От нея бликаше светлина и финес, всяка среща с телевизионерката ме правеше щастлив, спомня си Дени
<em>На стария вход на БНТ. Чакам екип, за да отидем на събитие. Таня от пропуска ми маха с ръка: Ела да те представя на Васа. Преди дни се е завърнала от Швеция. Ще работи при нас. Но почти никого не познава, миличката! Приближавам се, подава ръка. Вече знаеш всичко за мен!, разказва спомените си за голямата Васа Дени Желязов.<br /> </em><br /> Така още от първата ни среща &bdquo;хващам почерка й&rdquo;. Изключително директна, пряма, почти безпардонна. Би могло да е характер. Би могло да е и от факта, че е дъщеря на Лалю Ганчев. Симпатична ми е, тя казва: &bdquo;Ще бъда режисьор. Учила съм при Бергман&rdquo;. Това толкова ме впечатлява, че сигурно, без да искам, съм зяпнал от учудване. &rdquo;Да, да, при Ингмар Бергман, същият&rdquo;, засмива се ведро. Безгрижно. Предава ми настроението си. Смеем се двамата. На факт, който по онова време в България бе равносилен на чудо. Но не и в Швеция. Не и за дъщерята на посланика ни там.<br /> <br /> Преди 13 години емблематичният водещ на първото култово еротично предаване &bdquo;Нощен магазин&rdquo; &ndash; Дени Желязов, емигрира в Испания, където започва да живее и работи за постоянно. Преди 7 лета обаче се случва и една от най-големите трагедии и изпитания в живота му - от кръста надолу той се обездвижва! Парализира! Досега резултатите са противоречиви, но волята му за живот и борбата му с невидимата болест продължават. Това не му пречи да бъде галантен и журналист до дъното на душата си. Ето и неговият спомен за Васа Ганчева.<br /> <br /> Първата ни среща се превръща в добро познанство, превърнало се в добро приятелство. Васето ме вижда в кафето на БНТ - място за срещи &ndash; нарочни и случайни. &bdquo;Правя филм за Марги Хранова. Искам да го видиш още на откриването&rdquo;. &bdquo;С име на цвете&rdquo; се изписва на екрана. С Маргарити. Върху син фон ярко грейнали цветя. Хваща те още от началото. След края отивам да я поздравя. <br /> <u><em><strong><br /> Ей, много ти благодаря! Има няколко човека, на чието мнение държа... <br /> </strong></em></u><br /> Не подценяваше специалистите. Не, но си имаше изработена мерна система. Такава си беше. Малко дръпната - в красивия смисъл на думата. А на мен пак точно това ми харесваше. Човек с мнение. И със самочувствие, което никога не демонстрираше. <br /> На Универсиадата в София с Васето бяхме преводачи на официални гости. Тя - на англичани и шведи. Аз на Патриция Ериза - колумбийската Анджела Дейвис. Пътуваме много из цялата страна. Почти сме непрекъснато заедно. Това още повече ни сближава. Спомням си, че в менюто, което избирахме, винаги имаше и... шопска салата. Тя най много се харесваше на чужденците.<br /> <br /> <u><em><strong>Беше изключително директна<br /> <br /> </strong></em></u>В Театъра на Армията изнасят концерт специално за гостите. С Васа сме ги настанили в една и съща ложа. Не трябваше да се превежда много. Така че имахме време да коментираме участниците. Когато излезе Лили Иванова, залата притихна. Някак си и чужденците усетиха звездата. Дарованието. Лили запя, аз се развълнувах и започнах да побутвам Васето. Тя ме погледна един, два пъти. Строго. Но аз продължих. Тогава се наведе към мен и ми каза директно в лицето: &bdquo;Голям досадник си. Ако знаех, нямаше да седнем в една и съща ложа&rdquo;. Не й се разсърдих. По-добре така, отколкото зад гърба.<br /> <br /> Слизам с колеги в барчето на Телевизията. Някой ми маха. Полутъмно е. Тогава чувам глас: &bdquo;Дени, насам&rdquo;. Беше<br /> &nbsp;<br /> <u><em><strong>Васето, седнала на отделна маса с Мишо Белчев. Пред всеки един от тях имаше бутилка &rdquo;изпотено&rdquo; бяло вино <br /> </strong></em></u><br /> Видя ми се интересно. &bdquo;Днес имаме празник&rdquo; - каза Васа. Ще пийнеш ли малко? Хайде, направи изключение! (бе запомнила от пътуванията, че не пия). Поляхме празника и аз ги оставих. От дистанцията на времето ми е трудно да си спомня дали това беше първата им среща или раздялата. Знам, казваше ми, че много го харесва, защото е различен, талантлив, финяга. Всъщност това беше любимият й тип мъж. Интелигентен, елегантен, истински мъж. Тъй като тя беше дама в пълния смисъл на думата, не можеше да бъде и друго. Такъв бе целият й стил. От облеклото до прическата. И тя не го промени. С годините го затвърди. И го наложи като нещо свое. Лично. Стил &ldquo;Васа Ганчева&rdquo;.<br /> <br /> <u><em><strong>Вкъщи посрещаше с бяло вино - &bdquo;може и да не го пием, но така, за настроение&rdquo;,<br /> </strong></em></u><br /> казваше тя. Чашите бяха кристални. След всяка среща с нея си тръгвах разведрен и някак си щастлив. Не, не беше от бялото вино. Така е винаги, когато се докоснеш до личност като Васа Ганчева!<br /> <br /> <br /> <em><strong><br /> Дени ЖЕЛЯЗОВ</strong></em>