Актрисата-легенда Таня Масалитинова: Господ ме наказва с този дълъг живот заради греховете ми!

<em>Таня Масалитинова е една от легендите на българския театър. Изиграла е десетки роли на сцената и в киното, заради което през 2005 г. получи &ldquo;Аскеер&rdquo; за цялостен принос. Дъщеря е на смятания за родоначалник на съвременната театрална школа у нас актьор и режисьор Николай Масалитинов. Родена е в Прага, но се местят в България, когато е на 4 годинки. Завършила е Държавната театрална школа през 1945 г., а година по-късно спечелва конкурс и е назначена за актриса в Народния театър &ldquo;Иван Вазов&rdquo;. Там работи 46 години, а допреди десетина години все още играеше в &ldquo;Сълза и смях&rdquo;, Театър 199 и в Габрово.<br /> <br /> Именитата актриса е на 92 години. Отново пише своята автобиография, която ще се преиздава. Масалитинова направи пред &ldquo;ШОУ&rdquo; уникална изповед &ndash; сподели истината за възходите и провалите си и разкри скандални тайни от своя живот.</em><br /> <br /> <hr /> <strong>- Как сте, Таня, как започна годината за вас?</strong><br /> - Не съм добре. Ходя с проходилката вкъщи, упражнявам се. Добре, че имам много добра дъщеря и много добър внук, които се грижат за мен. Внукът ми е на 44 години, още не се е оженил, но не се бъркам в неговите работи... Но аз въобще не бива да се оплаквам, защото има хора, които са много по-зле! Самотни, без близки! А моите близки се грижат много за мен! Но на мен ми е много притеснено да не им тежа... Моята дъщеря също си има здравословни проблеми, би трябвало повече да се пази! Честно казано, на мен вече не ми се живее! Смятам, че човек трябва да живее, докато е полезен, докато... му се живее, а на мен просто вече не ми се живее!<br /> <br /> Ежедневието ми е скучно. Събуждам се в 8 часа сутринта. Упражнявам се с проходилката по 3 часа на ден... И това е заради дъщеря ми, да не й се строполя на главата изцяло. Сега все пак сама се обслужвам. Мога да отида сама до кухнята, до тоалетната, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>през нощта съм на памперси, като малките деца! </strong></span><br /> <br /> Но сама се храня, сама се прибирам в стаята си... Не слизам навън и мисля, че вече няма да мога да излизам! Защото вече нямам сили! Абе, това за мен вече не е живот! Аз толкова обичам София, а вече мога да я видя само по телевизията! Чувствам се затворена като в клетка! Това е едно живуркане...<br /> <br /> Нашият патриарх, покойният, живя до 97, но той се държеше &ndash; с тази тежка корона на главата, с тези тежки дрехи!... А и да проведеш една църковна служба е все едно да изиграеш две театрални представления като хабене на енергия!...<br /> <br /> Но, слава Богу, с всичкия си съм си /усмихва се/! Защото има ужасни случаи на Алцхаймер на тези години! Бях почти ослепяла преди време, но когато бяхме на гастроли в Израел с Театър 199, ме заведоха при българския евреин д-р Лазар, който е много голям очен лекар там. Той ме прегледа и ми каза: &ldquo;Нищо ви няма, освен обикновено перде, катаракта! Трябва да се оперирате и ще прогледнете!&rdquo;. И като се върнах в България, благодарение на Съюза на артистите, които ми платиха лещата, ми направиха перфектна операция! Аз играх в театъра до 84 години! Но съпругът ми се влоши, почина и след смъртта му аз сдадох багажа! Влоши ми се състоянието на краката, престанах да играя&hellip;<br /> <br /> <strong>- Страхувате ли се от смъртта?</strong><br /> - Не ме е страх от смъртта! Напротив, искам я, но моля Господ, да ми прати лека смърт! Ако може, насън да е! Наистина не ми се живее!... Вече всичките ми приятели са на Оня свят! Много чувствам липсата и на съпруга ми Леонид! Той беше великолепен човек, имахме много хубав втори брак с него! Той почина на 89 и няколко месеца... Искаше да доживее до 90, защото аз бях до него! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Но аз вярвам, че той ме чака...</strong></span> <br /> <br /> <strong>- Вярвате ли, че има живот след смъртта?</strong><br /> - Аз съм православна християнка. Христос е казал, че душата е безсмъртна. А душата какво е? - Това е енергия! А великият учен Ломоносов е казал: &bdquo;Нищо не се губи в природата, енергията е вечна!&rdquo;. Вярвам в прераждането. Тази енергия, като се освободи от едно тяло, отива другаде... В тази Вселена огромна, нашата Земя е една прашинка! И какво - ние си въобразяваме, че има живот само на тази прашинка?! Разбира се, че има живот на много планети, на много звездни системи... Но мен Господ ме наказва с този дълъг живот на земята! За греховете ми от младини /усмихва се/...<br /> <br /> <strong>- Какви толкова грехове сте имала на младини?</strong><br /> - О, много! Не ми се иска да си спомням! /смях/ Бях доста лекомислена, обичах да бъда ухажвана! Като всяка млада актриса обичах флиртовете! А съпругът ми Леонид беше ревнив! Помня, няма да казвам името на този млад актьор, който се увлече по мен, и аз флиртувах с него! Беше няколко години по-млад от мен. Ние с мъжа ми живеехме тогава в една мансарда, много хубава, на ул. &ldquo;Елин Пелин&rdquo;. Но една вечер младият човек пийнал и дойде да ме търси вкъщи! Леонид го изгони по стълбата и го хвърли чак в съседния двор! Слава Богу, оцеля, защото можеше и да си счупи главата /смях/! След 3 години, с Леонид вечеряхме в Руския клуб, този човек дойде с жена си. Вдигнахме наздравици и... целият инцидент беше ликвидиран!<br /> <br /> Леонид е имал много прояви на ревност, просто защото аз му давах поводи! Той се ядосваше, но всеки път ми прощаваше... Ако беше някой як българин, щеше отдавна да ме е пребил /смях/! Но той беше търпелив човек и много добър! <br /> <br /> Сериозното беше с ученическата ми любов Дик, за когото се омъжих и отидох да живея в Англия! Леонид тогава също се ожени за 12 години по-млада от мен, която <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>зад гърба ми ме наричала &ldquo;бабичката&rdquo;!</strong></span><br /> <br /> Въпреки че аз бях на 50 и си изглеждах много добре! Съвсем не бях бабичка още /смях/... Но той се ожени, за да ми направи напук! <br /> След разводите си с Леонид пак се оженихме! Но фактически истински съм обичала само Леонид!<br /> <br /> <strong>- Като млада сте били доста непокорна&hellip;?</strong><br /> - Аз бях много вироглава и винаги си постигах моето. Майка ми и баща ми бяха много против аз да стана актриса! Много добре рисувах и три години бях студентка в Художествената академия. Бях ученичка на нашия велик художник Илия Петров, състудент на Илия Бешков! Много добре рисувах карикатури. Моя карикатура беше публикувана в едно списание. Един ден след много години, ми се обаждат и ме питат: &ldquo;Има ли друга Таня Масалитинова?&rdquo;. Казвам: &ldquo;Доколкото знам, няма!&rdquo;. Те ми обясняват, че в Музея на карикатурата имали една карикатура на Таня Масалитинова! Значи, попаднала съм дори в музей /смях/!<br /> <br /> Но накрая на третата година в академията аз се ядосах на бай Илия, защото според мен недостатъчно оцени портрета, който аз направих! Моделът също аз го бях довела - една много смешна стара бабичка, която чистеше у нас! Много точно бях уловила приликата, но професорът не ми сложи пълно 6! Обидих се и реших да напусна, въпреки че Илия Бешков не ми разрешаваше! Въпреки това напуснах!<br /> <br /> През лятото, в разгара на войната, баща ми ме попита: &ldquo;Искаш ли да отидеш на едни опреснителни курсове за професионални артисти към Народния театър, може би ще ти бъде интересно да присъстваш!&rdquo;. Отидох. И така се запалих, че когато те накрая имаха нещо като изпит, за да получат професионална квалификация, реших да се явя и аз. Започнах тайно да се подготвям, но се захванах за нещо, което въобще не беше за мен &ndash; монолога на Жулиета с отровата! Баща ми като разбра, не ми разрешаваше: &ldquo;Откъде накъде, ти си само слушател!&rdquo;. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>И това беше най-големият провал в моя живот!</strong></span><br /> <br /> Започнах нормално, но изведнъж се схванах цялата! Започнах да жестикулирам като Пинокио! Не можех да си овладея тялото! Накрая и гласът ми изневери, извиках с някакъв писклив глас /имитира/: &ldquo;Ромео, Ромео...&rdquo;. Гръм от смях и аплодисменти от актьорите, които ме слушаха! Представяте ли си - умряха от смях на монолога на Жулиета с отровата! Баща ми, горкият, само успя да ми каже: &ldquo;Махай се от сцената!&rdquo; /смях/. Слава Богу, такова нещо повече никога не ми се е случвало!<br /> <br /> Този провал ме амбицира и разбрах, че призванието ми е театърът! Кандидатствах в Театралната школа, подготви ме Владо Трендафилов и ми подбра много по-подходящ за мен материал. Много добре се представих и бях приета. Завършихме заедно със Славка Славова, Апостол Карамитев, Маргарита Дупаринова, Стоянка Мутафова... След това тази школа прерасна във ВИТИЗ.<br /> <br /> <strong>- После, като станахте вече звезда, какви бяха отношенията ви с партийните величия, искали ли сте нещо от Тодор Живков?</strong><br /> - Тодор Живков много обичаше да ходи на театър. Идваше и при нас в Народния театър на премиерите. Понякога се качваше в Клуба на актьора на шестия етаж, танцуваше с актрисите... Държеше се много коректно винаги!<br /> <br /> Той ми помогна, когато моята дъщеря беше бременна и ние бяхме много на тясно. Къде ли не бях ходила да искам да ми се даде нещо под наем за нея! Викам си: &ldquo;Чакай, никога не съм се обаждала на Тодор Живков, да му се обадя!&rdquo;. След една седмица секретарката му ми назначи среща. Той много любезно ме посрещна, предложи ми кафе, но когато му казах за какво идвам, се вкисна! Видях, че му стана неприятно. Кой знае колко са го атакували с такива молби! Казах му: &ldquo;Извинявайте, другарю Живков, но вие сте единственият човек, който ме прие и изслуша!&rdquo;. Тогава той се усмихна и ми даде апартамент - стая и хол, в един панел в кв. &ldquo;Емил Марков&rdquo;...<br /> <br /> А Вълко Червенков даде квартира на баща ми, без да го моли даже! Той също беше голям театрал. Разреши една пиеса - &ldquo;Стари другари&rdquo; по сталинско време от Малюгин - автор, срещу който имаше процес в Съветския съюз и той беше в немилост! Играехме с Апостол Карамитев и Кирчо Янев. Режисьорът Гриша Островски каза: &ldquo;Въпреки всичко ще репетираме!&rdquo;. Тогова Вълко Червенков беше председател на Комитета за наука, изкуство и култура, нещо като министър на културата. Той казал на Гришата: &ldquo;Направете едно представление, а след него проведете обсъждане и гласуване&rdquo;. Който я приеме да гласува &ldquo;за&rdquo;, който не я приеме &ndash; да гласува с &ldquo;не&rdquo;! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Това беше много страшен съд</strong></span><br /> <br /> пред публиката! Ние бяхме наредени на сцената пред публиката и до 3 часа през нощта се водеха спорове! Накрая болшинството от публиката гласува &ldquo;за&rdquo;, постановката беше приета и продължи да се играе! <br /> <br /> Когато става председател на този комитет, Вълко Червенков дошъл в Народния театър да види какво става. А баща ми след 9 септември 1944 г., понеже е руски емигрант и се води &ldquo;белогвардеец&rdquo;, а времето е сталинско, го сменили от поста главен режисьор! <br /> <br /> И му дали вместо неговия хубав кабинет - кабинетче 3 на 2 м, мъничко, което побира само едно бюро, един стол и едно кресло! Като дошъл, Червенков, попитал: &ldquo;А къде е кабинетът на Масалитинов?!&rdquo;. Те му показали. А той попитал: &ldquo;В тази дупка, в съседство с тоалетната?!&rdquo; Те почнали да обясняват нещо. Но Червенков наредил: &ldquo;Веднага да му се върне кабинетът!&rdquo;. Именно тогава му дават и квартира. Баща ми всъщност винаги е бил безпартиен. Той се интересуваше от театъра и нищо друго! <br /> <br /> <strong>- Сега гледате много телевизия, предполагам... </strong><br /> - Гледах откриването на олимпиадата... Много интересна програма &ndash; откъси от балети, опери! Много беше оригинално и интересно! От тази огромна зала показаха със светлини как излита ракета в Космоса! И аз си спомних една случка, която е любопитна. През 1961 година Юрий Гагарин беше първият човек, който излетя в Космоса. След това вече не му дадоха да лети и го водеха по целия свят като експонат. И той дойде в България! В Народния театър се състоя голям концерт. А по това време аз бях непрекъснато конферансие на всички поздравителни концерти, канеха ме да водя различни програми. От това и печелех допълнително /смях/! Конферирах и концерта, на който гост беше Гагарин! На два езика &ndash; български и руски! А на мен ми беше все тая, защото и двата езика са ми родни! Гагарин беше седнал в директорската ложа, която е съвсем близо до сцената. И понеже сцената беше много добре осветена, беше осветен и Гагарин и всичко живо гледаше него! Когато заговорих на руски, той се усмихна и направи един жест, поздрави ме! Разбра, че езикът ми е роден... Много се развълнувах, все пак той беше уникално явление! <br /> <br /> Това си спомних, като гледах откриването на олимпиадата тази ракета от светлини, която излетя! Сега чакам с нетърпение да гледам фигурното пързаляне, а дъщеря ми гледа най вече ски! Аз самата много добре се пързалях като млада и с един мой приятел ходехме на езерото &ldquo;Ариана&rdquo;! Бяхме много добра двойка...<br /> <strong><br /> Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong><br />