Друг път не забравяй "гумичката"!
<em>Съгрешили сте с непознат или непозната? И сте забравили за &quot;гумичката&quot;? Не се паникьосвайте, успокоява венерологът д-р Венко НИНОВ</em><br /> <br /> <strong>На страха очите са големи</strong><br /> <br /> Съветваме ви най-напред да си спомните тази поговорка. С други думи - да се притесните, че може да сте пипнали някоя инфекция, безусловно, е нужно, но с мярка. На дамите категорично се забранява да плачат и да рисуват във въображението си кошмарни сцени на последствията от падението си /на което жените според наблюденията на венеролозите и психотерапевтите са големи майсторки/. Няма нужда също да посвещавате в деликатната ситуация милосърдните си дружки, ако не са гинеколози - само те може да ви дадат полезен съвет, останалите само ще налеят масло в паниката ви. Мъжете пък не бива да мислят с маниакална настойчивост: &quot;Край! Лепнал съм нещо! Изгорях! Пропаднах!&quot; Каквото е станало - станало е. Разбира се, по-добре щеше да е да бяхте имали антибебе, но следващия път ще бъдете по-предпазливи.<br /> <br /> <strong>Фаталните две денонощия</strong><br /> <br /> Сега най-доброто, което можете да направите, е незабавно да посетите лекар венеролог за профилактика на полови инфекции. За това имате не повече от две денонощия, но колкото по-скоро го направите, толкова по-добре. След този срок профилактичното лечение ще е безполезно. Пред лекаря трябва да разкажете всичко честно и откровено - не подробности за стремителната си любов, естествено, а сроковете. Цивилизовано това звучи така: &quot;Вчера /днес сутринта, онази вечер/ имах незащитен полов контакт.&quot; Грамотно, скромно и изчерпателно. Не е нужно да пелтечите изчервени: &quot;Аз... такова... Вчера спах с една... без презерватив!&quot;<br /> <br /> Лекарят, разбира се, какво ли не е чувал, но все пак ще му е по-приятно да си има работа с изпаднал в беда културен човек.<br /> Профилактичното лечение в зародиш ще задуши гонореята, сифилиса, трихомониазата, хламидиозата, мико- и уреаплазмозата. Последните три - при условие че до фаталния момент не сте имали тези инфекции. Вирусните заболявания - херпес, човешката папилома, цитомегаловирусът и ХИВ - не се поддават на такова скоротечно лечение.<br /> <br /> <strong>Ако срокът е изпуснат<br /> </strong><br /> Ако времето все пак е загубено, не се отчайвайте. Изчакайте 3-4 седмици и идете на венеролог. Да го правите по-рано няма смисъл, тъй като през това време повечето венерически заболявания /освен гонореята/ са в скрит, инкубационен период. Така че дори лабораторните изследвания няма да покажат истината. Впрочем има още един път, макар че обикновено изпълнението му е невъзможно... Можете ли да убедите случайния си партньор да отиде заедно с вас на преглед при венеролога и да се изследва за инфекции, предаващи се по полов път? Така бихте получили информацията, която ви вълнува. Но тъй като е трудно да се разчита на съзнателността на друг човек, по-добре е да се надявате на себе си.<br /> <br /> Венеролозите съветват семейните да си направят медикаментозна профилактика през първите два дни след съмнителния контакт.<br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>ПРИ &quot;БЪРЗА&quot; МИОМА МАТКАТА СЕ ОТСТРАНЯВА</strong></span><br /> <br /> Статистиката показва, че миоматозни възли имат 20% от жените на възраст между 30 и 40 години. А в последно време миома на матката се открива при още по-млади жени - на 20-25 години. По-голямата част от жените, които страдат от това заболяване, хормонално са съвършено здрави - нямат нарушение на менструалния цикъл, могат да забременяват и да раждат. <br /> <br /> На ранните стадии миомата успешно се лекува с терапевтични препарати, каквито сега има доста. Ако миомата е голяма или расте бързо, матката категорично трябва да се отдели, в противен случай жената ще има постоянни маточни кръвотечения, а може да се стигне и до злокачествено израждане. Но не бива да се страхувате от операцията, защото липсата на матка не влияе на сексуалната функция и привлекателността на жената. Сега благодарение на стремителното развитие на ендоскопската техника е възможно отстраняването на матката по облекчена програма. Хирургът прави няколко пробива в коремната стена, след което вкарва във влагалището специален прибор, с който разрушава болната матка и я отделя на части. Като спомен от преживяното ще ви останат едва забележимите следи от убожданията. За възстановяване на силите след такъв тип операция ще ви трябва значително по-малко време, отколкото при обикновеното отстраняване на матката.<br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>ПЕЙРОНИ Е ИЗМИСЛИЛ БОЛЕСТ ЗА МЪЖЕТЕ</strong></span><br /> <em><br /> Преди около година забелязах, че членът ми е леко изкривен. Появи се и болка по време на полов акт. Съвсем неотдавна напипах в пениса си някакво образувание и здравата се притесних, защото никак не обичам проблеми със здравето. Малко ме успокои това, че уплътнението не се увеличава и не ме боли. В леглото съм добър, момичетата засега не се оплакват и като че ли нямам никакви поводи за вълнения, но все пак се безпокоя. Какво означават тези промени с члена ми?<br /> М. Т.</em><br /> <br /> Съдейки по всичко, имате болестта на Пейрони. Това заболяване на половия член е наречено така в чест на френския хирург, описал го в средата на ХVIII век. Болестта на Пейрони представлява образуване в тялото на половия член на кръгли късчета, приличащи на хрущялчета. Средно от болестта на Пейрони страда по един на всеки сто мъже. Лекарите поставят тази диагноза, когато открият по белтъчната обвивка на пениса характерни бучици и уплътнения. Понякога се наблюдава разрастване на тъканта на пещеристите тела. В резултат на тези изменения половият член се изкривява, отслабва потенцията, появяват се силни болки, които пречат на мъжа да прави секс. Истинската причина за заболяването и досега не е известна, но е забелязано, че бучиците често се появяват по местата на травми на пениса, получени по време на полов акт. Затова на всички мъже се препоръчва в леглото да спазват елементарни мерки за безопасност, да бъдат внимателни, особено в поза &ldquo;жената отгоре&rdquo;.<br /> <br /> Лечението се провежда по различни начини - физиотерапия, хормонални мехлеми, оперативно отделяне на образуванията. Самата операция е много лека и практически безболезнена, макар че не е изключено повторно образуване на уплътнения на същите или на други места. Неотдавна беше изпробвана нова прогресивна методика - раздробяване на бучиците с ултразвук, подобно на разбиването на бъбречните камъни. Курсът на лечение включва шест-седем сеанса, които се провеждат веднъж седмично. Нерядко това се оказва достатъчно за пълното възстановяване на потенцията.<br />