Срам ме е от резила, който преживях
<em>Пореден български лекар - хирургът д-р Данаил Динков от Луковит, беше бит тези дни. Медикът е завеждащ на отделението по хирургия в градската болница, има 30-годишен стаж и за първи път му се случва такъв ужас.<br /> </em><br /> Бабаитите-побойници са роми на 17 и 34 г. от село Радомирци, община Червен бряг. Те бяха задържани за 24 часа в РУП-Луковит. По случая е образувано бързо производство, съобщи Габриела Тодорова от пресцентъра на Областната полицейска дирекция в Ловеч.<br /> <br /> Говорихме с д-р Динков по телефона, той е в болнични, за да излекува раните по лицето си, но както сам казва, трудно ще преживее шока от случилото се. Чувства се омерзен, обиден и се срамува, че е станал жертва на такъв резил.<br /> <br /> <strong>- Д-р Динков, как се чувствате след побоя, който преживяхте?<br /> </strong>- Физически не се чувствам толкова зле, със синини по лицето и счупване на лицеви кости съм. Но срамът, обидата и неудовлетворението са по-тежки. Аз съм на 53 г. и да вземат едни гащници да ме бият... Разбирам да съм го заслужил с нещо, а то... Аз тръгнах да ги спасявам, дойдох с личната си кола, защото ме извикаха, че има дете с болки в корема. Съпругата ми имаше рожден ден тогава, но отидох в болницата. Видях го детето - беше с 22 000 левкоцити, което значи, че е със сериозно възпаление, с болки в дясната половина на корема и реших, че може да се наложи операция от апандисит. Оставих го за наблюдение. Казах на сестрата, ако има проблем през нощта, да ме извикат и ще го оперирам по спешност. <br /> <br /> Докато пишех историята на заболяването, те се качили цяла тумба роми в стаята, където настанихме момчето. Сестрата му хвана абокат за вливане на система. Аз вече си тръгвах за къщи, и гледам стаята пълна с цигани. Казах им да си тръгват, те искаха да оставят придружител. Скандалът стана за това, че директорът на болницата е разпоредил нощувката на придружител да струва 5 лв. <br /> <br /> Първо им казах, че няма нужда от придружител, защото момчето е 13-годишно, а вие, рекох, на тези години се жените. Те викнаха, че лекарите само пари искаме, че сме кожодери. Имаше псувни, викове... Така стана кавгата. Аз вдигнах ръка и посочих към стената, където виси заповедта на директора, а бащата сигурно реши, че ще го бия. Хвана ме за ръката от едната страна, друг от другата страна, а още двама-трима взеха да ме бият. Като разпънат на кръст бях и те налагат... <br /> <strong><br /> - Не успяхте да се защитите, така ли?<br /> </strong>- Те са като съсели около мен, защото аз съм висок 1,90 м., тежа 130 кг. А те дребни, но не съм го очаквал и останах като парализиран, не можах да реагирам. Това се случи в коридора, пред стаята, където вече бяхме настанили детето. Санитарката беше вътре в стаята. Сестрата излезе отнякъде, взела да дърпа някои от нападетелите. <br /> <br /> <u>Стана страшно <br /> <br /> </u>Иначе ние охрана нямаме през нощта. Не знам как се освободих. Той като ме удари няколко пъти, явно, че му е минал ядът и ме пусна.<br /> <br /> Имам удари само по лицето, надолу нямам рани. Лявото ми око беше затворено, по носа имам драскотини, на веждата съм с рагада, на горната устна отгоре имам рана. Съвсем професионално си ме смотаха, имам чуството, че знаят как да ударят и къде. <br /> <br /> <strong>- В крайна сметка оперираха ли го момчето?<br /> </strong>- След като се освободих от боя, отидох да се измия, че имах кръв по лицето, и се обадих в полицията. Казах на сестрата да иде да види какво става с момчето, а тя ми обясни, че веднага са си тръгнали с него. На излизане са отскубнали системата от ръката на детето, потекла кръв, те се спрели долу в &quot;Бърза помощ&quot; да обработят ръката, дето тече кръв, и тогава са дошли полицаите и са ги хванали. По-късно разбрах, че са оперирали момчето от остър апандисит в болницата в Червен бряг. <br /> <br /> <strong>- Нападателите са пуснати вече, нали? <br /> </strong>- Да, пуснали са ги. Води се досъдебно дознание, по чл. 131 за посегателство над длъжностно лице. После през нощта се размислих, ако този беше извадил нож, направо щях да си остана там...<br /> <strong><br /> - Ще се върнете ли на работа?<br /> </strong>- Ще се върна, какво да правя. Сега десетина дни съм в болнични, искам да ми минат синините, че <br /> <br /> <u>ме е срам да ходя по улиците <br /> </u><br /> да ме гледат колеги и пациенти. Аз съм кротък човек, те ме бъзикат как можах да допусна едни циганчета да ме бият. <br /> Работя като хирург от почти 30 години, все в болницата в Луковит. Досега скандали с роми е имало, но чак дотук да се стигне, не е било. Викали сме полиция заради скандали, но не са посягали на лекари досега. Напоследък стават много по-нагли, само правата си търсят, обиждат се, ако им кажеш циганин. Аз не се обиждам като ми кажат, че съм българин. <br /> <br /> Всичко е политика на държавата. То има не само посегателства над лекари, а и към полицаи, учители, всякакви институции. Трябва да се изменят законите, да има огромни глоби и тежки наказания за такива побойници. Той няма какво да губи, нито работа има, нито притежава нещо, така че няма как да го накажеш. Този, дето ме би, е 17-годишен, не го лови законът. Бащата ще го осъдят на пробация 5-6 месеца, глоба ще има и какво ще му направят? И да ги накажат, този резил дето го изживях, няма да се компенсира.<br /> <br /> Последните години тук, в Луковит, демографският срив е факт. 60-70% от пациентите ни са роми, 85% от ражданията не са на българи. На 17 деца 1 е българче. Не останаха хора, всичко избяга, измряха по-възрастните. Има села, в които 95% са циганско население. Хората там се крият и не смеят да се обадят. Не съм расист, но съм против на малцинството да се дават помощи, толкова правомощия и да си мислят, че всичко им е позволено.<br /> <br /> <br /> <strong>От Лекарския съюз отново осъдиха посегателствата над медици<br /> </strong><br /> &quot;Във връзка с поредното посегателство над български лекар по време на изпълнение на служебните му задължения Българският лекарски съюз изразява категоричния си протест срещу очевидното неприлагане на приетите поправки в законодателството, където подобни актове на насилие подлежат на ефективна осъдителна присъда. Нападението над началника на хирургичното отделение на болницата в гр. Луковит д-р Данаил Динков е поредното вандалско насилие, което срива авторитета на съсловието, а извършителите дори са защитени в публичното пространство само с техните инициали. Независимо дали са жертви или набедени, имената на лекарите се разнасят сред обществото унизително показно, а цялата правозащитна система не полага никакво усилие да приложи като защитна мярка приетите законодателни промени. Наскоро за побой над фелдшер в Шумен извършителят получи условна присъда, няма и данни за ефективна присъда над нито един извършител, нападнал медицински екип. Тази неангажираност на правната система дава свобода на саморазправата и още в първия ден от новата година беше нападнат поредния екип на &quot;Спешна помощ&quot; във Враца, отзовал се за 4 минути на повикване за проблеми с бременна жена. Преди коледните празници, след като си пукнал главата в дискотека, пиян ром преби лекар в спешната помощ на Ст. Загора &ndash; това са само част от примерите за нестихваща проява на агресивност към медицинското съсловие. <br /> <br /> В тази връзка ръководството на БЛС изпрати писма до министъра на правосъдието З. Златанова и до главния прокурор С. Цацаров, в които се настоява за най-строго прилагане на закона от страна на правораздаващите органи за всяко посегателство срещу български медик&quot;, пише в становището на организацията.<br /> <br /> <strong><br /> Маргарита Благоева<br /> </strong>