелството на Веселин Бранев с Георги Тамбуев било на базата, че последният създавал условия Бранев да получава много хонорари от ^Славянския комитет^. По неизвестни причини двамата се скарали.
Веселин Бранев е бил в близки отношения със Свобода Бъчварова, обаче в последно време и с нея е влошил отношенията. Причината за това бил някакъв сценарий, за който Сантов от кинематографията не му изплатил хонорар. Във връзка с него Бъчварова застава на страната на Сантов. Понастоящем Бранев непрекъснато псува Бъчварова, наричайки я с най-долнопробни изрази.^
След като прочита досието си, Бранев стига до извода, че ^агент Тодоров^ най-вероятно е бил Христофор Тзавелла, известен фолклорист и събирач на народни умотворения, който дълги години е донасял и за своя ^близък приятел^ - покойния културтрегер Владимир Свинтила.
По това време - края на 60-те и началото на 70-те години, сценаристът е фигурирал в ДС под кодовото название ^обект Хамелеон^. Бранев току-що е написал чернова на сценарий за бъдещ филм и е депозирал текста в тогавашното Студио за игрални филми ^Бояна^.
^Изтъркаляха се месеци, в които нищо не ставаше, докато един ден новоназначеният генерален директор на Българска кинематография Христо Сантов неочаквано прояви силен интерес към идеята. Срещнахме се и още в първия разговор му казах, че бих искал да замина на собствени разноски за проучвания в Москва и Берлин. ^Как на собствени разноски!, развика се почти възмутено той. Аз ще те командировам.^ Бях поласкан от директорската му щедрост и от това, че този студен и суров човек - между другото, известен като много посредствен сценарист, не криеше симпатиите си към мен.
Един документ от две страници, който свенливо се е приютил в досието ми, опровергава захарните ми изводи за тогавашния ръководител на българската кинематография.^
Известният кинаджия цитира предложение с гриф ^строго секретно^ относно изпращане на обект ^Хамелеон^ в ГДР и СССР с цел ^провеждане на активни мероприятия за изясняване престъпната му дейност^. По-нататък зам.-началникът на 3-то управление на ДС подполковник К.Костов предлага ^др. Христо Сантов да командирова обекта ^Хамелеон^ до ГДР и СССР с право на пътни и дневни пари по написване на сценария ^Сто хиляди пушки за червените^.
Освен това нашенските ^рицари на плаща и кинжала^ възнамерявали да поставят бръмбари в стаята на брата на Веселин Бранев - Георги, както и ^да уведомят с грама братските органи на ГДР, СССР и ЧССР за посрещането на обекта и провеждане оперативно-технически мероприятия по време на престоя му^.
Документът е парафиран и от началника на 1-ви отдел на 6-о управление на ДС подполковник Найден Петров.
^И така, генералният директор на ^Българска кинематография^ е сътрудник на политическата полиция и е изпълнявал нейни искания. Може ли да се допусне, че генералният директор на кинематографията е изпълнил тази полицейска повеля неохотно, като странична и неприсъща на функциите му? Изключено е, и то по една проста причина - всеки субект, избран от Единствената партия и сядащ на стола на генералния директор, не се кълне във вярност към киното, а в преданост към политическия режим. Неговият висок пост, както всеки висок властови пост в страната, е в естествена, родова връзка със службите на Държавна сигурност и изпълняването на техните желания влиза в служебните му задължения. Не само Христо Сантов, а всички предшестващи и последвали генерални директори на българската кинематография са били акуратни и сърцати сътрудници на Държавна сигурност всеки път, когато бъде потърсено съучастието им^, убеден е емигриралият в Страната на кленовия лист сценарист.

КОМПОЗИТОРЪТ КИРИЛ ЦИБУЛКА СЛУХТЯЛ КОЛЕГИТЕ СИ С ПОДСЛУШВАТЕЛ, СКРИТ ВЪВ ВРАТОВРЪЗКАТА
Веселин Бранев изненадващо разкрива, че и най-известният български филмов композитор Кирил Цибулка е бил агент на ДС. Подписвал е донесенията си с ^агент Ана^. За своя колега маестрото твърди, че ^обича да пие алкохол в немалки количества и е човек, който обича разгулен живот. Той стои на съвсем противоположни идейни позиции и естетически, не връзвайки се с нашите социалистически такива...^
След повече от 30 години ^обектът^ се чуди защо такъв известен и уважаван творец като Цибулка ще падне толкова ниско, та да ходи на гости на свои колеги от киното с игла-подслушвател във вратовръзката?
^Но защо ^агент Ана^ е изпълнявал ролята си с такова престараване? Мисля, че е правил това, за да получава без затруднения прословутия passierscheine - разрешително за преминаване в Западен Берлин, което българското посолство не издаваше лесно. Впрочем аз съм случаен клиент на агент ^Ана^ - той е правил редовно донесения за всички постоянно живеещи сънародници от Източен и Западен Берлин, с които е общувал...^, допуска Бранев.

МАСТИТ КИНАДЖИЯ КЛЕПА ИВАН АБАДЖИЕВ, ЧЕ ПОСЕЩАВАЛ СВЪРТАЛИЩЕТО НА РАЗВРАТА В ПАРИЖ
И друг известен представител на кинаджийските среди е бил ^ухо^ на ДС в делото за оперативна разработка /ДОР/ под кодовото название ^агент Хамелеон^. В досието на сценариста той фигурира като ^агент Андрей^.
^Той е нещо като тежка артилерия и би трябвало да съм поласкан от неговото участие, иронизира Веселин Бранев. Това е Димитър Куситасев, днес вече покойник, който по това време оглавяваше Студията за анимационни филми ^София^ като директор, а преди това е бил културно аташе в Москва. Потърси ме по телефона в редакцията на моето списание за мода и каза, че има нужда от консултация с мен по проблеми на филмопроизводството в неговата студия. Предложението беше съвършено нелепо, защото аз не съм специалист по анимационни филми и не беше трудно да разбера, че ми предстои среща с агент на ДС...^, разказва Бранев.
Най-любопитното е, че в дългото 4 страници донесение на ^агент Андрей^, предадено на среща с оперативния работник в явочна квартира ^Божур^, става въпрос не само за Веселин Бранев, но и за изпадналия по това време в немилост пред Тато бивш член на ЦК на БКП Иван Абаджиев. След като от Москва го клепат пред Първия, че заедно с Венелин Коцев и Костадин Гяуров му тъкмели преврат, Живков запраща доскорошния мастит функционер за посланик в Румъния, където Абаджиев се държал ^доста непочтително^ с неговия портрет. Следва отзоваване и бившият свекър на половинката на Бойко Борисов - топбанкерката Цветелина Бориславова, е пратен окончателно в девета глуха като директор на ВТО ^Хемус^.
В донесението си срещу Бранев тогавашният шеф на Студията за анимационни филми пише, че ^обектът^ му казал как преди 4 години, когато бил в Париж, видял Иван Абаджиев на ^Пигал^ - демек, в свърталището на разврата.
^Аз лъготех милия ^агент Андрей^ - до този разговор никога не съм бил нито в Париж, нито в пушалня за опиум в Западен Берлин, нито във Венеция. И как нахално съм си измислял подробности. Така се държах при всяка среща с него, а той, за да ми развърже още повече езика, ме черпеше с директорска водка. Говорех дивотии, за да накарам хората от сумрака да започнат да се почесват по главите пред тази съмнителна информация и да се досещат, че е време да приключим многогодишната си близост...^, изненадващо признава маститият сценарист.

Здравко ЗАПРЯНОВ