Надявам се пламъчето в моята душа да не угасва!
<em>Георги Константинов е роден на 20 декември 1943 г. в Плевен. Завършва Софийския университет със специалност българска филология. Работи като зам. главен редактор на в. &bdquo;Народна младеж&ldquo;, главен редактор на списание &bdquo;Родна реч&ldquo;, главен редактор на списание &bdquo;Пламък&ldquo; (от 1983). <br /> <br /> Народен представител е в Седмото Велико Народно събрание, зам.-министър на културата през 1995 г., главен секретар на Съюза на българските писатели, член на българския ПЕН център от 1996 г. и негов председател от 2000 година. Издал е десетки стихосбирки и белетристични книги, както и книги за деца.<br /> </em><br /> Литературната вечер по повод излизането на четирите тома избрани творби на Георги Константинов в ИК &rdquo;Захари Стоянов&rdquo; ще се състои на 19 декември от 18 часа в зала 7 на НДК в София.<br /> <br /> <strong><br /> - Наближава вашият 70-годишен юбилей. В аванс - честито и пожелания за дълголетно здраве, още повече късмет и всякакви успехи! В повечето случаи такава забележителна годишнина е повод за житейска равносметка, но за динамичните натури като вас, оптимисти, ведри, енергични, това е и сигнал за нови начала, планове, проекти. Как оценявате миналите дни, какво очаквате от бъдещите?<br /> </strong>- Благодаря за хубавите пожелания. Направо не ми се вярва, че става дума за мен. Но някои предупредителни сигнали от моето &ldquo;дълголетно здраве&rdquo;, както и дългата лавица от книги, носещи авторското ми име (над 40 стихосбирки, десетина белетристични книги за деца, споменната книга &ldquo;Човек за споделяне&rdquo; и др.) ми напомнят за моя 70-и рожден ден. Времето е почтен човек, казват италианците &ndash; то ще оцени творческите ми усилия през миналите десетилетия. А сегашните месеци за мен минават под знака на новата ми стихосбирка &ldquo;Вълнение в Константинопол&rdquo;. Сърдечни срещи с читатели имах в Русе, Харманли, Разград, Враца, Плевен, а така също в софийските читалища &ldquo;Искра&rdquo; и &ldquo;Добри Чинтулов&rdquo;. За бъдещето мога да кажа само, че се надявам онова пламъче в душата да не угасва.<br /> <strong><br /> - Някои ви възприемат като поет от т.нар. априлско поколение. С тъга или с омерзение си спомняте за годините, които безвъзвратно минаха? Чувствате ли се обиден или ощетен от това, което беше, или от това, което става днес? Какво ви липсва и какво ви дава кураж и сила? <br /> </strong>- Никога не съм бил включван от критиците към т. нар. априлско поколение. Различавам се от &ldquo;априлските&rdquo; поети и с по-късната си рождена дата, и с по-друг начин на поетическо изразяване. Иначе съм изпитвал уважение към много от тях. Не се чувствам обиден или ощетен &ndash; и от тоталитарното минало, и от трудния демократичен преход. Сигурно ще прозвучи нескромно, но такава е истината - аз бях избран като предпочитан автор от читателите, а не от тази или онази власт. Преживявал съм и тъжни епизоди в различните времена. Но всичко, което се случва в съдбата на истинския поет &ndash; освен смъртта, &ndash; има творчески, дори плодотворен смисъл. Разбира се, боли ме това, че народът ни не живее добре, че в държавата има корупция, че младите хора бягат зад граница. Но поезията, литературата изобщо означават съпричастие, духовно издигане, капки светлина в здрача&hellip; Липсват ми само някои добри хора, отишли си рано от тази земя. <br /> <br /> <strong>- Живеем в размирно време. Виждаме и стари, и млади по митинги. Според вас как се справят с битието вашите връстници интелектуалци? С тегобите на възрастта, с пенсиите и болежките, в чисто материален план и как - в духовен?<br /> </strong>- Споменах вече, че народът ни заслужава да живее по-добре. Искам, както искат повечето наши интелектуалци, да не бъдем най-бедният и боледуващ член на европейското семейство. Това засяга не само ниските пенсии и болежките, имаме нужда от духовен тонус и ясна перспектива на развитие. Беднотията пречи на природната интелигентност на българина, недоимъкът е също вид несвобода. Вече четвърт век нашите властимащи не могат или не искат да разберат това. И ако на нашето поколение е съдено да пренесе най-тежкия товар на прехода &ndash; то искрено пожелавам на по-младите българи да вкусят от истинските плодове на европейския демократичен живот. Немалко от моите публикации, особено сатиричните, целят такава положителна промяна.<br /> <br /> <strong>- Прави впечатление, че кризата не повлия на книгоиздаването, дори напротив - всеки може да си издаде книга дори сам. Това добър знак ли е, или напротив? Четат ли се творбите, излезли на бял свят? Виждате ли следовници на нашите класици в поезията, в белетристиката, въобще в културата сред младите хора, поколението на т.нар. демокрация?<br /> </strong>- Много хубави книги бяха издадени в последния четвърт век. Между тях &ndash; и творби на българските класици. Но по правило тиражите на тези книги са малки, а продажната им цена е висока. Колко време още ще бъде отхвърляно искането да се премахне ДДС-то върху българската книга, което оскъпява книжната продукция? А това, че всеки пишещ има формалната възможност да си издаде книга, не е само положителен факт. В някои случаи самоиздаването поощрява графоманията, подронва добрия читателски вкус. <br /> <br /> Такова &ldquo;наводнение&rdquo; се забелязва и в интернет, където са размесени стотици &ndash; и добри, и лоши - творби. Освен това - ако един днешен млад талант няма лични средства, за да издаде своята книга? Какво му е предимството пред лишения от дарба, но заможен автор? Тревожен е и другият проблем &ndash; четенето на книги. Тези, които обичат да четат, невинаги имат пари за скъпите книги, а тези, които имат пари, обикновено не четат. И все пак &ndash; българският читател не е някакъв изчезващ вид. По-малко българи протягат ръка към книгата, но верните приятели на добрата литература засилват подкрепата си към нея. Изглежда, че количеството постепенно се е превърнало в качество. Забелязал съм го и аз на своите литературни срещи. <br /> <br /> <strong>- Като творческа и социална личност в какво бихте упрекнали управниците в четвъртвековния ни преход, какво бихте коригирали, ако зависеше от вас, на какво бихте дали лично вие зелена улица, та нещата да тръгнат към оправяне в България?<br /> </strong>- На нашите политици бих пожелал да включат и думите &ldquo;национална култура&rdquo; и &ldquo;българска литература&rdquo; в своите речи, дискусии и спорове. Настоявам така също &ndash; най-после да приемат Закон за защита на българския език. Мисля, че трябва да гласуват и закон, закрилящ изданията за деца и юноши, както и всички книги на български език, адресирани към подрастващите. Ще напомня, че първият закон, гласуван от правителството на Александър Стамболийски, е в защита точно на изданията за деца и юноши. Тогава, въпреки болката от военното поражение, добре са разбирали, че това е първата, най-важна крачка в духовното издигане на нацията. И още нещо. Ще се радвам, ако в българското училище се възвърне традицията хубави български стихотворения да се учат наизуст. Много българи от предишни поколения носят в паметта си стихове от Ботев, Вазов, Яворов, Дебелянов, Смирненски, Вапцаров. Та ако зависеше от мен &ndash; редом с някои социални реформи, бих дал &ldquo;зелена улица&rdquo; на националното одухотворяване, на грижата за българския език, на по-силната подкрепа на нашите литература и изкуство. <br /> <br /> <em><strong><br /> Надежда СТАМБОЛИЕВА</strong></em>