Катя Близнакова: Люси Захариева видя смъртта си в... моята чаша от кафе

<em>В артистичния свят женските приятелства са рядкост. Ето защо дружбата на Катя Близнакова с покойната актриса от Сатиричния театър Людмила Захариева е почти феномен. Люси почина на 9 септември тази година, а Катя не престава да скърби за &bdquo;нейната Бубу&rdquo;. Ето какво сподели певицата единствено за &ldquo;ШОУ&rdquo;: </em> <br /> <br /> <hr /> <strong>- Катя, как се чувстваш? Когато почина Люси, ти написа във Фейсбука си: &bdquo;Осиротях, приятели, осиротях!..&rdquo; </strong><br /> - Винаги ще казвам, че тя е моето ВСИЧКО! Без Люси съм една самотна и ничия душа! Без Люси разбрах стряскащата сила на думата &ldquo;никога&rdquo;! Сега се чувствам като един незащитен оголен охлюв. В отчаянието си от липсата на Люси допуснах в живота си хора, които никога нямаше да ме имат наоколо си, ако я имаше!... Защо го допускам ли?! - Защото осиротях духовно и <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>не се контролирам </strong></span><br /> <br /> достатъчно. Само Люси знаеше как да ми сложи юздите и да ме спре, за да не ме наранят. Сега синът й и жена му ми се обаждат и аз им благодаря, защото за мен тези разговори са мост към нея... <br /> <br /> <strong>- Доколкото имам впечатления, тя беше наистина един изключителен интелект...</strong><br /> - Невероятна беше! Освен че беше толкова начетена и артистична, завърши психология и психоанализа в Сорбоната, следваше астрология в Московския университет, дипломира се по хомеопатия и рейки. Непрекъснато се самоусъвършенстваше. Имаше и скрити дарби &ndash; гледаше на кафе, невероятно! Всъщност, позна собствената си смърт в... моята чаша от кафе. <br /> <br /> <strong>- Как така?</strong><br /> - Ами ние си имахме ритуал &ndash; всеки ден се виждахме, пием кафе, бърборим. През останалото време пътувахме &ndash; все заедно. Къде ли не по света! Имахме намерение да бъдем в Париж за тази Нова година. Тя знаеше перфектно френски. Ако и аз можех да се оправя с езика, бих отишла сега там, заради нея. Събирах пари за супер лукс и емоционално-артистичен рожден ден в някое аристократично бистро в сърцето на Париж на чаша червено вино с моята Бубу, моето Пухкаво облаче &ndash; така я наричах, но... едно жестоко но... Сега ще замина за Испания. Друга дестинация, в която имахме планове да бъдем заедно. В памет на Люси ще изпия една чаша вино във Валенсия. <br /> <br /> <strong>- Разкажи за кафето...</strong><br /> - Да, отклоних се. Беше един месец, преди да умре, пак така я врънках да ми погледне чашата и видях как лицето й се промени от нещо вътре. Извика ме до нея: &bdquo;Ела да видиш нещо!&rdquo;. Вероятно за да се уверя сама, че в чашата има ясен знак, който и аз мога да различа. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>На дъното на чашата ми имаше огромен кръст<br /> </strong></span><br /> &ldquo;Ще умре много близка твоя жена!&rdquo;. Аз направо изтръпнах: &ldquo;Да не е майка ми?!&rdquo;. &ldquo;Не - отговори Люси, - не е майка ти, но е много близка твоя жена!&rdquo;. Остави чашата настрани и продължи разговора в съвсем друга посока. Едва след смъртта й осъзнах, че е видяла собствения си край! Един мъчителен въпрос витае в главата ми и до днес: осъзнавала ли е, че се отнася за нея?... Умря в пълно съзнание. Беше в реанимация, когато мен и Жоро Христов ни пуснаха по изключение до нея &ndash; нали сме &ldquo;звезди&rdquo;. А Люси беше аристократ и кралица до сетния си дъх! Аз всеки ден я навестявах, но когато Георги дойде да я види, тя направо се прероди! Мисля си, че дори малко изревнувах тогава. Жоро я зареди невероятно. Тя грейна, шегуваше се... Милото ми момиче, колко ли й е било трудно!... Това беше последната ни среща... <br /> <br /> <strong>- Умряла е в съзнание...</strong><br /> - Да. Не е изгубвала съзнание. Имаше невероятен дух! Тя беше моят духовен учител. Люси ме учеше сутрин, като стана, да се усмихна, да се облека и гримирам, все едно ще ми идват гости. Тя не понасяше нехайството и държеше на самодисциплината. Очевидно и Бог уважава хора като нея, щом като до последно тя посрещна смъртта в пълно съзнание. <br /> <br /> <strong>- Знам, че освен на кафе, тя е правела изключителни хороскопи, била е и хиромант...</strong><br /> - О, да. Има доказателства за това. На ръката на Луканов познава, че ще умре от насилствена смърт, и дръзва да му го каже. След това търсеше отговор дали е постъпила правилно. Със сигурност обаче го е направила спонтанно. Може би интуицията й е подсказала, че така е правилно &ndash; за да може евентуално да се предпази, по някакъв начин да се предотврати убийството. <br /> <br /> <strong>- 18 години сте били неразделни с Люси. Карали ли сте се?</strong><br /> - Карали сме се, не е било гладко приятелството ни. Имало е цели седмици, в които сме били сърдити. Но сега, връщайки се назад във времето, знам, че това е било, за да приемем урока, да осъзнаем какво означаваме една за друга и колко сме си били нужни една на друга, за душите си... А иначе, когато отново се събирахме след някакво скарване, палувахме като деца. <br /> <br /> <strong>- Ти веднъж каза, че Люси не е била достатъчно ценена като актриса...</strong><br /> - Това е факт. Пухчо беше стихия, талант, необятен интелект и школа, която сега си давам сметка, че съм завършила по милост с отличен 6, а е трябвало да повтарям &ldquo;класовете&rdquo; много пъти. Люси беше университет, в който нямаш право на посредственост. Тя самата за 4 години научи 2 езика &ndash; френски и немски. Записа и испански! На 60 завърши Сорбоната с пълно отличие... И всичко това е само малка &ldquo;извадка&rdquo; от бекграунда й. <br /> Безобразно талантлива актриса беше, която <br /> <br /> <strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);">мижави бездарнички опитаха да катурнат, но не успяха!</span></strong><br /> <br /> Нека Бог ги съди! Някой ден мога да напиша книга за това. А случките и спомените с Люси са достойни за трилогия. Нашите почивки не бяха просто почивки, а филмови саги с неочакван край! Където и да отивахме, всички ни търсеха за компания и купони, а собствениците на хотелите ни черпеха и ставахме приятели.<br /> <br /> <strong>- Кажи каква е професионалната ти оценка за тв форматите &bdquo;Музикална академия&rdquo; и &ldquo;Х-фактор&rdquo;?</strong><br /> - Гледам &ldquo;Музикална академия&rdquo;. &ldquo;Х-фактор&rdquo; има посредствено жури.<br /> За &ldquo;Музикална академия&rdquo; мога да кажа, че се плаша от една мазна и хитра звезда, и съм отвратена от лицемерието и победата на всяка цена. Да не дава Бог тази да ми мине през живота!<br /> <br /> <strong>- За кого говориш? Кичка Бодурова? Употребяваш женски род?...</strong><br /> - Не искам да коментирам, но ме е яд на Етиен, когото много харесвам, че с участието си в този формат си вкара автогол. <br /> <br /> <strong>- Катя, според мнозина попфолкът умирал, но ако съдим по тв интервюто от тези дни с Митко Пайнера, май няма такъв шанс. Ти гледа ли го?</strong><br /> - Кой, аз?! Аз си имам други приоритети! Как ме виждаш да слушам, гледам и се интересувам от подобни примати?!<br /> <br /> <strong>Интервю на Еми МАРИЯНСКА </strong><br />