През януари в „Пирогов” стартират безплатни прегледи за такива пациенти
<em>Проф. д-р Владислав Христов е началник на Втора хирургична клиника в &ldquo;Пирогов&rdquo;. Завършил е медицина в Медицинския университет в София през 1982 г. От 1982 г. до 1985 г. е ординатор в хирургичното отделение на районната болница в град Ихтиман. От 1986 г. става ординатор в IV хирургична клиника към &ldquo;Секция по спешна хирургия&rdquo; на &ldquo;Пирогов&rdquo;. От 1989 г. след конкурс е избран за асистент и последователно повишен до главен асистент през 1993 г. От 2002 г. е началник на II хирургична клиника към &ldquo;Секция по спешна хирургия&rdquo; на &ldquo;Пирогов&rdquo;.<br /> <br /> Поводът, поради който потърсихме проф. Христов, са започващите през януари безплатни прегледи за трудно заздравяващи рани в сградата на Медицински център &ldquo;Пирогов&rdquo;. Безплатните прегледи ще се извършват от екипа на проф. д-р Владислав Христов на 17, 18, 31 януари и 1 февруари.<br /> <br /> </em><strong>- Проф. Христов, кои рани се считат за трудно зарастващи?<br /> </strong>- За трудно заздравяващи се считат раните, които не се затварят след четвъртата седмица от появата им. Хроничните и острите рани са сериозен проблем у нас. Българите, които се сблъскват с този проблем, са около 100 000 годишно. Това обаче са ориентировъчни данни, тъй като никой не води официална статистика.<br /> <br /> Организираме тази кампания, за да могат повече хора да получат компетентен и квалифициран съвет как да бъде третирана раната.<br /> <br /> <strong>- Трябва ли пациентът да има направление от личния лекар, за да бъде прегледан от вашия екип по време на безплатните прегледи през януари ?<br /> </strong>- За да бъде прегледан един пациент от нашия екип, не е необходимо направление от личния лекар. Достатъчно е само пациентът да звънне и да се запише на тел. 02/ 9154574 всеки делничен ден от 10 до 15 ч.<br /> <strong><br /> - Вследствие на кои заболявания най-често се появяват трудно зарастващи рани?<br /> </strong>- Най-често са при залежали се хора, с диабет, с инсулти, с нарушено кръвоснабдяване на крайниците. След оперативни намеси също могат да се появят такива рани.<br /> <strong><br /> - Какви са проблемите у нас по отношение лечението на тези незарастващи рани?<br /> </strong>- Проблемите са много. Най-големият проблем е, че няма стандарти, по които да се извършва лечението. Няма специалисти и обучени хора.<br /> <strong><br /> - Как стоят нещата в другите държави?<br /> </strong>- Във всяка държава подходът към този здравен проблем е организиран по различен начин. В Европа сестрите са водещи. Естествено се включват и много лекари, но те са повече в ролята на наблюдатели, които оценяват раната. В Европа има доста силно и ясно изразена схема. В много страни, да не кажа в почти всички, имат домашни стационари - т.е. раната се преценява, назначава се вид лечение и се третира вкъщи от квалифицирани специалисти. Определено болничното лечение липсва като практика.<br /> <strong><br /> - Какви са съвременните методи, които прилагате при лечението на трудно зарастващите рани?<br /> </strong>- Трудно зарастващите рани <br /> <br /> <u>никъде вече не се третират с марли и йод <br /> </u><br /> Прилага се съвременно лечение с нови превръзки. Те са най-различни по вид: сребърни, с мед. Технологиите на индустрията по отношение на превръзките се развива много бързо и те навлизат в практиката. При новите методи резултатите са много по-добри. В общия случай раните оздравяват по-бързо. Освен това не се налага непрекъснато и всекидневно обслужване. Те издържат 3-4 дни, което спестява разходи, грижи и труд. Резултатите наистина са доста по-добри, отколкото при класическите методи, познати от преди 50-60 години. Новите превръзки ги има вече и на българския пазар. <br /> <br /> Съществуват и съвременни технологии, като вакуумната аспирация например. Въобще развитието в България на тази лечебна насока е все още хаотично. Успокоителното все пак е, че навлизат и нови неща на нашия пазар. Досега всяка фирма обучаваше свои представители, но нямаше нито схема, нито протокол за лечение. Стремежът на Асоциацията за лечение на рани е именно да се сложи ред в това отношение.<br /> <br /> <strong>- Какво е специфичното при тези нови превръзки, които препоръчвате за лечение на трудно зарастващите рани?<br /> </strong>- Новите превръзки са много специфични. Например сребърните, предлагани от различни фирми, се разминават по някои детайли, които обаче са определящи в оздравителния процес. Има специфичност, която трябва да бъде преценена от запознато медицинско лице. И затова нуждата от обучение на лекари и медицински сестри става все по-голяма, но принципно, а не фирмено или рекламно. Това е единственият начин да имаме все повече квалифицирани кадри в тази насока. Основният проблем в нашата страна сега е именно този. За щастие интересът към обучителените модули, които провеждаме, нараства. Предстоят три такива модула, за да могат повече хора от цялата страна да се квалифицират. Искам да подчертая, че при лекарите, които искат да се обучават, няма значение каква специалност практикуват. Общопрактикуващите лекари също се сблъскват с лечението на хронични рани. В Европа предимно дерматолозите са водещи. Ние сме хирурзи, но се захванахме с идеята, защото и нашата работа е свързана с въпросната проблематика. Хирурзите преди всичко оперират, но им се налага да се справят и с усложненията от оперативната намеса - острите рани. Ендокринолозите <br /> <br /> <u>се борят с усложненията на диабета, <br /> </u><br /> съдовите хирурзи - с тези на хроничната артериална недостатъчност, на техните операции. Последните изброени са т.нар. хронични рани. Острите рани са тези, които са предизвикани от самия човек. Те може да възникнат при оперативна дейност или пък от битови травми, от които се инфектира раната или не е лекувана правилно. Към хроничните спадат и декубиталните рани, т.е. когато човек се залежи. Това също е голям проблем. Настъпват при различни състояния, за които е характерно това, че хората не могат да се движат. Ако раната не се лекува или се подходи със старите методи, мъката за пациента е огромна. Може да се стигне и до по-сериозни усложнения.<br /> <strong><br /> - Какви усложнения?<br /> </strong>- Това е инфекцията, отпадането на възможността на човек да се обслужва, да се движи, което в крайна сметка води до лош край. Хроничните, трудно зарастващи рани са сериозен проблем, засягащ около 2% от населението в световен мащаб.<br /> <strong><br /> - За колко време може да се развие една декубитална рана?<br /> </strong>- Най-различно е, но, общо взето, за около месец-месец и половина започват първите симптоми. Те включват най-често зачервяване в областта на кръста, на краката, на петите. Там, където трофиката - храненето на тъканите, е нарушена и е свързана със съприкосновението на болния с леглото.<br /> <br /> <strong>- Кои са най-рисковите заболявания за развитието на декубитални рани?<br /> </strong>- В млада възраст най-често това се случва при хора, пострадали при катастрофи. Тогава травмата се е появила внезапно и ги откъсва от социалния живот. Това е най-лошото.<br /> <br /> <strong>- Докъде може да се стигне, ако раната не се лекува по подходящ начин?<br /> </strong>- До огромни рани, които костват живота на болния. В крайна сметка, ако не се взимат мерки, те могат да станат животозастрашаващи.<br /> <strong><br /> - Какви стъпки трябва да се направят, за да се подобри съвременното лечение на хроничните рани?<br /> </strong>- Нашата идея е да се създадат центрове за лечение в големите градове, в които да се извършва лечение от квалифицирани специалисти. Трябва да се въведе домашен стационар, в който да бъдат обслужвани болните по домовете. Така пациентите няма да са принудени да се транспортират тук или там. В почти всички държави има реимбурсация на лечението на раните, но в нашата страна няма покритие от Здравната каса. Хората трябва да плащат превръзките и домашните посещения. Тъй като няма клинични пътеки, болниците не се занимават с такава терапия. <br /> <br /> <br /> <em><strong>Милена ВАСИЛЕВА</strong></em>