Ако имаш сетива за детайлите, можеш да откриеш по обувките къде живее определен човек, какво работи, самотен ли е...
<em>Александър Петров е роден на 23 септември 1953 г., женен, има дъщеря. Той е най-популярният автор на текстове в поп и рок музиката у нас. Наричат го &quot;Златното перо&quot; на рокендрола. Написал е стиховете за близо 1000 песни, както и за сините химни от началото на прехода - &quot;Вдигни очи&quot;, &quot;Последен валс&quot;, &quot;Времето е наше&quot;, &quot;Развод&quot;, &quot;Утре започва от днес&quot;. <br /> <br /> Поетът е сътворил стотици строфи за евъргрийни - &quot;Любовта, без която не можем&quot;, &quot;Бъди, какъвто си&quot;, &quot;Богатство&quot;, &quot;Петък полунощ&quot;, &quot;Близо до мен&quot;, &quot;Развод&quot;, &quot;Жулиета&quot;, &quot;Жена&quot;. На пръсти се броят певците, които нямат хитове по негови думи. Петров има две големи награди от &quot;Златният Орфей&quot;, няколко първи на &quot;Мелодия на годината&quot; и на &quot;Пролетния радиоконкурс&quot;. <br /> </em><br /> <strong>- Един мъж на 60 г. как си пренарежда приоритетите? Разкажете за семейството си, за дъщеря си? Какво искате най-вече за близките си хора, за многобройните си приятели, които недвусмислено доказаха, че много ви обичат?<br /> </strong>- На 60 г. е същото като на 59. А приоритетите от много отдавна съм ги подредил. Това са трите ни опорни точки в живота &ndash; работа, която харесваме, семейството, което обичаме, и любимото хоби. Всъщност хобито е любопитството ни към живота и света. Мисля, че човек истински остарява в момента, когато загуби любопитството си. Мисля също така, че съм щастлив човек, защото и работата ми е хоби. Дъщеря ми, с която много се гордея, завърши образованието си в Съединените щати и сега работи там. Не съм егоист, за да й кажа: &bdquo;Ела си, тати, тука, че да оправяш България и да ме гледаш на стари години...&rdquo; Човек винаги иска най-доброто за детето си. И трябва да плати цената за това. За мен тази цена е разстоянието...<br /> <strong><br /> - Днес бихте ли написали нещо ново, нещо друго за &ldquo;Любовта, без която не можем&rdquo;?<br /> </strong>- Любовта е от така наречените &bdquo;вечни теми&rdquo; в изкуството. Просто всяко поколение ги интерпретира по свой начин. За щастие, след двадесет и осем години все още се оглеждам в очите на жена ми. И не съм разбрал кога съм влязъл или излязъл от критическата възраст. Надявам се и тя да не е забелязала.<br /> <strong><br /> - Казвате в интервю, че е време може би да станете по-сериозен, да започнете да пестите пари. Всъщност какво ви е отношението към &ldquo;жълтия метал&rdquo;, към материалното, към оцеляването, на което май всички сме подвластни? Как ви се иска да продължите?<br /> </strong>- Отношението ми към &bdquo;жълтия метал&rdquo; е като към секса. И без двете не можем, но само с тях не сме щастливи. <br /> <br /> <strong>- Изпълнители на хитове като Чочо Владовски, Вили Кавалджиев вече не са между нас. Чочо го свързват само с Лили Иванова, между другото. Какво не знаем за тях и за съвместната ви работа?<br /> </strong>- Не мисля, че Чочо Владовски го свързват само с Лили Иванова. Той имаше голям успех като вокалист в група &ldquo;Тангра&rdquo;. По-късно направи самостоятелен албум. Песните &bdquo;Нашият град&rdquo;, &bdquo;Богатство&rdquo;, &bdquo;Любовта, без която не можем&rdquo;, &bdquo;Безсъние&rdquo; станаха класика в популярната музика. Вили Кавалджиев остави също незабравими песни след себе си. В последните години от живота си беше много болен. Отиде си, както си отиват много хора в България &ndash; самотен и огорчен...<br /> <br /> <strong>- Работили сте много с Борето Карадимчев (той ми каза, че дори сте роднини), с Кристиян Бояджиев и т.н., как беше? Два пъти печелите голямата награда на &ldquo;Златният Орфей&rdquo; &ndash; какво ви струваше това? Припомнете някаква знаменателна случка от тогава?<br /> </strong>- С Борето Карадимчев ме свързват освен роднинството и приятелството и много от най-хубавите песни, за които съм написал текста. Получил съм и много ценни съвети в началото на пътя &ndash; когато бях &bdquo;зелен&rdquo; в професията. Кристиян Бояджиев също е от композиторите, &bdquo;без които не мога&rdquo;... Първата си голяма награда на фестивала &bdquo;Златният Орфей&rdquo; получих с неговата песен &bdquo;Близо до мен&rdquo;. Да държи в ръка статуетката &ndash; това бе мечтата на всеки автор. Много уиски и шампанско се изпи тогава, а това не е най-добрата комбинация. Казвам го от опита си на &bdquo;Златният Орфей&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Много пъти са ви питали, но моля ви, пак разкажете за историята на &ldquo;Последен валс&rdquo;, &ldquo;Развод ми дай&rdquo;, &ldquo;Времето е наше&rdquo;, защото хората и до днес ги слушат с удоволствие и с голяма доза носталгия &ndash; всеки за себе си...<br /> </strong>- Тези песни казаха на хората това, което всеки искаше да чуе. Те не бяха партийна поръчка, бяха за хората и това е причината за успеха им. Моята заслуга е, че улових духа на времето, емоцията, надеждата... Не мога да си представя, че би могъл да ги напише някой поет от казионния тогавашен Съюз на писателите. Колкото до носталгията &ndash; това е същата носталгия, която изпитваме към младостта си... Когато всичко беше още в бъдеще време. <br /> <br /> <strong>- Случайно научих, че по обувките разпознавате &ldquo;положението&rdquo; на хората. Как така? И не правите ли грешки? Между другото, някои гледат и какъв е коланът на мъжа...<br /> </strong>- Израснах с романите на Карл Май, Майн Рид, Фенимор Купър... Героите в тези романи разчитаха следите, правеха догадки, предположения. Обувките говорят много. Ако имаш сетивото за детайлите, можеш да откриеш по обувките в кой квартал живее даден човек, с какво се придвижва, какво работи, самотен ли е... Безброй неща. А това за колана е интересно. Но не бих се заглеждал в мъжките колани, защото &bdquo;любопитството погубва котката...&rdquo;<br /> <strong><br /> - Защо според вас България е една провалена държава и трябва да търсим щастието си навън? Езикът на омразата май е над всичко. Как влияе това на поета? У нас се заражда и ксенофобска вълна, нещо нетипично за българина. Вие на какво мнение сте? <br /> </strong>- Аз съм реалист и мисля, че наистина България е почти провалена държава. Последни сме в Европа по всичко, за което се сетите. За 24 години лицемерието, корупцията, беззаконието довършиха стореното от предишния режим. Не може да не се роди омраза, след като години наред партиите и коалициите продуцират омраза. Да мразим политическите си противници. Да мразим успелите. Да мразим и неудачниците. Да мразим различните. Дива работа. Един милион българи емигрираха. И въпреки че далеч не всички са успели - там те работят, дишат и мечтаят. Тук мечтата на всеки втори е - да не е тук.<br /> <em><strong><br /> <br /> Елена КОЦЕВА</strong></em>