"Ключето от барачката" са два фонда по половин милион лева
Александър Петров е най-популярният автор на текстове в българската поп- и рокмузика. Наричат го “Златното перо на рокендрола”. Написал е стиховете за близо 1000 песни, както и „сините химни“ от началото на прехода – „Вдигни очи“, „Последен валс“, „Времето е наше“, „Развод“, „Утре започва от днес“. Автор е и на „Любовта, без която не можем”, „Богатство”, „Бъди, какъвто си” Оловният войник”, Главната улица”, „Приятели”, „Жулиета”... На пръсти се броят певците в българската поп- и рокмузика, които не са пели песни по негови текстове. През годините работи с композиторите Борис Карадимчев, Кристиян Бояджиев, Кирил Маричков, Красимир Гюлмезов, с групите “Тангра”, “Фактор”, “Сигнал” и много други.

Единствено пред “ШОУ” Сашо Петров разкрива скандалните схеми, които се разиграват в “Музиакаутор”!



- Сашо, защо напусна ръководството на “Музикаутор”?
- На 23 ноември миналата година управителния съвет на “Музикаутор” напуснахме с композиторите Митко Щерев, проф. Найден Андреев, лека му пръст, и Ценко Минкин. Разигра се много грозна сцена! Общото събрание на “Музикаутор” беше манипулирано от заместник-председателя на УС Васил Гюров! Аз и колегите, които изброих, започнахме да откриваме доста „странни” факти и да подреждаме един пъзел.

Историята е следната. Паралелно с дейността си като зам.-председател на УС на “Музикаутор”, Васил Гюров разработва частни бизнесмодели, свързани с използването на репертоара, управляван от “Музикаутор”. По-конкретно - частни фирми сключват договори срещу процент комисиони със заведения, където звучи музика. Тази дейност беше “черна дупка” за целия УС.

Схемата е следната:

Инспектори от Министерството на културата правят проверка и установяват нарушение на Закона за авторски и сродни права. Съставят акт на собственика. След това се появява така нареченият старши или младши посредник и сключва договор от името на “Музикаутор”. Срещу комисиона, разбира се! Васил Гюров е в организацията на този бизнесмодел със заведенията. Дотук добре, но от факта, че този модел не е съгласуван с УС, че никой няма представа какво точно се случва, примерно като кой избира посредниците, яко намирисва! Логично е да се предположи, че ако направя някого посредник, може да поискам да ми „връща нещо назад”...

Другият бизнеспроект на Васил Гюров е свързан с Българска музикална асоциация. Бях поканен на учредителното събрание от Кирил Маричков и с изненада разбрах, че всички документи за регистрация, както и уставът, се правят от адвокатската кантора, която обслужва “Музикаутор”. Знаем, че безплатен обяд при адвокатите няма. Но кой плаща ? Вероятно “Музикаутор”?! Още повече, че за дейността на адвокатската кантора нямаше до миналата година никакъв отчет за свършена работа.

И още нещо - адресът на новоучреденото сдружение е ул. „Будапеща” 17 - офисът на... “Музикаутор”! И това става без знанието на УС! А в ръководството на Българска музикална асоциация отново фигурира Васил Гюров. Тук вече мащабът е по-голям! Основната цел на Българската музикална асоциация е да бъде създадена платформа, чрез която да може срещу някакво заплащане да се тегли и слуша музика. За това, естествено, че е нужна инвестиция. А откъде ще дойдат парите?

Повечето от авторите не знаят, че в “Музикаутор” има натрупана една сериозна сума – повече от 500 000 лв. във фонд за подпомагане на българската музика! Сещате се вече, че

някой е хвърлил око на тези пари...

Ако отворите протоколите на УС, ще видите предложения на Гюров за закупуване на апаратура за озвучаване, за камери, с които да се правят видеоклипове. Ясно е кой би разполагал с тази техника...

- Подозирате, че в дъното е Васил Гюров?
- Всъщност Гюров е една всестранно, хармонично развита личност - басист, композитор, автор на текстове, от когото, за съжаление, не съм чул от много години нито една песен... Вероятно затова се е ориентирал в последните години да бъде в ролята на „вдъхновител” на подобни проекти... Всички до един маскирани като кауза, в подкрепа на българската музиката.

Другият заместник-председател на УС на “Музикаутор” - Кирил Маричков, също заема много интересна позиция! Често пъти той е заявявал на управителен съвет, че изпълнителната директорка на дружеството Магдалина Тодорова “проявява безхаберно отношение, че системно не се съобразява с УС на “Музикаутор”, че го манипулира, като крие информация”. Заявявал е, че „не й гласува повече доверие за нищо”. И, въпреки това, не гласува за нейното освобождаване, когато този въпрос беше поставен на УС! Аз предложих това, защото финансовите резултати на дружеството под нейно управление бяха изключително слаби! Огромен дефицит! Несъбрани по договори суми. Абсурдни приятелски назначения, неотчитане на командировки, непрозрачност за направени разходи... Безхаберие!

Върхът или дъното в стила на това управление беше един документ, една фактура, която удостоверяваше, че със средства на дружеството, разбирай – на членовете му, Магдалина Тодорова си купува крем за лице, кисело мляко, ролца от раци и т. н. И всичко това осчетоводено, като „представителни разходи”! Когато представих фактурата на управителен съвет, точно Васил Гюров, Кирил Маричков, Хайгашот Агасян, Живко Колев, Ясен Козев прецениха, че това било дреболия! А за мен това е въпрос на манталитет, на почтеност, на морал – все неща, без които не мога!

- Защо Маричков също зае такава позиция, как мислиш?
- Може би е много добър човек... Но ние бяхме избрани за да защитаваме интересите на членовете на дружеството, а не да прикриваме всичко, което изредих до тук! Изобщо непрозрачността в управлението е най-големият грях към хората, които разчитат да получат някакви пари за труда си! А музикантският труд не е лесен. Аз и напусналите колеги не искахме да сме част от всичко това!
И като говоря за непрозрачност, искам да попитам ръководството на “Музикаутор” защо няма никаква информация как се разпределя „баницата” от другия фонд, в който също имаше около 500 000 лв.?!

Знам само, че се раздават пенсии, на принципи, които ги знае само управителният съвет. Пълно затъмнение – кой, колко и защо. Някои автори получават над 5000 лв. годишно! И аз смятам, че “ключето от барачката” е именно в тези два фонда по 500 000 лв.!

- Каква е точно ролята на изпълнителната директорка на “Музикаутор” Магдалина Тодорова във всичко това?
- До миналата година изпълнителният директор Магдалина Тодорова не беше завършила висшето си юридическо образование, въпреки че позицията й го изисква! Според Гюров това не било важно! Важно било как работи. А за резултатите от работата й казах не всичко, но достатъчно!

Засега

Всъщност това е една симбиоза на принципа „да си помагаме взаимно” с каквото и както можем! Или казано просто: пазете ми гърба от Александър Петров и другите, а аз ще ви съдействам с ресурса, който управлявам! Как иначе ще обясниш регистрацията на Българска музикална асоциация на адреса на “Музикаутор”?! Ако това беше поставено на гласуване в УС, аз бих го подкрепил с две ръце. Но така конспиративно... Върнаха ме в партизанските времена.

Но виж кой беше в първото ръководство на Българска музикална асоциация: там са доста хора от членовете на УС на “Музикаутор” -
Васил Гюров, Кирил Маричков, Ясен Козев... А има и хора, които просто са щастливи и горди като „ръководители”... Но не можеш да получаваш 50 лв. годишно като автор и да бъдеш избран за член на управителния съвет! Тогава има голяма вероятност да започнеш да правиш паралелни фирми и да изкарваш пари от това членство! Няма как да повярвам на някого, че ако взема по 50 лв. годишно като автор, ще защитава успешно авторските права на хора, които получават хиляди!

В почти всички европейски дружества авторите са разделени на категории, в зависимост от приходите. “Музикаутор” е като акционерно дружество. Всеки негов член допринася за просперитета му. Ти даваш за управление своя репертоар и срещу използването му се събират някакви отчисления за теб, като удържат процент за самоиздръжка. Не може автор, който получава 50 лв. годишно, да има равен глас, с този, който получава 5000 или 15 000! Около 80 процента от членовете на “Музикаутор” получават под 100 лв. годишно! Един от „ръководителите” преди две години ми довери, че е получил 82 лв. авторски права, а като член на ръководството на “Музикаутор” – 1800 лв. Има нещо ненормално в това! В такъв случай ти гледаш да не разлаеш кучетата за нередностите, да вдигаш послушно ръчичка, защото те е страх, че вятърът на промяната може да те издуха!
И може би затова управителният съвет не желае да има промяна в устава.

- По време на “Развод ми дай” и “Вдигни очи” нямаше още “Музикаутор” - не знаеш колко можеше да спечелиш от тях?...
- Не, тогава важна беше идеята! Преди няколко дни на студентската стачка пак са звучали песни като “Развод ми дай”, “Вдигни очи”, “Последен валс”... Това ме радва, но не се кефя особено, като гледам и слушам как някакви сдухани хора ни обещават светло бъдеще с единствената цел и те да се качат на влака. На влака за никъде! Защото България е провалена държава и всеки втори мечтае да не е тук!

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА