Метаболитните заболявания водят до преждевременно стареене и инвалидност
<em>Научно-практическа конференция &ldquo;Стареене и старост &ndash; социални и здравни проблеми&rdquo; бе организирана миналата седмица във ВМА от Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ). Бивши сътрудници и последователи на вече несъществуващия Център по геронтология и гериатрия на проф. Драгомир Матеев поставиха проблема, че старите хора като пациенти в България са в най-неизгодно положение. Страната ни вече е на пето място в света по застаряване на населението, въпреки че средната продължителност на живота е с 10 г. по-ниска от развитите европейски страни. Българите имат най-ниски доходи в Европа и това е най-фрапантно при пенсионерите.<br /> </em><br /> За най-разпространените заболявания у възрастното население в страната ни и за факторите, които ги обуславят, интервю за в. &ldquo;Доктор&rdquo; даде проф. д-р Боян Лозанов. <br /> <strong><br /> - Проф. Лозанов, кои са основните заболявания у българите над 60 години?<br /> </strong>- Това са метаболитният синдром и захарният диабет тип 2. Честотата им нараства прогресивно и достига епидемични размери. Данните за България показват честота на метаболитния синдром в общата популация 30,8%, а при хората над 60 години &ndash; повече от 50%. Двете заболявания са взаимно свързани и нарастват рязко в петото и шестото десетилетие от живота, успоредно с нарастване честотата на затлъстяването и нарушената функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизмът). Те протичат обикновено с повишено артериално налягане и нарушения в мастната обмяна (дислипидемия). Така се увеличава неколкократно рискът за сърдечносъдови и мозъчни инциденти. Същите заболявания са основна причина за преждевременно стареене, повишена смъртност и инвалидност. <br /> <strong><br /> - Какви са факторите за развитие на метаболитния синдром?<br /> </strong>- Навсякъде по света те са едни и същи. Но в България бих отличил масовия стрес, в който живее населението. В последните две десетилетия причина за стреса са безработицата, ниските доходи, масовата емиграция и изоставянето на старите хора. Знаете ли какъв стрес е това да разделиш родителя от децата му, да няма кой да го гледа. Смятам, че <br /> <u><br /> стресът играе първостепенна роля в нашата страна <br /> </u><br /> за заболеваемостта. Другият фактор е некачественото и нерационално хранене поради бедността на хората. <br /> <strong><br /> - Тогава българският лекар е поставен в безизходица, защото не може да промени рисковите фактори?<br /> </strong>- Естествено. Лекарят може само да участва в процеса на обучение на хората, може да им препоръчва какво да спазват по отношение на личния си живот. Американците препоръчват за профилактика да се изминават поне три километра пеш по равен терен всеки ден. А колко души у нас го правят? Те предпочитат да се върнат вкъщи, да седнат пред телевизора на чаша ракийка със салатка, вместо да си направят половинчасова разходка в парка или другаде. Всичко живо се е качило на четириколесни средства. Съвсем малко са тези, които карат велосипеди. У нас смятат, че автомобилът е израз на най-голямо благополучие. Но извинете, автомобилът е фактор за обездвижване на нацията. <br /> <br /> Здравната система обаче е отговорна за ранното диагностициране. Тя трябва да осигури ефективен контрол и превенция на социално-значимите заболявания, каквито са метаболитният синдром и захарният диабет тип 2, особено в рисковите групи. Това ще спести големи финансови ресурси за лечение на напредналите и усложнени форми на тези заболявания, ще подобри трудоспособността и качеството на живот и в крайна сметка ще подобри рязко демографските показатели.<br /> <strong><br /> - Как си обяснявате тази епидемия от метаболитни заболявания и дали е само при възрастните хора?<br /> </strong>- Не е само при възрастните. Виждаме го и при децата. <br /> <br /> <u>Основният фактор е затлъстяването, <br /> </u><br /> което е резултат и на генетични фактори, но и на много външни фактори, на средата: нерационалното хранене, липсата на физическа активност, стресът. Вместо да спортуват, децата са цял ден пред компютрите. Вместо да се хранят правилно, ядат само сандвичи, защото родителите им работят и няма кой да ги гледа. Това не е проблем само на България. Ние не сме на първо място по този проблем. САЩ са много по-зле. Там 60% от населението е с наднормено тегло. <br /> <br /> В България нямаме рационално хранене на всички възрасти, при това не само в последните две десетилетия. Просто няма необходимата здравна култура. Българинът яде толкова хляб и сол, колкото никоя друга нация. Толкова много алкохол се употребява. А тютюнопушенето е придобило страшни размери. Вредността му е категорично доказана, но и сега продължава да се дискутира трябва или не трябва да се пуши на обществени места. Тези три фактора, влезли от десетилетия в бита на българина, плюс бедността и стресът обясняват напълно статистиката, че България по смъртност е на пето място в света и на първо място в Европейския съюз. Това е ужасно. Къде отиваме ние? Какво правят нашите институции в това отношение? Политиците си играят на избори и само се дърлят, без да никой да мисли за хората. Целта на нашата конференция е да повдигне тези въпроси, да ги отнесе до политиците и институциите, а не да останат само в тази зала. Необходими са системни усилия на обществото и отговорните институции за подобряване на околната среда, рационално хранене, оптимална физическа активност, повишаване здравната култура на населението от ранна възраст, забрана на тютюнопушенето. <br /> <br /> <strong><br /> Мара КАЛЧЕВА<br /> <br /> </strong>