Причината за разпиляността трябва да се търси в детството
<em>Почитателите на фен шуй смятат, че причина за разпиляността може да стане елементарният безпорядък на работното бюро и/или неудобното кресло. Началникът има свое обяснение за неорганизираността на служителите - честите междучасия за пушене и пиене на кафе. Е, да беше всичко толкова просто! Креслото в края на краищата може да се смени, работното място - да се подреди, а на кафетата да се сложи край. Тези мерки обаче се оказват недостатъчни. Защото причината за разпиляността трябва да се търси в детството.</em><br /> <br /> <strong>Темперамент или...</strong><br /> <br /> &quot;Синдром на дефицит на внимание&quot; - децата с тази диагноза стават все повече от година на година. Смята се, че за детската разсеяност и неорганизираност са виновни предните дялове на мозъка, отговорни за емоционалната сфера и вземането на решения.<br /> <br /> Има и други версии. Някои са убедени, че разпиляността се предава по наследство, други обясняват всичко с темперамента. Трети винят проблемната екология, четвърти - лошото възпитание...<br /> <br /> Най-лесно е обаче да се стовари всичко на &quot;съвестта&quot; на майката природа, на &quot;немирствата&quot; на гените или немарливостта на родителите. Има и други причини, не по-малко важни.<br /> <br /> - Психолозите смятат, че детската разсеяност възниква поради това, че на главата на малчугана се стоварва прекалено много информация. Невропсихолозите са доказали, че мозъкът на детето се развива неравномерно. Казано схематично, долният дял на мозъка отговаря за подаването на енергия към второто ниво, където става преработването и съхранението на информацията, след което тя се изпраща по-нататък - на третия &quot;етаж&quot;. Това мозъчно ниво е своеобразен директор, който планира и контролира всичко. Така че ако някой блок по силата на възрастта е недостатъчно формиран, детето може да бъде разпиляно, но същевременно да има висок интелект. Запасете се с търпение - с времето всичко ще си дойде на мястото.<br /> <br /> - Глупаво е малчуганите на 6-7 години да бъдат обвинявани в разпиляност. Те още не са в състояние да държат в главата си много неща, както могат възрастните. Малките деца трябва да се занимават само с едно нещо. Ако им възложите хиляди задължения или ги помолите да извършат непривично действие, мозъкът им ще хвърли в това всички сили, забравяйки за останалите поръчения.<br /> <br /> - Хиперопеката от страна на родителите е друг рисков фактор. Съдете сами: ако възрастните непрекъснато правят всичко за чедото си, ако контролират всяка негова крачка, какъв смисъл има детето да се учи на самостоятелност и организираност? Защо му е да се напъва?<br /> <br /> <strong>Не искам да правя това!</strong><br /> <br /> Разсеяността в зряла възраст е отделна тема. По принцип тя се развива на основата на детската разпиляност. И това е разбираемо. Ако човек на 30-40 години така и не се е научил да планира елементарно времето си, как да бъде организиран?<br /> <br /> <strong>Разпиляността обаче може да бъде и придобита. Каква е причината за нея?</strong><br /> <br /> - Зад разсеяността често се крие елементарен мързел или нежелание да се свърши една или друга работа. И мозъкът търси обходни пътища. Ту ви нашепва, че е по-добре да почетете или поспите, отколкото да седите на компютъра, ту ви намеква, че е много по-интересно да се разходите по магазините, отколкото да подреждате гардероба или да миете съдовете... И ако вие чувствате, че по никакъв начин не можете да се вземете в ръце, замислете се: всъщност трябва ли да правите това изобщо? Явно смятате работата за скучна и/или безсмислена. Може, разбира се, да си вържете червен конец на ръката за подсещане, но по-добре ще е да разрешите проблема отвътре.<br /> <br /> - Друга причина за разпиляността е избирателността на паметта. В този случай се включва така нареченият метод на изключването - в главата ви остава само това, което ви е интересно в момента. Всичко останало временно се изтрива. По този начин мозъкът се освобождава от всичко второстепенно, съсредоточавайки се върху най-важното.<br /> <br /> <strong>Звездна болест</strong><br /> <br /> Коментирайки причините, най-сетне стигаме до най-важното - какво да правим? Как да се борим с разпиляността, а и струва ли си да го правим? В края на краищата разсеяността не е най-страшният недостатък. Има къде-къде по-сериозни грехове. Ще се съгласите, че е по-добре да се шляеш из офиса без работа с празен поглед, отколкото скришом да набиваш понички под масата или да изливаш злобата и раздразнението си върху колегите си...<br /> <br /> При това ако се вярва на психолозите, разсеяността често е признак на... надареност. На талантливите хора им е трудно да се вместват в строго разписание. Та те затова са надарени, защото творят, когато им дойде музата, а не строго от 10.00 до 18.00 часа. Затова ако се имате за непризнати гении /и още повече за признати/, може да погледнете през пръсти на собствената си разпиляност. В края на краищата от нея &quot;боледуват&quot; почти всички звезди. Мерилин Монро например късала нервите на целия снимачен екип с вечните си закъснения и разпиляност. Днешните звезди също рядко се отличават с особена точност.<br /> <br /> Но дори и да не се числите към творческия бомонд, едва ли си струва да се паникьосвате заради разсеяността си. Ние не сме роботи, функциониращи по строго зададена програма. Случват се и сривове. А ако някой твърди, че винаги е събран и съсредоточен, можете да го съжалите. Според психолозите такива хора живеят в състояние на постоянна тревога и стрес, страхувайки се да отхвърлят товара на външните забрани.<br />