Бившата на Астор се омъжи за негов ученик - той ги посреща като приятели!
По времето на соца програмите в нощните барове бяха един друг свят - коренно различен от онзи, в който живеехме - намирисващ на нещо &bdquo;зад Желязната завеса&rdquo;, макар и само на сцената. И, както обикновено, до него можеха да се докоснат само избрани, а не обикновени труженици, които сутрин бързат за трамвая. Столичната соцбохема се броеше на пръсти и се развличаше в късните часове на нощта с пищни програми с балет, ориенталски танци и фокуси; слушаше световни евъргрийни и се дивеше на изкусителните тела на фамозни жени-каучук и фатални укротителки на змии. <br /> <br /> По-възрастното поколение от каймака на елита още помни в разцвета им легендите на балета Нина Петровска - любимката на Батето, и Мария Бирцоева - голямата любов на покойния Иво Божков; жената-каучук Вили Кожухарова - Малката Бриджитка, шоумена Миодраг Иванов и много други, вече позабравени любимци. Господарите на нощта - и преди, и сега, по правило са хора с пари. Така че винаги е имало бохеми, които не се скъпят за бакшиши. Особено когато красива жена на сцената им &bdquo;запали фитилите&rdquo;, а огънят в кръвта се доразгори от алкохола. Ето защо за привилегията да попаднат под светлините на нощна София си мечтаеха както неуспели артисти, така и вече популярни лица от естрадата и цирка. Голяма част от тях добиваха покрай нощния живот такива връзки, че на маса успяваха да се сдобият с жилища, коли без ред, визи за пътуване или работа в чужбина и прочее неща, които бяха невъзможни за простосмъртните граждани на социалистическа България. Да попаднеш като артист в програмата на нощен бар направо казано си беше да удариш шестица от тотото. <br /> <br /> &bdquo;ШОУ&rdquo; се срещна с един от хората, които някога са били &bdquo;спортният тотализатор&rdquo; за такъв късмет - един от първите вариететни режисьори у нас и член на комисията за даване на категория за работа - режисьора Димитър Досев. Той пази много спомени за първите крачки на големи и малки български звезди. <br /> <br /> <hr /> <strong>- Г-н Досев, видях ви на бала на вариететните артисти в реновирания ресторант на Астор. Знам, че сте добри приятели...</strong><br /> - За мен Астор е великан - и като артист, и като човек. Ти знаеш, че след като ме тръшна инсултът и ми отслаби краката, пък и понапредна възрастта ми, аз предпочетох да живея в старчески дом, където се чувствам по-спокоен. Дъщеря ми е далече - живее и работи в Тампере. Та, Астор е постоянен гост тук, в старческия дом. Когато имам нужда, е идвал с колата и посред нощ. Той ми е &bdquo;Бързата помощ&rdquo;. А сега, като наближат новогодишните празници, пристига тук като Дядо Коледа. Аз така му викам - арменският Дядо Коледа. Раздава се безрезервно - и не само на мен, на много хора - с пари, с жестове, с подкрепа. Като илюзионист няма какво да го обсъждам - името му е световно. Голям е! Те бяха трима най-големите в по-ново време илюзионисти на България - Астор, Орфи и Ирко. <br /> <br /> Но най-обичан от широките народни маси, както се изразяват политиците, е Астор. Аз съм пътувал с него из провинцията - хората искат да го докоснат, да го пипнат. И големи хора стават като деца. Аз бях на лечение във ВМА и както си лежа един ден в леглото, усещам, че около мен настава голяма суматоха. Разбрах, че ми идва на посещение моят приятел Астор и лекари и медицински сестри се вълнуват, че го виждат на живо. Не щеш ли, влезе в стаята ми самият ген. Стоян Тонев - шефът на болницата. И ми вика: &bdquo;Моля ти се, на мен ми е неудобно, затова направи някак да се снимаме заедно с Астор, че искам да покажа на жена ми, че е идвал в болницата!&rdquo;... Такъв голям човек като Тонев - професор, генерал, а като дете ме помоли да го &bdquo;уредя&rdquo; да се снима с Астор! Дето има една приказка - има магия в магията. Астор е магнетичен сам по себе си. <br /> <br /> <strong>- А вярно ли е, че Астор бил бързо влюбчив, но малко непостоянен с жените и изобщо в личния си живот?</strong><br /> - Той е голям джентълмен за мен и в личния си живот. Последната му жена се омъжи за негов ученик, не така известен, но пак илюзионист. Двамата живеят в Париж. И Астор ги приема тука на гости, общуват като приятели. Да си говорим честно - на това малко мъже са способни. Да проявят такова великодушие! <br /> <br /> <strong>- Хората много харесваха и Орфи, но той си замина млад...</strong><br /> - Той си страдаше от диабета, но имаше и друго - огорчи се покрай цирка, когато взеха да уволняват артисти. Дълбоко е преживявал всичко, но не споделяше. <br /> <br /> <strong>- Вие познавате всичките ни големи някогашни звезди, техните първи крачки в кариерата на сцената...</strong><br /> - Помня ги, но за съжаление за днешната публика имената на много от тях ще бъдат абсолютно непознати. А те бяха не хора, а богове мога да кажа - изглеждаха като нечовеци, недостижими на сцената! Някога бяха издигнати в култ вариететните актьори. И понеже вариетето е особен род изкуство - зарежда с енергия и позитивизъм, тези хора изглеждаха като че никога няма да остареят и да умрат, а то е неизбежно. Чувам, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Мария Бирцоева е много болна, Миодраг и той </strong></span><br /> <br /> пък и аз за себе си не съм вярвал, че няма да мога да вървя, но ето, че се случи. Получих инсулта от корава глава. Лошо ми беше, а освободих секретарката си Еми и сам отидох да се карам в телефонната палата, че не искаха да ни прекарат телефони. Сега е смешно, ама по онова време си беше проблем. И, както съм се задъхал нагоре по стълбите, изпускам чантата си с документите - и дотам помня. Намерих се в Правителствена болница. А дъщеря ми беше професор в Медицинската академия. Брат ми беше главен лекар на болницата в Самоков. И като идват двамата, аз я чувам как тя вика на чичо си: &bdquo;Защо се натискат за Правителствена - там не са най-добрите лекари, а най-големите връзкари!?&rdquo;. <br /> <br /> Защо ти разказвам всичко това - защото докато човек е млад и енергичен, той е и самонадеян. И по тая причина уважавам Лили Иванова. Тая жена заслужава дълголетие - и творческо, и жизнено! За мен тя е най-голямата българска звезда! Никой от по-новите поколения не успя да я задмине. И тук е мястото да кажа, не като оправдание, а в интерес на истината, че никога не съм я наричал &bdquo;баба&rdquo;, както излезе в заглавие на едно мое интервю. Такава дума не съм казвал и няма как да я употребя. Всеки, който ме познава, знае, че аз не бих нарекъл така никоя жена, а пък Лили, която дълбоко уважавам - още по-малко! Лили е артист с голям талант, много достоен човек и личност с твърд характер. Това са все качества, с които могат да се похвалят малцина в музикалната гилдия. Гледам сега &bdquo;Музикална академия&rdquo; и да не ги коментирам участниците &ndash; и стари и млади, ама веднага изпъква един Етиен Леви - аристократ отвсякъде! Онези, които я плюят Лили, имат една-единствена причина, която ги тласка отвътре да го правят &ndash; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>и това е завистта!</strong></span><br /> <br /> Атакуват я с такива глупости, че понякога стават жалки дори хора с големи имена, известни хора...<br /> <br /> <strong>- Митко Щерев я разконспирира, че не можела да чете ноти...</strong><br /> - Дори да беше вярно, това с нищо не уронва престижа й на голяма певица. Но то не е вярно! Бащата на бившия й мъж Ванко Пеев преподаваше в Консерваторията и той лично й избираше песните и й даваше уроци. Така че не мога да повярвам, че още тогава не се е научила да чете ноти. Но това изобщо няма никакво значение - дали чете или не чете - тя не е композитор. За сметка на това - как пее!... <br /> <br /> Още нещо ще ви кажа. Тайната на Лили да се задържи толкова дълго на сцената и на върха е в това, че тя има желязна дисциплина и е наясно със себе си - следва неотклонно принципите си. Лили е от тая рядка порода хора, които за нищо на света няма да се съгласят да направят нещо против волята си. Примерно, тя е май единствената от големите естрадни изпълнители, която никога не се съгласи да пее в бар. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Дори Емил е пял, а тя &ndash; не</strong></span><br /> <br /> А, и Маргрет Николова не е пяла в нощно заведение, въпреки че много я харесваха и я искаха. И като споменах Емил, да кажа, че авторитетното излизане на България на световна естрадна сцена дължим именно на него. Аз направо се дразня, когато обсъждат сексуалността му, защото това не би трябвало дори да ни интересува - Емил беше голяма личност и голям патриот на България - виж му репертоара, колко песни има той на български. И то какви! <br /> <br /> <strong>- Споменахте Маргрет Николова - позабравена голяма звезда. Наскоро слушах &bdquo;Сън сънувам&rdquo;, която изпълняват заедно с Кирил Семов...</strong><br /> - И той беше много популярен. Голям купонджия, с чувство за хумор - симпатяга беше. Имам един много смешен спомен с него. Бяхме някъде по морето заедно и той, с негова компания, една вечер решават да си правят нощно къпане. Ама влизат във водата с бутилка. И след като я изпиват сред вълните, излизат на брега и забравят да се облекат - оставят си дрехите на пясъка и се прибират голи-голенички в хотела. Охраната на плажа обаче вижда дрехите, а не вижда хора. Тръгват веднага със спасителни лодки навътре в морето да търсят удавници. Настава една невероятна паника и в хотела. Разчу се и тревогата взе да расте. И след като вече напрежението беше стигнало връхната си точка, изведнъж се отваря вратата на една от хотелските стаи и оттам подава пияна глава Кирчо: &bdquo;Какво става, бе?! Защо вдигате такава врява?!&rdquo;. Онемяхме и се ококорихме от учудване, а после дружно избухнахме в кикот. <br /> <br /> <strong>- Били сте близък с Иван Славков...</strong><br /> - Запозна ни Страхил Гановски, с когото и до днес сме приятели. <br /> <br /> <strong>- Батето е бил чест посетител на баровете...</strong><br /> - Беше, да. Имаше живо чувство за хумор и за компания. За мен той не беше по тънката част, както разправят. Той можеше да има която си пожелае, но имам чувството, че флиртуваше повече, за да става купон. Създаваше ведро настроение със самото си присъствие. Иван Славков беше от тоя тип хора, които имаш чувството, че са несериозни, а те всъщност те &bdquo;чуват&rdquo; повече от останалите и доста по-надълбоко схващат какво им казваш. Такива хора като Батето са рядкост - те лесно усвояват материята и с лекота решават проблема. По тоя начин ръководеше и телевизията - с размах, без напъване. И наистина, докато я оглавяваше, тя беше в &bdquo;златен период&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Работили сте с бащата на Сергей Станишев - Димитър Станшшев...</strong><br /> - Бях му сътрудник. Тогава аз бях директор на културния дом &bdquo;Георги Димитров&rdquo;, а той - секретар на ЦК на БКП по въпросите на културата. Димитър Станишев беше културен, тих човек, но с размах, широко скроен. Три дни да му говориш глупости, той ще те изслуша много внимателно. Имаше чувство за хумор и за жени.<br /> <br /> <strong>- Наскоро почина една голяма звезда на джаза, която е пяла в нощни заведения, но главно навън, не у нас - Мери Танева. Според мнозина тя много прилича на Леа Иванова...</strong><br /> - Мери беше голяма певица, не много популярна у нас, защото работеше по Скандинавието, но, при цялото си уважение към таланта й, не мога да ги сравня двете с Леа. В Леа имаше нещо особено неповторимо, което най-точно се изразява в една шега, с която тя се самоиронизираше. Казваше: &bdquo;Сега ще се появя като едно явление на сцената&rdquo;. Но тя наистина беше явление!<br /> <br /> <strong>- А помните ли дамата с питоните - Мария Бирцоева?</strong><br /> - Е, как да не я помня! И тя е остаряла вече, чух че го е закъсала с краката като мен. А беше огън и жупел на младини, самата подвижност! Пълен антипод на мъжа, с когото живееше - Иво Божков. Двамата бяха много забавна двойка. Веднъж присъствах на техен семеен скандал. Иво беше закъснял и леко пийнал се прибра. Тромаво се тръсна в един стол и с типично меланхоличните си забавени движения изпружи крака напред, а Мария му вика: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Внимавай да не настъпиш питона!&rdquo; </strong></span><br /> <br /> - и той, както ни гледаше полузаспал от алкохола, скокна като пружина и изхвърча от стаята. На пода нямаше змия, разбира се, но Мария така естествено го направи, че на него изобщо не му хрумна, че се шегува. После се смяхме, че явно това е номерът - като й закъснее вечер, да го плаши със змиите. Мария дълги години работеше номера с питоните из нощните програми и точно с него придоби огромна популярност. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА </strong> <br />