Наричаха я "циркаджийка" и "дошлата от гарата"
<em>На 12 октомври митичната телевизионерка Бригита Чолакова щеше да навърши 80 години, но, уви, на 6 октомври 1999-а, 6 дни преди да навърши 66, тя си отиде от този свят. Дъщеря на Дъщеря на австрийка и на българин, преуспяващ архитект, завършил в Германия, но считан за &bdquo;фашист&rdquo; в България, тя завършва немска филология, но е принудена да работи като перукерка и гримьорка в киното, преводачка на Централна гара в София, служба &bdquo;Справки&rdquo;. В началото на 60-те години става преводач и конферанс към цирк &bdquo;Добрич&rdquo;, а успешните й изяви я отвеждат и на сцената на &bdquo;Златният Орфей&rdquo; през 1968 г., откъдето започва и голямата й тв популярност. През 70-те години се редят един след друг емблематичните й предавания: &bdquo;Тв обектив&rdquo;, &rdquo;Пожелахте да видите&rdquo;, &rdquo;Телевизията представя&rdquo;, &bdquo;Стил&rdquo;, &bdquo;Телевизионен неделник&rdquo;... Заради защитата и застъпничеството си за ген. Атанас Семерджиев като кандидат за вицепрезидент губи работата си в БНТ през 1991 година. След 4 лета тя се завръща, а последното й предаване е &bdquo;Модева ТВ&rdquo;, но то вече не се излъчва от &bdquo;Сан Стефано&rdquo;, а от студиото на НДК. Пак на &bdquo;Златният Орфей&rdquo; през есента на 1999 г. е последният й конферанс в кариерата.<br /> <br /> Три брака бележат живота на Бригита Чолакова. Първият е с волейболиста Боби Владимиров, продължил 12 години. Вторият &ndash; с музиканта от оркестър &bdquo;София&rdquo; Христо Чолаков &ndash; Чандо. Той загива в самолетната катастрофа с Паша Христова през 1971 г., а тя запазва неговата фамилия и след смъртта му. Третият й съпруг е барабанистът Божидар Карагьозов от Симфоничния оркестър на радиото, но бракът им приключва сравнително бързо. Няма деца. Дълги години живее сама в изолация на вилата си в Панчарево, където и умира от тромб, който запушва притока на кръв към сърцето й.<br /> <br /> Днес колегата й от култовото предаване &ldquo;Нощен магазин&rdquo;&nbsp; Дени Желязов си спомня за любимата си Гита с много тъга, но и с голяма любов. &bdquo;Боже колко я обичах!&rdquo; &ndash; започва живеещият в Испания тв водещ, преди да съм задала първия си въпрос за Нея... </em><br /> <br /> <hr /> <strong>- Дени, кой е последният ти спомен за Бригита Чолакова?</strong><br /> - Може би съм бил от последните гости в нейното ателие, което тя бе приспособила в семейния апартамент, където живееше заедно с брат си и неговото семейство. Беше толкова уютно и тя самата - красива, топла, макар че мнозина я смятаха за недостъпна и студена. Както винаги, беше облечена много изискано, с изтънчен вкус - бяла копринена риза, яркочервена пола с разхвърляни върху нея розови цветчета. Удобни ниски пантофки - тип &quot;балерина&quot;, в тон с полата. Бе леко гримирана. С червеното на полата като червилото на устните. Прекрасна!...<br /> <br /> <strong>- Нея вече я няма, но остават емблематичните й думи: &bdquo;Телевизията трябва да върви преди нацията!&rdquo;. Нека се върнем в самото начало от вашето познанство в БНТ...</strong><br /> - Преди редакция &quot;Съвременник&quot;, Гита бе за известно време в тази, в която бях и аз - &quot;Вътрешна информация&quot;. Първо водеше програмата на БНТ, а после започна и с новините. Оттам започна приятелството ни. Когато влязох в стаята на &quot;Информация&quot;, където работех, Невена Шишманова &ndash; шефката тогава, ми каза: &quot;Това е Бригита, да ти я представя!&quot;. Вече я познавах от приказките в коридора и кафето: &bdquo;Дошла от Централна гара. Давала информация за влаковете. Представяте ли си от гарата - директно в телевизията?! Преди това май е била конферансие в цирковете&quot; - така сплетняха злите езици. Това само подсили интереса ми. Видях една жена с открито лице. Прям поглед. Стисна ръката ми здраво. С отношение. И ме спечели. &bdquo;Дошлата от гарата&rdquo; се оказа човек за телевизията. Умна, организирана, талантлива, работлива, че и красива! За много късо време направи щура кариера (одумванията сега се насочиха в посока &bdquo;връзки&rdquo;: генерали, министри и т. н.) А Гита просто си бе родена за телевизия!<br /> <br /> <strong>- Подкрепила те е в много съдбовен и драматичен момент от живота ти...<br /> </strong>- Срещнахме се в кафето на БНТ. Беше избрала отдалечена маса. Знаеше, че трябва да говорим за нещо много сериозно. Казах й с две думи за болестта на майка: рак на гърдата, и се разплаках. Гита взе ръката ми между дланите си. &quot;Не плачи, мили!&quot;. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Аз още повече ревнах</strong></span><br /> <br /> &quot;Тя ще живее! Ще видиш! Ще те изпратя при най-добрия!&quot;. Погледнах я. Усмихваше се. Бе ангел някакъв, слязъл на Земята. &quot;Ще живее! Ще видиш!&quot;. Изглеждаше спокойна. Каквато и беше... Всичко излезе, както Гита предсказа. Майка живя 25 години след операцията. Няколко от тях - щастливо с мен в Испания.<br /> <br /> <strong>- Бригита те е подкрепяла и в професионално отношение - застъпвала се е за теб, но от позицията на професионалист и човек с кауза...</strong><br /> - Летучка в редакция &quot;Съвременник&quot;. Обсъждане на седмичната програма с тогавашния ни главен редактор Стефан Енчев. Рецензентът, стигайки до моя филм &quot;Обикновени хора&quot;, започна да ме критикува. Силно, остро, безпочвено, обезличавайки труда ни - на целия екип и моя (по-късно същият филм бе закупен от 13 страни за разпространение!). Погледнах към Гита. Секунди преди да започнем, ме беше поздравила за добре свършената работа. Взе думата малко преди главния и обърна всичко, така че нещата си дойдоха на мястото. Беше толкова категорична и сигурна. Но тя не защитаваше само мен. Тя бранеше истината и труда ни.<br /> <br /> <strong>- И досега се носят легенди, че в работата си тя е била перфекционист, точна и взискателна повече от германка, каквато наполовина всъщност е тя...</strong><br /> - Закриваха й една програма, тя започваше друга. Още по-успешна! Беше си създала екип, на който държеше. Бе строга и много изискваше, но и много се раздаваше. В стаята им винаги цареше творческа атмосфера, приятелска. Имаха време за кафе и за някакъв немски десерт, приготвен от нея. Прекарвах често с тях. Беше чудесно! Често отивах и в студиото, където работеше. Беше ми интересно, всичко бе &quot;смазано&quot; до перфектност. Хората й я обожаваха. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Бяха й верни</strong></span><br /> <br /> Да бъдеш в екипа на Бригита Чолакова бе направо привилегия!<br /> <br /> <strong>- След като Хачо Бояджиев те уволнява от БНТ, вие с нея продължавате да поддържате отношенията си &bdquo;живи&rdquo;...</strong><br /> - Когато Хачо ме уволни, останах &quot;на улицата&quot; и започнах да пиша. <br /> Гита бе сред любимките. Хората я искаха, а и на мен ми беше приятно да пиша за нея. Ходех често в ателието. Додо - любимото й куче, се сгушваше в краката ми. Пиехме по малко уиски. Обикновено бърбън. Прекарвахме си чудесно. <br /> <br /> <strong>- Независимо от безспорния й професионализъм и успех, е имало злоба и завист спрямо нея, което обикновено се усилва при истински кадърните и талантливи хора...</strong><br /> - Гита направи куп знаменити предавания. Всъщност &ndash; най-гледаните! Винаги с нови идеи, с нов реквизит. Говореха: била ги заимствала от чуждите телевизии, пътувала много... - но само тя ли пътуваше?!... Всички министерски и политбюро-щерки почти не се задържаха в телевизията от задгранични командировки. Но, вместо нова програма, &quot;разхождаха&quot; новите си дрехи из кафето. <br /> <br /> <strong>- Обаче ти си успял да изразиш обичта си към нея - обяснил си й се в любов, затова така започна още от началото нашият разговор спомен за голямата Бригита Чолакова!</strong><br /> - Чествахме нейна годишнина. Бяхме в барчето на БНТ. Изведнъж се оказа, че няма водещ. &quot;Дени, Дени!&quot; - завикаха колегите ни. Не се двоумих. Щях да направя най-после, макар и нещо много мъничко за нея. Спомням си, че накрая коленичих в краката й и изрекох: &quot;Боже, колко те обичам!...&quot;. <br /> <br /> <strong>София &ndash; Валенсия - София,<br /> Едно интервю на Светлана Терзиева &ndash; СЕСИЛ</strong><br />