НЕСТАНДАРТНИЯТ ФУТБОЛЕН ГЕНИЙ
Футболната легенда Георги Соколов си отиде от този свят преди 5 години, а иначе сега щеше да е на 65

Георги Соколов, или просто Соколето, както го наричат по-възрастните левскари, е един от играчите на “Левски” със запазено място в сърцата на привържениците на футбола и на “сините”. За жалост съдбата му - както както като играч, така и в личен план, е изпълнена с множество проблеми и се стига дотам, че последните дни от живота му преминават в мизерия - забравен. Не от всички, но забравен.

Георги (Жоро) Апостолов Соколов, известен още като Йогата, е роден на 19 юни 1942 г. в столичния квартал “Иван Вазов”. Баща му Апостол-Поцо е на 25 г. и по това време е вече сред най-добрите български вратари. С “Левски” Поцо три пъти е шампион - 1946, 1947 и 1949 г., а в същите шампионски години клубът прави златен дубъл и побеждава за Купата. В спомените си Жоро казва, че е бил на 3 годинки, когато баща му на игрище “Юнак” облича и националната фланелка. При такъв баща неслучайно от дете Жоро се помни с футболна топка. Поцо е неумолим, понякога излишно строг към сина си, дори, когато нормалната футболна топка е още тежка и голяма за крехките детски удари. Но бащиното спартанство в детството ще изгради по-късно един от най-железните физически играчи, и то в атака. Говореха се нелепости, че с бой бащата е карал сина си да тренира, че с малтретиране се е създала бъдещата звезда.
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ФУТБОЛЕН ТАЛАНТ
Йогата е една от най-оспорваните и противоречиви личности в българския футбол, но за мнозина той си остава и до ден-днешен най-големият футболен талант на България. Играч с виртуозна техника, с гениална до налудничавост импровизаторска и артистична дарба, финтьор и дрибльор от висша класа, съчетаващ по невероятен начин елегантността с борбеност, огромна физическа сила и енергия. Той играеше динамичен и т. нар. тотален футбол много преди този стил да се наложи като основна тенденция в световното развитие на играта.
От друга странаq Соколето често пъти е обвиняван в краен индивидуализъм и прекален стремеж към зрелищност. Един от основните му проблеми е спазването на тактическата дисциплина. Той е в чести конфликти с треньорите, че пренебрегва техните инструкции за сметка на тези на баща си.
АЛКОХОЛЪТ НЕ ПРОСТИ И НА НЕГО
Алохолът обаче се оказва проклятието за Соколови. И ако е повече спорно дали точно той е в основата на преждевременния край на спортната кариера на Жоро, то е безспорно, че преждевременният край на живота му и предхождащите го физически страдания се коренят именно там.
Дарбата и съдбата на Георги Соколов поразително напомнят за Гаринча - считан от мнозина за най-великия футболист, родил се някога под слънцето. Жоро споделяше това мнение безусловно, може би и защото той също виждаше тази драматична прилика. Боготвореният на терена от хиляди поклонници футболен гении, който въпреки вродената си душевна доброта и широта - а може би и заради самите тях, се превърна в аутсайдер, безсилен пред демона на алкохола, завършващ без време живота си в мизерия, страдание и самота.
Георги Соколов си отиде от този свят на 27 юни 2002 г.

КУРИОЗИ
• Преди да стане шампион на УЕФА с юношите на България (есента на 1959 г.), вече е бил титуляр в представителния тим, а след това триумфира с “Левски” за Купата на Съветската армия също през 1959 г. - след това е и републикански юношески шампион през 1960 г. с отбора, воден от Чори Петров.
• През 1960 г. треньорът на бразилския “Гремио” Родригеш и ръководството на отбора предлагат Соколето да играе в Южна Америка за 1 година - “за обмяна на опит”. Това може би също е “рекорд” - първият българин, 18-годишен, е поискан в елитен отбор в Меката на футбола. Отговорът е: “Това е несъвместимо със социалистическия морал”, защото Соколето е “внукът на царския телеграфист”.
• Отборът на ЦСКА навремето привличаше най-талантливите футболисти и точно от това привличане на таланти произтича един от най-големите куриози в нашия спорт въобще, а именно войник, служещ в школата на армейците, на състезание да е противник на ЦСКА и да го побеждава. Този войник е Жоро Соколов. Въпросният мач е ЦСКА-“Левски” през 1962 г. Тогава редник Соколов вкарва единствения гол и “сините” печелят с 1:0. На другия ден в униформа школникът Соколов гордо застава пред строя и с вдигнат среден пръст казва: “Слабаци, марш всички в “Левски” да се учите на футбол!” Заради тези думи, но най-вече заради гола си срещу ЦСКА, наказват Соколето с 3 денонощия гарнизонен арест. Думите му и днес се използват от феновете на ЦСКА, когато отборът им загуби от вечния враг...

НАЙ, НАЙ, НАЙ...
• Жоро е най-младият футболист, дебютирал в майсторската група - на 15 години и 5 месеца играе срещу “Спартак” Плевен (1957 г.).
• На 17 август 1958 г. Соколето е на 16 г. и 2 месеца и прави два дебюта срещу английския “Челси” в София за най-млад играч в международна елитна среща и с фланелката на “Левски”.
• На 13 май 1959 г. в победата с 3:2 над Холандия в София Соколов играе първия си мач в “А” отбора на България на 16 години и непълни 11 месеца и до днес остава най-младият футболист обличал националната фланелка.