72-годишният Николай Георгиев: Обичам конете от душа, защото пъпът ми е хвърлен в "Кабиюк"

<em>Имахме приятна среща на шуменската конна база, където пенсионерът Николай Георгиев беше довел внучката си, за да си направи първата конна езда. Момичето - Нели Тодорова, живее във Варна, но дядото изпълнил желанието й да се качи на кон, а то наистина яздеше без страх, като че ли е била на седлото много отдавна. <br /> <br /> </em>Всъщност тя има спортна страст, тъй като е футболистка във варненския женски отбор. След първите минути с кобилката Невена внучката споделяше голямото си удоволствие и амбицията да продължи с тренировките. Видимо доволен, 72-годишният дядо Николай беше на седмото небе, защото <br /> <u><br /> конят е негова слабост през целия му живот <br /> </u><br /> Сладкодумник, с приятното чувство на човек, който умее да се сближава с приказките си, дядото показа първата му засега книжка &quot;С тропотни копита по земите на хан Аспарух&quot;, която е съвсем прясно издание. Кое всъщност го е накарало да напише книгата?<br /> &rdquo;Любовта към конезавода &quot;Кабиюк&quot;, 42 години съм изкарал в него. Там съм раждан, на пет годинки се качих на кон, а можеше ли да е иначе, когато жилището ни беше на метри от конната ферма. Целият ми живот е бил сред тия благи животни. Позната от Търговище ми се обади, че желаят да посетят конезавода &quot;Кабиюк&quot;. Разведох групата, обаче ми направи впечатление, че когато влязохме в Музея на коня, екскурзоводката каза само няколко думи и пропуска важни моменти от историята. Попитах я може ли да я допълня, тя се съгласи. Разказах им надълго и нашироко, а когато се върнах в дома, у мен се появи идеята да направя нещо, за да се запознават по-добре туристите. Така се роди и книгата, събрах много материал от различни хора, работили в &quot;Кабиюк&quot;, и мисля, че се получи, а имам и още събрани факти, с които най-вероятно ще направя и второ издание&quot;.<br /> <br /> Творбата е посветена на 150-годишнината от създаването на конезавода &quot;Кабиюк&quot;, гордостта на българското коневъдство. Още по времето на първата българска държава в района на Кабиюшката могила се изгражда укрепен отбранителен окоп, който имал предназначението да охранява столицата Плиска. Той обхващал 3500 дка земя. Тук има много извори и тучни ливади за пасища, чешми и кладенци, използвани за водопой на конете. Затова и <br /> <br /> <u>през 1864 г. е създаден &quot;Кабиюк&quot; по поръчка на Митхат паша <br /> </u><br /> Освен историята в книгата се показва дългогодишното развитие на животновъдството в комплекса, което има задачата да запазва и селекционира българските породи и спортните успехи на жокеите. Резерватът за аборигенни породи животни е създаден през 1986 г., от различни райони на страната тук са събрани подложените на изчезване животни от старите български породи, създадени в продължение на много десетилетия. По този начин се запазва един богат национален генофонд, който се използва за селекционни цели. Отделено е място за биволовъдството, свиневъдството, птицевъдството и овцевъдството. Ботаническият резерват е разположен около Кабиюшката могила на площ от 475 дка, където се съхраняват интересни растения. Общо 36 вида са под закрилата на Закона за опазването на природните забележителности. Много труд е вложил краеведът Николай Георгиев, помагала му е и внучката Нели Тодорова, за да създадат наистина богата книга.<br /> <br /> <strong>Георги НИКОВ<br /> </strong>