Имаше двойник, а на мен наредиха да го застрелям, твърди снайперист от ДС
<em>Днес малко хора си спомнят кой е Сергей Антонов - той издъхна самотен и незабелязан дни след като навърши 59 години. Човекът, който остави здравето си в италианския арест заради атентата срещу вече покойния папа Йоан-Павел II през 1981 г., почина в мизерия и самота. Завръща се в България на 1 април 1986 г. Здравето му обаче е съсипано. Специалисти потвърждават, че той не само е бил подложен на психически тормоз при многото разпити и в затвора, но са му били давани и психотропни вещества. Известно време продължава да работи на куриерска длъжност в авиокомпания &bdquo;Балкан&ldquo;, след което е пенсиониран по болест. <br /> През 2002 г. правителството отпуска на Сергей Антонов пенсия за особени заслуги в размер на 160 лева месечно.<br /> </em><br /> &ldquo;Аз открих тялото на Сергей, беше паднал мъртъв по очи на стълбите пред вратата на техния апартамент. Беше болен, горкият, не знаеше къде се намира. Употребиха го, премазаха го и го захвърлиха. А близките му не можеха да направят нищо за него. <br /> Докато майка му беше жива, той се държеше, но след като тя почина, Сергей рухна, <br /> <br /> <strong><em><u>разказва спомените си за пожертвания мъж съседката, намерила тялото - Иванка Петрова.<br /> </u></em></strong><br /> &ldquo;Добро момче беше, но държавата нищо не направи за него. Побъркаха го!&rdquo;. Серьожа (както нежно го нарича тя) никога не излизал без сако и вратовръзка. Винаги намираше добра дума за България, категорична е съседка на семейството. Познавам Сергейчо и сестра му от деца. Той беше кротък, докато сестра му Ваня е доста серт. Никога не е създавал проблеми в кооперацията. Винаги поздравяваше с &quot;добър ден&quot;, &quot;приятен ден&quot; и &quot;Хубава България&quot;. Но имаше и странни навици. <br /> <strong><br /> <u><em>Всяка вечер в полунощ пускаше химна, пееше и стоеше мирно<br /> </em></u></strong><br /> Преди 30 години Антонов предизвика подобна вълна на международна солидарност, тъй като стана централна фигура в една от последните битки на Студената война. Той прекара четири години в затвора и под домашен арест, докато приключи делото срещу него. <br /> <br /> Вярвате ли, че е възможно Сергей да е стрелял, питам комшийката, а отговорът ме шокира. &ldquo;Възможно е да е съдействал, без да знае, по някакъв начин, не знам, огън без дим няма, нали&rdquo;, изказва съмнение в пълната му невинност комшийката. От друга страна, <br /> <br /> <u><em><strong>имаше снимка във вестниците по време на стрелбата. Е, аз мисля, че </strong></em></u><strong><em><u>това не е той <br /> </u></em></strong><br /> Може да е някой, който много му прилича, но не е същият човек. Все пак аз познавам едва ли не всеки негов жест. Така или иначе го съсипаха. След като бе оправдан от италианския съд, се върна в България с вече видими здравословни проблеми, без да отронва нито дума. Тогава и съпругата му Росица го напусна. Лиши го от правото да се вижда с дъщеря си. Майка му беше единствената, която го подкрепяше, познаваше детето си и не вярваше, че синът й е шпионин и потенциален убиец. <br /> Като го намерих мъртъв, се обадих на дъщеря му Ани, тя дойде. Обадихме се в III поликлиника, но лекар не дойде, тъй като нямал джипи. <br /> <br /> <u><em><strong>От &quot;Бърза помощ&quot; пък ни казаха, че на &quot;умрели не ходят&quot; <br /> </strong></em></u><br /> Тогава се обадихме в полицията и четири момчета дойдоха веднага, обясни Петрова. Униформените направили оглед на апартамента и след това извикали катафалка, която откарала трупа на Антонов за аутопсия. <br /> <br /> Днес апартаментът на ул. &ldquo;Сердика&rdquo; 30 е необитаем, прозорците са затъмнени с чаршафи и по ирония на съдбата гледат към отсрещния хотел &ldquo;Централ&rdquo;, над чиято фасада се вее българското знаме. Никой вече не си спомня за онзи патриот, който всеки ден пускал родния химн.<br /> <br /> Сред малкото хора, които го споменават, е Панайот Панов, беглец в Италия, където учи на издръжка на Римокатолическата църква. Той твърди, че е отвлечен от агенти на ДС и въдворен в Старозагорския затвор през 1978 г. Там е до 1981 г., когато е освободен и е изпратен в милиционерската школа в Симеоново. Твърди, че там е <br /> <br /> <u><em><strong>обучаван за снайперист и е имал мисия да екзекутира Сергей Антонов след атентата срещу папата <br /> </strong></em></u><br /> и задържането му от италианските власти. <br /> <br /> &ldquo;Сергей Антонов беше задържан... Ако се беше пропукала някоя ниша, трябваше някой от нас да му види сметката, докато е там... Дори ни издадоха заповед, задачата пряко се надзираваше тук в България от ген. Любен Гоцев, шеф тогава на разузнаването... Изпращаха ни да го убием... Той има двойник... Разузнавач от ДС, който досущ прилича на него. ДС побърка Сергей, но той няма нищо общо с атентата срещу папата. Двойникът на Сергей Антонов подпомага бягството на Али Агджа от турския затвор&rdquo;, твърди до днес Панайот Панайотов. <br /> <br /> <em><strong><br /> Паулина БОЯНОВА</strong></em>