Съдбата винаги е била благосклонна към мен
<em>Актьорската професия не е 100 метра бягане с препятствия, а е безкрайна олимпиада, каза в интервю за Пенка Момчилова от БТА известната актриса Йорданка Кузманова в навечерието на своя бенефис. Тя отпразнува 55 години на сцената в Народния театър &quot;Иван Вазов&quot; в ролята на г-жа Хигинс в &quot;Пигмалион&quot; от Бърнард Шоу на режисьора Леон Даниел.<br /> </em><br /> <strong>- Как се чувствате в двете роли, с които сега участвате в репертоара на Народния театър - изтънчената и &quot;недостижима&quot; според сина й г-жа Хигинс в &quot;Пигмалион&quot; и мнимата по неволя тъща в &quot;Аз плащам&quot;? Влагате ли нещо от себе си в тях - и въобще в ролите си? Предпочитате да са близки до вашия натюрел или да са пълна противоположност?<br /> </strong>- Чувствам се отлично. Като майка в &quot;Пигмалион&quot; - това е дълга тема &quot;майка и син&quot;. Подпитвах Леон Даниел за отношенията &quot;родители - деца&quot;. Той беше много строг режисьор - не позволяваше разговори извън пиесата, но аз постоянно го подпитвах, защото съм майка и исках да разбера чрез житейската мъдрост на Леон как аз самата да се оправя в своето семейство. Той се опитваше да каже за опита за приятелство и най-вече - на първо място за чувството за хумор между поколенията. Много ми помогна - като човек и баща, без сам да подозира. Да не говорим за великите актьорски уроци, които получих от него - все едно че карах втори ВИТИЗ!<br /> Отлично се чувствам и в &quot;Аз плащам&quot;. Привличат ме драматичните роли и текстове, по рождение съм склонна към драматизъм, но обожавам и комедията! Понякога се шегувам, че след мъж, който знае десетки вицове, съм готова да тръгна веднага.<br /> <br /> <strong>- Сигурно има много интересни случки около &quot;Пигмалион&quot; - играе се вече над 15 години. Бихте ли разказали някоя случка - комична или драматична?<br /> </strong>- Внезапно получих писмо от американска болница с молба американското посолство в София да ми даде виза за САЩ, защото състоянието на сина ми след катастрофа е неизвестно. В този месец тогава имах няколко представления. Едното беше любимият &quot;Пигмалион&quot;. Не мога да си обясня защо се самозаключих и на никого в България не казах защо внезапно трябва да замина за Америка, с никого не споделих страданието си. Играх представленията - останалите бяха &quot;Дон Кихот&quot; и &quot;Жени на ръба на нервна криза&quot;. Никой от колегите от &quot;Пигмалион&quot; не подозираше, че това може би е последният ни спектакъл. Престоях една година в Америка, синът ми се събуди от комата - за щастие велико! Аз също сякаш отново оживях! Когато се върнах след една година, ми се обади Стефан Данаилов и попита дали искам да възстановим това хубаво представление. Мисля, че полетях и казах: &quot;Как да не искам!&quot;. Та до ден днешен, и винаги залата е пълна!<br /> <br /> Най-големият комплимент в живота ми е от Леон Даниел. Като разбрал, че съм излетяла и какъв е поводът, казал: &quot;Щом я няма Йорданка, спираме представлението!&quot;.<br /> <br /> <strong>- Изиграли сте много големи и хубави роли. Имате ли предпочитания към някоя от тях?<br /> </strong>- Съдбата е била благосклонна към мен да ми даде възможност да играя великолепни текстове от световни и български драматурзи. Може би и аз съм допринесла за това, защото винаги съм бягала като опарена от слаби текстове. Още във ВИТИЗ играх в &quot;Дванайсета нощ&quot; на Шекспир. Имам усет към словото благодарение на невероятната, гениална, макар и малка библиотека на моя вуйчо Петър, в чиито крака е избухнала мина два месеца преди края на Втората световна война. Тази библиотека е в малкото провинциално градче Харманли, в което израснах. Може би малко актриси могат да се похвалят, че са участвали два пъти в &quot;Чайка&quot; на Чехов. Първия път беше дебютът ми в Народния театър като Нина Заречная с режисьор Николай Люцканов, а втория - в Младежкия театър, играх Аркадина в постановката на Младен Киселов. Често разглеждам с изумление програмите от онези години - с какви големи имена на българския театър съм била - Ирина Тасева, Сава Хашъмов, Лео Конфорти, Таня Масалитинова, Славка Славова, Андрей Чапразов, Любомир Кабакчиев! Влизах от роля в роля - и във Варненския театър, и в Младежкия, и в Народния, но въпреки това в мен нещо напираше да говоря от свое име. Четях непрекъснато, избирах си сама текстовете, правех сама композициите и това ми отнемаше обикновено по една година.<br /> <br /> С няколко моноспектакъла обиколих България и посетих Виена, Залцбург, Москва, САЩ. Особено ми е скъпо участието в Сан Диего, където ме покани Мариана Димитрова, светла й памет! Паралелно имах записи в радиото, пеех в &quot;Златният кос&quot;, правех плочи със стихове - на големи наши поетеси, като Багряна, Дора Габе, Станка Пенчева. Милиони пъти четох тяхната поезия. Изключително се гордеех, че тези наши велики поетеси предпочитаха моето изпълнение. Може би е естествено, че се заразих от тях и се осмелих да напиша стихосбирка.<br /> <strong><br /> - Какво е за вас актьорската професия?<br /> </strong>- Актьорската професия не е 100 метра бягане с препятствия, а е безкрайна олимпиада. През вечер си разпънат на кръст, трябва в 19.00 ч. &quot;да хванеш здраво юздите&quot; на автора, на режисьора и най-вече на своето собствено актьорско безпокойство. Може би надценявам актьорската професия, но за мен това е изключителна отговорност. Всяка вечер да постигаш олимпийски рекорд - това е непосилно и невъзможно! А ако си навършил 75 години? Дали е възможно 55 години всяка вечер да правиш олимпийски рекорд?! Не знам как съм оживяла - това е нечовешко усилие. Да си пред публика, е все едно да си на кладата!<br /> <br /> А междувременно успях да се омъжа, да родя син и, разбира се, след този, как да го нарека, денонощен пожар във всекидневието ми, успях и да се разведа. Много е трудно да съчетаваш толкова много дини под една мишница. Имала съм енергия, с която мога да изстрелям космическа ракета. Неслучайно Гагарин ми даде такъв автограф! Когато за първи път излезе в чужбина и това беше в България, имаше среща с него в Евксиноград. Аз бях в поредната си роля на конферансие. Той ми даде шеговит автограф: &quot;На Йорданка Кузманова - първата космическа стюардеса, от първия космонавт Юрий Гагарин&quot;.<br /> <br /> Вярвам в самоусъвършенстването на артиста като творец и като човек най-вече. Много точно го е казал Михаил Чехов: &quot;Съществува една тайна, която, уви, не всички актьори знаят. Тя се състои в това, че публиката винаги, съзнателно или несъзнателно, зад образа, показван от артиста, вижда човека, който създава образа. И възприема преди всичко човека. От това дали публиката е приела, или не е приела човека артист, зависи контактът между зрителите и него. Като научи тази тайна, актьорът на бъдещето ще работи и ще мисли не само над получената роля, но ще развива и себе си като човек, защото неговото човешко излъчване е решаващо във всяка роля през целия му живот&quot;. Това е било мое верую!