Добромир Манев на 71 г.: Обичам да пътувам и рисувам непрекъснато

<em>Актьорът Добромир МАНЕВ е роден на 28 септември 1942 г. в Пазарджик. Завършва през 1967 г. ВИТИЗ &ndash; актьорско майсторство, и е създател на така наречената младежка група при Драматичния театър в Пловдив през 60-те години на миналия век. <br /> </em><br /> Манев се снима в близо 50 български игрални филма, между които &bdquo;Мъже&rdquo; през 1965 г. в ролята на Сашо, &bdquo;Вечен календар&rdquo;, &bdquo;Гибелта на Александър Велики, &rdquo;Голямата победа&rdquo;, &bdquo;Няма нищо по-хубаво от лошото време&rdquo;, &bdquo;Топло&rdquo; и т.н. От години Добромир Манев рисува и показва свои творби в редица изложби в Америка, Европа и България, като представи преди време картини в Икономовата къща в Дряново. Манев има къща в дряновското село Славейково и всяка година със съпругата си идва там за отдих и почивка. През септември т.г. Добромир Манев откри самостоятелна изложба в Българския културен център в Париж. Тя се радва на заслужен успех и е оценена по достойнство от специалисти и любители на изкуството. <br /> <br /> Разговарях с именития актьор за творческото му амплоа като артист и художник, за нещата от живота и за обичта му към хората.<br /> <strong><br /> - Г-н Манев, от няколко години летувате в дряновското село Славейково със съпругата си, защото имате там къща. Както обичаме да питаме в Дряново, кой вятър ви довя чак тук?<br /> </strong>- Къщата купихме през 2004 г., но тя беше много порутена и се наложи с огромни усилия, на мен, жена ми и на строители, да я възстановим и тя днес има много добър и приличен вид. Ние не само летуваме, а преди време бяхме една цяла зима в Славейково. Тук ни довя вятърът на случайността! Благодарение на Юлия Христова &ndash; президент на Нов симфоничен оркестър в столицата, която има също къща в Славейково. Дойдохме й на гости първоначално, а после се влюбихме в селото и решихме да имаме тук къща.<br /> <strong><br /> - В едно интервю популярен наш актьор споделя, че съжалява за участието си в български игрални филми по времето на социализма с антифашистка тематика. Вие отричате ли се примерно от ролята на подпоручик Хаджиев в игралния филм &bdquo;В името на народа&rdquo;?<br /> </strong>- Не съжалявам за нищо, в това число и за участието си във всички български филми, в които имах честта да се снимам! Макар че понякога беше много сиво и тъпо, но аз не мога да се оплача. Работихме съвестно и отговорно, имахме мечти и давахме всичко от себе си, за да ни харесат българските любители на киното. Специално за филма &bdquo;В името на народа&rdquo; там играех много отрицателна роля &ndash; на подпоручик Хаджиев, който преследваше партизаните, убиваше ги, палеше им къщите. Подобна роля имах и във филма &bdquo;Бялата одисея&rdquo;, също с антифашистка тематика, където заедно с незабравимия актьор Наум Шопов, играещ ролята на полковника, а аз на подпоручик, преследвахме също партизаните. В тях се превъплътиха тогава Руси Чанев, Катя Паскалева, Антон Горчев.<br /> <br /> <strong>- Знам, че не сте могли да участвате в един от най-култовите български филми &ndash; &bdquo;Козият рог&rdquo; на режисьора Методи Андонов, за да изиграете ролята на младия овчар, в която се превъплъщава Милен Пенев (Светла му памет!). Причината е, че точно по това време вие се снимате в българския филм &bdquo;Голямата победа&rdquo; с Коста Цонев, по сценарий на писателя Дончо Цончев. Сигурно съжалявате за изпуснатата възможност? <br /> </strong>- Да, наистина и до днес съжалявам за пропусната възможност да се снимам в &bdquo;Козият рог&rdquo;. Методи Андонов бе мой учител и много ме обичаше. Беше ни събрал една група артисти, преди да започнат снимките на филма. Правихме тренировки &ndash; езда, обличахме най-различни костюми, като между колегите бяха Антон Горчев, Стефан Мавродиев и Мая Драгоманска, защото се готвеше да изиграе централната роля на съпругата и дъщерята на овчаря, която впоследствие изигра Катя Паскалева. Но тъй като преди това бях ангажиран за филма &bdquo;Голямата победа&rdquo;, не можах да осъществя мечтата си и да намеря място сред колегите, участвали в &bdquo;Козият рог&rdquo;. <br /> <strong><br /> - Вие сте брат на световноизвестния български художник Никола Манев, който от години живее и твори в Париж. Защо надделя желанието ви да станете актьор, а не художник, а сега да сте майстор на четката като брат ви?<br /> </strong>- Винаги съм искал да стана актьор и не съм имал намерение да бъда художник, въпреки че от малък рисувах. Още в шести клас участвах в драматичен състав и оттам нататък мечтата ми беше да съм актьор и нищо повече. <br /> <br /> <strong>- Вашето влечение към живописта е подплатено с редица успешни изложби в Америка, Европа и в България. През септември т.г. беше открита ваша самостоятелна изложба в Българския културен център в Париж. Тя ретроспективна ли е, или показвате на парижани нови творби?<br /> </strong>- Тази изложба идва, след като се представих във Варненската художествена галерия. Самостоятелната ми изложба в Париж е за мен едно сериозно предизвикателство и е предимно от последни картини, но съм включил и по-стари неща, които съм рисувал в САЩ, а има платна, които съм ги рисувал в Тайланд, и творби, които са излезли на белия свят в с. Славейково, Дряновско. <br /> <br /> <strong>- Като говорим за САЩ, да припомним, че вие живеете там със своята съпруга, защо избрахте пътя отвъд Океана?<br /> </strong>- Всичко беше една случайност и не съм я никога избирал. Срещнах любимата жена, с която се бяхме разделили преди години, и се оказа, че тя живее в Щатите. Тъй като не можеше да дойде в България, се наложи аз да отида там. Така с Любомира се оженихме там и живеем вече 17 години. <br /> <br /> <strong>- Хората от с. Славейково ви уважават, защото сте спокоен и сериозен човек. Какво ще кажете на всички тях в това тревожно и смутно време?<br /> </strong>- Ако те ме уважават, както казвате, е голяма отговорност и чест за мен. В това китно балканско селце имам една група приятели, които са прекрасни, макар че времената са много тежки за тях. Те са хора с дух, които успяват да имат сили да преодоляват трудностите и предизвикателствата. Надявам се, че нещата ще станат по-нормални и човешки, но зависи и от нас самите, защото също трябва да се променяме. Желая на всички хора от с. Славейково да бъдат здрави и да се радваме на красотата и доброто, които Господ ни е дал!<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Любомир ДИМИТРОВ (Бахчеванов</strong>)