Павел Писарев: Пиер Сиклунов изчисти името на България след атентата срещу папата

<em>Павел Писарев е роден през 1934 г. в София в семейство на царски офицер и майка германка, но от 16-годишна възраст е член на БКП. По-късно става журналист в &ldquo;Работническо дело&rdquo;, а след това и кореспондент на вестника в Париж. През 70-те години е директор на ДО &ldquo;Българска кинематография&rdquo;. Бил е първи заместник-министър на културата в екипа на Людмила Живкова и два пъти заема поста генерален директор на БНТ.<br /> <br /> Наскоро излезе мемоарната му книга &ldquo;Подир изгубеното време&rdquo;. <br /> Бил е женен за внучката на Васил Коларов &ndash; вече покойната Цвета Коларова, от която има една дъщеря. <br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Г-н Писарев, във вашата мемоарна книга ми направиха особено впечатление два факта: че при създаването на българо-френско външнотърговско дружество за член на управата му е поканен братът на Франсоа Митеран, а при създаването на испанско-българско &ndash; първият братовчед на генералисимус Франко. Как да наречем това &ndash; &bdquo;купуване&rdquo; на агенти на влияние сред политическия елит на Запада от страна на комунистическата власт в България тогава и респективно &ndash; на Държавна сигурност? </strong><br /> - Това не е &bdquo;пета колона&rdquo;, а търговия. В западноевропейските страни има закони, които разрешават всеки, който внесе някакъв капитал в страната, да основе дружество. Това - първо. Второ, дружеството според тамошните закони трябва да има президент и управител. Те се избират от акционерите, които участват в това дружество. Така че тук няма нищо странно и нищо незаконно. Докато бях в Париж, по това време имаше много дружества, може би над стотина. В пресата излязоха данни за дружества в Западна Европа. Явно в тях стоеше българската държава. Те се снабдяваха обилно със стоки от България, работеха според местните закони, купуваха стоки от други страни, продаваха ги на различни места, много от тези дружества бяха рентабилни и носеха печалба на държавата, много от тях бяха процъфтяващи&hellip; Тези дружества останаха да действат и след 10 ноември и тъй като <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>бяха регистрирани на имената на конкретни хора<br /> </strong></span><br /> останаха тяхна собственост. Те и преди се водеха като тяхна собственост. Собствениците бяха много дисциплинирани. Много от тях работеха с българските служби, носеха печалбите в държавата, развиваха огромна дейност&hellip; <br /> Например аз, като работех в Париж като кореспондент, си получавах заплатата от съветска банка &ndash; &bdquo;Банк дьо л&rsquo;Ест&rdquo;. Тя си имаше клон, обслужваше търговията на Съветския съюз и на всички соцстрани. Ръководител й беше един барон, комунист&hellip; <br /> <br /> <strong>- Не ме разбрахте правилно или не желаете да ми дадете конкретен отговор. Исках да кажа, че това е своего рода корумпиране на западноевропейската търговска, банкова, делова среда. Защото на тези роднини на видни политици и държавници са давани огромни преференции при бизнеса им с т.нар. Източен блок. Дивидентите сигурно са си стрували риска, играта им се е усладила. Пропускам христоматийните примери с Арманд Хамър в Съветска Русия, с предоставените по същото време концесии на Хариман, със семейство Нобел, което натрупва първите си милиони от нефтени находища в Баку още по времето на последния руски император... </strong> <br /> - Оказа се &ndash; аз съм член на БКП от 1950 г., че вашите мозъци са по-промити от моя и вие зад всяко нещо виждате тайни, тайнствени работи, разузнаване, служби&hellip; Това е търговия. И сега има такива дружества у нас.<br /> Да вземем случая с Хамър. По време на Руската империя евреите не са имали право да правят банки, не са били допускани до огромния руския пазар &ndash; не само руските евреи, но и чуждите. Просто те са искали да пробият там. <br /> <br /> <strong>- Мисля, че това е вулгаризиране на проблема. Ако има такъв според вас. </strong><br /> - Това са нормални неща в западния свят. Напълно нормална практика в Западна Европа. <br /> <br /> <strong>- Да, парите не миришат, но придобиването им не винаги е по честен начин, в това спор няма. Ето, наскоро политологът Антон Тодоров доказа на тв водещия Димитър Цонев нещо, което той очевидно е забравил и затова го отрича &ndash; че през 1990-а по поръка за Първо главно управление /ПГУ/ на ДС е издирвал авоари и имоти на Тодор Живков и фамилия в Швейцария. Вие знаете ли нещо повече за тази &bdquo;акция&rdquo;, да я наречем така, защото няма как да знаем названието на операцията? И защо на челно място в нея фигурира името на швейцарския адвокат с български корен Пиер Сциклунов /още Сиклунов/? </strong><br /> - Не се занимавам с ПГУ на ДС. Това си е служба, всяка държава я има, едно време я е имало, сега я има&hellip;<br /> <br /> <strong>- &hellip; и винаги ще я има&hellip;</strong><br /> - &hellip; да, но аз по този въпрос нищо не знам. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);">Не съм чувал Живкови да имат имоти в чужбина </span><br /> <br /> или някой партиен и държавен ръководител по това време. Даже смятам, че не са имали никакви имоти и авоари в чужбина, защото близките до тях щяха да знаят. В България всичко се знае, никой не мълчи&hellip; Напротив сегашните политически дейци, сегашните властимащи имат имоти в чужбина, вестниците пишат за това и аз не виждам нищо лошо &ndash; щом имат пари, нека си купуват имоти. <br /> <br /> <strong>- Говори се, че Андрей Луканов притежавал &ndash; може би не на свое име, имение в Малибу, а семейството на един от посланиците ни в бившия СССР &ndash; Димитър Жулев, &bdquo;дача&rdquo; в Подмосковието, което било &bdquo;брежневска милост&rdquo; и се давала много, много рядко като знак за особени заслуги пред режима в Кремъл&hellip;</strong><br /> - Нямам представа, но Пиер го познавах. Той почина, майка му беше българка. Беше много голям адвокат, адвокат на МОК, беше свързан с Кисинджър, с Бжежински, беше голям приятел на Иван Славков&hellip; Славков го посещаваше много често и носеше луканка на майка му. <br /> <br /> Например мога да ви кажа, че когато станаха събитията в Рим /атентатът срещу папа Йоан-Павел Втори на 13 май 1981 г. &ndash; б.ред./, Иван Славков отиде, говори с Пиер, той замина в САЩ, върна се и каза: &bdquo;Това е работа на ЦРУ. Американското правителство няма нищо общо с тази работа. Това си е вътрешна работа на службите, там някои хора искат да пораснат, да станат генерали, началници&hellip;&rdquo;<br /> <br /> <strong>- И Берия е симулирал атентати срещу Сталин по същата причина&hellip;</strong><br /> - Това са си чиновнически служби. <br /> <br /> <strong>- Но нали не познавате механизма им?! </strong><br /> - Щом съм работил толкова време в чужбина, съм предполагал, че една част от хората, които са работили около мен, са такива и съм ги наблюдавал. <br /> <br /> <strong>- Пиер Сиклунов е искал да изчисти името на България, на българското правителство? </strong><br /> - Пиер се върна и каза, че няма никакви подозрения към българското правителство, че това е резултат от държавна политика, затова нашето правителство тогава зае такава категорична позиция. И наистина стана ясно, че италианският съд не можа нищо да докаже. Пуснаха Сергей Антонов, значи, нищо не е доказано. Той беше патриот&hellip;<br /> <br /> <strong>- Все по-често се чува тезата, че Антонов е бил разменен, както и Гълъбин Боевски. Е, вече не на моста &bdquo;Глинеке&rdquo; като по време на Студената война, но това са подробности. Но кой е бил патриот &ndash; Сергей Антонов ли?</strong><br /> - Пиер Сиклунов. Той много отдавна живееше в Швейцария, беше много богат човек&hellip;<br /> <br /> <strong>- &hellip; и вероятно с комунистически убеждения като барона, шеф на съветската банка &ldquo;Банк дьо л`ест&rdquo;, от която сте си получавали заплатата в Париж?</strong><br /> - Не мога да кажа какви са му били убежденията, не вярвам да са били комунистически, защото тогава нямаше да бъде допуснат до Бжежински, до Кисинджър, до такива високи етажи в Европа&hellip; Пиер просто беше патриот. Той се засегна от това, че се плюе по България във всички вестници. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Иван отиде и го попита дали наистина Антонов е участвал в атентата срещу папата</strong></span><br /> <br /> Пиер отговори, че ще отиде да пита. Замина, след три дни се върна и каза: &bdquo;Не, не е вярно, никой не смята, че е участвал&rdquo;. И това се доказа най-накрая.&nbsp;<br /> <br /> <strong>- Докато сте били кореспондент в Париж, чухте ли нещо за аферата &bdquo;Шарл Ерню&rdquo; &ndash; за военния министър на Франция, вербуван за българските тайни служби от дипломата и кадрови разузнавач Райко Николов, баща на служебния премиер Марин Райков? Румяна Угърчинска осветли случая от българска страна, но не е пионерката, така да се каже, защото преди нея го направи Тиери Волтон в прословутото си изследване/разследване &bdquo;КГБ във Франция&rdquo;.</strong><br /> - Това са други времена, чувал съм за тая работа, но не знам подробности. По това време Ерню не е играл политическа роля в страната. Бил е преди това министър, по мое време не се говореше нищо за тази вербовка. Такова събитие изобщо не се споменаваше. <br /> <br /> <strong>- Вие сте свързан по линия на покойната си съпруга, която е внучка на Васил Коларов, със семейството на този виден деец на Коминтерна. Верни ли са според вас слуховете, че в неговия музей се е пазел някакъв таен дневник, заради който уредничката му Йорданка Каприелова &bdquo;пада отвисоко&rdquo; и загива при неизяснени и досега обстоятелства? </strong><br /> - Йорданка Каприелова не съм чувал да е била уредничка. Но аз не съм я познавал лично. Може да е била в много ранен етап. <br /> Ако е била съпруга на генерал Каприелов, той работеше в МВР. <br /> <br /> Мисля, че беше заместник-министър. А Каприелова не си спомням къде работеше. Май че в банковата, във финансовата система. <br /> Но такъв музей в София наистина имаше. <br /> <br /> <strong>- И го закриха?</strong><br /> - Да, той беше държавен музей и сигурно са реституирали къщата. След Втората световна война Коларов е живял там. <br /> <br /> <strong>- Тази къща се е намирала на столичната улица &bdquo;Женева&rdquo;?</strong><br /> - Около ул. &bdquo;Асен Златаров&rdquo;. Той е бил там под наем и къщата сигурно е била върната. Васил Коларов имаше и музей в Шумен, който също се закри. Музеят на Георги Димитров също е почти запуснат&hellip;<br /> <br /> <strong>- Известният английски историк Робърт Конкуест беше цитирал пасаж от тайния дневник на Георги Димитров, издаден в Лондон през 1951 г., в който той буквално казва, че е &bdquo;драснал кибрита на Райхстага&rdquo;? </strong><br /> - Такъв дневник наистина има, само че той не е таен. Даже сега излязоха книги в Европа, посветени на този дневник. Така че около дневника няма нищо тайнствено с изключение на това, че е бил в партийните архиви и не е бил даван за широка употреба и разпространение. <br /> <br /> А Робърт Конкуест първо трябва да се уточни доколко е историк и доколко е служител на някакви структури&hellip; Той какво пише &ndash; всеки може да пише, каквото си иска. <br /> <br /> Никъде по света няма никакво издание, оторизирано от наследниците на Георги Димитров или от самия него. Много хубаво, Конкуест написал нещо&hellip; Имало е съд в Германия. Димитров е бил в затвора, Ван дер Любе също, всички българи са били в затвора, разпитвали са ги, самият съд ги оправдава&hellip;<br /> <br /> <strong>- Донякъде имате право, тъй като в началото на 90-те във Франция се появи някакъв шокиращ дневник на Елена Чаушеску, който се оказа фалшификат.</strong><br /> - Беше издаден и &bdquo;тайният дневник на Хитлер&rdquo;, който също се оказа фалшификация. <br /> <br /> <strong>- Да, това са едни исторически тайни, които едва ли бихме могли да анализираме и разгадаем в рамките на нашия разговор. Но и около вас витаят тайни, г-н Писарев. Ваши съпартийци доверяват под сурдинка, че след смъртта на Александър Лилов сте заели неговото място на стратег №1 на БСП. </strong><br /> - Не, не се говори такова нещо. Аз не заемам никакво ръководно място в БСП, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>аз съм приятел на Лилов</strong></span><br /> <br /> Мога да кажа, че негов приятел и сътрудник беше Митко Генчев, Янаки Стоилов &ndash; също, и за наследник на главното редакторство на сп. &bdquo;Понеделник&rdquo; може да се смята историкът Димитър Генчев. А наследник в областта на политиката е самото ръководство на БСП, самата партия.<br /> <br /> Сега много се говори, че БСП няма нови идеи, но идеите на Лилов са много интересни и разнообразни. Такова голямо наследство почти никой от съвременните ръководители на БСП не е оставил. <br /> <br /> <strong>- По вашите думи Троцки е бил поставено лице на &bdquo;международното еврейско лоби&rdquo;, но дори и да е така, не може да се отрече, че малко преди смъртта си той стига до прозрението, че съветското ръководство се е превърнало в класа на &bdquo;червената буржоазия&rdquo;, която може да бъде свалена единствено с революция. Във вижданията на Троцки тя е само перманентна. За това той заплати с живота си. Сегашните протести &bdquo;по света и у нас&rdquo; не са ли далечно ехо на тези кощунствени за сталинизма и тоталитаризма идеи на Лев Давидович? </strong><br /> - Когато работех в Париж през 60-те години, си купих книгите на Троцки, те бяха издадени и на руски от издателство &bdquo;Посев&rdquo;&hellip;<br /> <strong><br /> - &hellip; което впрочем се е намирало в Мюнхен&hellip;</strong><br /> - &hellip; точно така, както и на френски. Троцки е голяма фигура на революционното движение. Той не е бил болшевик. Троцки и троцкизмът са нещо различно от Ленин и ленинизма. Това са идеи за времето си, когато е имало революционен подем. Троцки е смятал, че революцията е непрестанна, че трябва да се активизира&hellip; Нещо, което не се потвърди от живота, защото някъде през 1926 г. капитализмът преживява една стабилизация. Така че неговата теория не се оправда. Перманентна революция нямаше и след Втората световна война, перманентна революция няма и сега. Сега също има различни направления. <br /> <br /> <strong>- В мемоарите си вие разказвате не само за семейство Коларови, но и за своята леля, която загива при странни обстоятелства. Каква е всъщност съдбата на тази жена?</strong><br /> - Когато моята леля почива, аз съм десетгодишен. Имам някакви бегли спомени от нея, от мъжа й, от дъщеря им, моята братовчедка... Тук няма нищо странно. Дядо ми праща децата си в Германия да получат високо образование. Там леля ми преживява немската революция и се свързва с руски и немски революционери. Руските болшевики са имали голямо влияние в Германия, там е живял и Карл Радек. <br /> <br /> Като почва Втората световна война, тя явно е била свързана с тези левичарски среди. Нейният мъж, който е чех от районите, присъединени към Германия, е бил принуден да си смени паспорта с немски. По това време се е намирал в Македония, немските войски се изтеглят, всички немски граждани са били длъжни да се изтеглят с тях. Той се изтегля в София и така тръгва слух, че мъжът на леля ми е беглец с немската армия. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Арестуват я след 9 септември 1944 г.</strong></span><br /> <br /> и тя почива. Как е станало, какво е станало, ние не знаем. По-късно, след доста години, разбрахме, че е загинала. <br /> <br /> <strong>- Хора от близкото ви обкръжение твърдят, че знаете неизвестни подробности около връщането на Симеон Сакскобургготски в България? </strong><br /> - Е, не знам нищо&hellip; аз. Не съм имал връзки с него. Нито пък съм се занимавал. Вижте какво, цар Симеон, първо, не е цар. След референдума той вече не е бил цар. Самообявил се е за такъв. Даже в Търновската конституция пише, че у нас няма титли. Освен това тези титли се дават от Народното събрание. <br /> <br /> На Запад е пълно с князе, барони, баронеси&hellip; Особено ако отидете в Испания, е пълно с такива, от цял свят са се събрали. Никакви аристократи не са и никой не ги смята за такива, но те помежду си водят такъв живот. Този двор отива на гости на онзи двор и т.н. <br /> <br /> Това се дължи на факта, че 7-8 страни в Европа са монархии и те имат възможност официално да водят такъв живот, династичен. И т.нар. монархична аристокрация на Европа се върти около този живот. <br /> <br /> <strong>- Тук хвърля сянка голямото историческо противоречие &ndash; &bdquo;неистинските&rdquo; според вас барони и баронеси, дукове и дукеси са признати, но руската аристокрация, която е автентична, не е, освен това е декласирана. Но вие сте разказвали и нещо друго: че Симеон Сакскобургготски е свързан по някакъв начин и на даден етап с политиката на Кремъл? </strong><br /> - Трябва да го питате него. Аз знам от вестниците, че преди години той е предприел една доста голяма, доста дълга екскурзия с кораб до Ленинград. След известно време се е върнал. <br /> <br /> На това високо равнище държавите водят политика да поддържат контакти с всички слоеве на едно общество. Сегашните български богаташи също поддържат всички партии. Това е нормално. Така е и в Западна Европа. <br /> Колко хора в света например знаят, че бившият канцлер Шрьодер над 20 години е член на управата на &bdquo;Фолксваген&rdquo;? <br /> <br /> <strong>- &hellip; а благодарение на немския публицист и разследващ журналист Юртен Рот разбрахме, че е член и на управата на &bdquo;Газпром&rdquo; в Германия!</strong><br /> - Сега е и на &bdquo;Газпром&rdquo;. Но какво толкова &ndash; това е нормална практика за съвременното общество. <br /> <br /> <strong>- Вие я нарекохте &bdquo;просто търговия&rdquo;, макар че нито Шрьодер, нито братовчедът на Франко, нито братът на Митеран са &bdquo;всички слоеве на обществото&rdquo;. Последният ми въпрос към вас вече наистина е от сферата на материалното &ndash; казват, че водите някакви заплетени антиреституционни дела за къщата на Коларови в Панчарево? </strong><br /> - Нямам никакви такива битки. Нито по моя линия, нито по линия на съпругата ми. Васил Коларов не е имал никаква собственост в България. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Тодор Живков също нямаше никаква собственост&hellip;</strong></span><br /> <br /> <strong>- &hellip; в България?</strong><br /> - &hellip; никъде. Беше купил на децата си по една вила с дворно място. А Георги Димитров и Васил Коларов нямат никаква собственост. <br /> Къщата, където е живял Васил Коларов, е дадена от държавата и след неговата кончина жена му е отишла да живее на друго място. <br /> <br /> Апартаментът, където живеех навремето &ndash; на ул. &bdquo;Оборище&rdquo;, с Петър Коларов /лекар, министър на народното здраве, син на Васил Коларов и тъст на Павел Писарев &ndash; б.ред./ , аз го купих. Той беше държавен, бяхме под наем. Аз го купих и го продадох, защото всички измряха, апартаментът е голям, какво да го правя? Остана една вила в Панчарево, която я наследи жена ми. Но за нея няма никакви съдебни битки. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА </strong> <br />