Калата много се дразнеше, ако публиката не се смее
<em>Иван Евстатиев е роден в Горна Оряховица. През 1972 г. завършва ВИТИЗ със Сарафовска стипендия. Ученик е на големите Желчо Мандаджиев и Крикор Азарян. Играе на сцените във Велико Търново и Русе. <br /> </em><br /> В продължение на 11 години е директор на Драматично-музикалния театър &quot;К. Кисимов&quot; - Велико Търново.<br /> <br /> <strong>- Преди време прочетох, че си изиграл всички любовни роли?<br /> </strong>- Така написа журналистката, но сам знаеш, че това е невъзможно. Иначе истината е, че режисьорите винаги ме натоварваха с приятното задължение на любовник по сценарий. Но дойде един малокалибрен директор, който ми затвори пътя към сцената и ми отне любовта на зрителите.<br /> <br /> <strong>- Един вид: изпратил те е в публиката...<br /> </strong>- О, не, не могат да ме &quot;режисират&quot; новоизлюпени администратори, които са се повивали в пелени, когато на мен са ръкопляскали и са ми подарявали цветя. Но по повод на репликата се сещам за една истинска случка с мен и народния артист Стефан Гецов. Играем на търновска сцена &quot;Големанов&quot;, Гецов в главната роля, аз съм синът. Дни наред пълни салони. Отиваме в Свищов за дневно и вечерно в продължение на два дни. На дневното излизам разгащен, <br /> <br /> <u>Стефан Гецов ми вика: &quot;Ела бе, синковец&quot; и ми забива такъв як шамар, че от очите ми хвъркат звезди! <br /> </u><br /> След спектакъла кротко го моля: &quot;Другарю Гецов, много силно ме удряте, може ли по-леко...&quot; А той гордо: &quot;Аз играя по системата на Станиславски, пълно съпреживяване на актьора с героя!&quot;. На вечерното представление му готвя изненада. Той замахва да ме цапардоса, но аз се навеждам. От голямата инерция Стефан Гецов се завърта на 360 градуса и пада на коляно. Публиката се залива от смях, но големият актьор се овладява. И идва спектакълът на другия ден. В сублимния момент пак се навеждам, но Стефан Гецов ми забива шут в задника и ме събаря от сцената. И пред всички ми казва: &quot;Аз нали те предупредих, че играя по системата на Станиславски!&quot;.<br /> <strong><br /> - За толкова дълъг артистичен стаж сигурно имаш незабравими спомени и с други столични светила?<br /> </strong>- Разбира се, миговете с тях не се забравят. Калоянчев имаше гастрол при нас в &quot;Сако от велур&quot;. Играеше ролята си едновременно и в Сатирата в София. Идва готов, нашият директор Стефан Самсиев ми казва: &quot;Ванко, въведи го набързо в ролята и мизансцена&quot;, а Калата ни уверява: &quot;Няма проблеми, аз съм готов!&quot;. Проблемите не бяха у него, а у нас - много ни разсмиваше с късо сако и къси крачоли. Той явно се кефеше, но по едно време вече спряхме да се смеем, свикнахме с вида му. И той се дразнеше. Излиза веднъж на сцената, аз съм с гръб към него, а той не подава реплика. Мълчи. Обръщам се към него и виждам да ми прави знак с ръка надолу, демек погледни, де... И ми намига. Поглеждам надолу. <br /> <u><br /> Калата си защипал крачола с велосипедна щипка и ми шепне: &quot;Как те изненадвам, а?&quot; <br /> </u><br /> Смях напушва и мен, и колегите зад &quot;джобовете&quot; и декорите.<br /> <br /> Веднъж обаче го &quot;прекарах&quot;. Калата не даваше интервюта, но аз го поканих у дома на гости, а там заложих в засада няколко журналисти. Влиза Калата, вижда засадата и ми вика: &quot;Бе, Иване, ти ми разгони фамилията!&quot;. И даде интервюто, къде ще ходи...<br /> <br /> <strong>- Никола Анастасов катастрофира тежко след спектакъл на търновския театър, как стана това?<br /> </strong>- Кольо Анастасов игра на гастрол първо в &quot;Римска баня&quot;. Аз съм Иван Антонов, той играе спасителя. Идва преди представлението, набързо го въвеждам, но не му казвам, че правя в определена сценка йогистки упражнения, надувам &quot;перки&quot;, въртя бицепси и трицепси. И идва сценката, аз почвам физическите маймунджилъци, а Кольо ме гледа с отворена уста, после избухва в смях. След представлението вика: &quot;Абе, ти що не ми каза, че така ще си гъчкаш физиката?&quot;.<br /> <br /> На Кольо два пъти съм правил гафове извън сцената. Отиваме в Лясковец, аз пътувам с моята кола. Директорът Самсиев ме помоли след представлението да взема с колата Анастасов и да го откарам у тях: &quot;Докарай го по-бързо, Данчето (съпругата) вече е нагласила ракията и салатата!&quot;. Ясно, шефе, казвам аз, после съобщавам и на &quot;пътника&quot; Анастасов, че ще го взема с колата. И... забравям! Отцепвам за Търново, влизам вкъщи и жена ми пита: &quot;А къде отиде Кольо?&quot;. Хващам се за главата, вдигам телефона на директора: &quot;Шефе, забравих Анастасов в Лясковец!&quot;. Спокойно, казва Самсиев, той вече е тук на масата. Значи виси Кольо на площада в Лясковец, колегите го канят да тръгне с автобуса, но той си знае, че Ванко ще го вземе... Добре че минал декоровозът със сценичните работници, та го доставили до апартамента на директора Самсиев.<br /> <br /> Втория път се срещаме на &quot;Раковска&quot; в София. Кани ме на другия ден на гости. Записвам адреса на листче. Тръгвам на гости, ама тук листче, там листче - няма го! След време разбрах, че съм разочаровал Кольо и съпругата му Мария, които са били направили специална подготовка за мен... Е, сега след трийсетина години казвам: &quot;Кольо, извинявай, ако сега ме поканиш, ще дойда, вече вземам &quot;Гинко Билоба!&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Ти си един от корифеите по стаж, професионализъм и директорство във великотърновския театър, отвори малко хумористичния сейф там...<br /> </strong>- Като го отворя, ще ти свърши писалката. Е, добре. Играем в Стражица &quot;Коварство и любов&quot;. Зима, студ, покривът над нас пропуска снежинки. Красивата Таня Александрова, бог да я прости, е в ролята на Луиза. Надига чашата с отрова да отпие, но водата замръзнала. Лед! Опитва втори път, трети, клати чашата, но не става. Хората почват да шушукат, отиваме на смях. И Танчето какво прави - бръкна с пръст, проби леда и надигна чашата.<br /> <br /> Известният колоритен актьор <br /> <br /> <u>Васко Банов беше във Велико Търново &quot;образ невъзможен&quot;, в добрия смисъл <br /> </u><br /> Живееха с колеги в блок, отдолу под тях обитаваше адвокат. Веднъж решават да му секвестират суджуците, окачени на балкона. С въженце за пране, мисля, се прехвърлят вечерта на чуждата територия и вземат суджуците. На утрото, вече трезви, съзнават, че милицията веднага ще заподозре тях за кражбата: гладни актьори, луди глави. Решават да си признаят греха пред адвоката.<br /> Оня обаче вика: &bdquo;Паднахте ли ми в ръчичките? Не само суджуците, ами ми липсват чифт спортни кецове и две бурканчета кисело мляко&rdquo;. И плащат рекета като попове...<br /> <strong><br /> - Чувал съм, че имаш спомен от гостуването на &quot;Таганка&quot; и Владимир Висоцки в Търново?<br /> </strong>- О, и то какъв спомен! На 18 септември 1975 г. гледам спектакъла им, после обаче закарвам жена ми да ражда в болницата. Връщам се в бара на театъра. На първата маса седнали Висоцки, Нина Шацкая и още няколко. Вземам две бутилки водка: Заповядайте, друзя, за чудесния ви спектакъл и за детето ми, което ще се появи всеки момент. Питат ме какво ще бъде. Разбира се, момче, чуруликам аз гордо. Ще го кръстя Александър. Те пишат на един лист: Буд здаров, Александър! Само Шацкая помисли и писа &quot;Александър/Александра&quot;. И позна за дъщерята.<br /> <br /> Аз, Томаица Петева, Стоян Серданов и Стефан Димитриев взехме Висоцки от барчето и отидохме в служебния ни апартамент, където живеехме с жена ми и Стефан Димитриев. В стаята на Стефан Висоцки седна на леглото му, сложи бутилка коняк до краката си, запали цигара и дръпна струните на китарата. Стефчо май го записа на ролков магнетофон, но дали още пази записите при себе си в София, не знам...<br /> <br /> <em><strong><br /> Борислав КОСТОВ<br /> </strong></em>