90 години от рождението и 40 години от смъртта на Апостол Карамитев

<em>За своите съвременници Апостол Карамитев си остана любимец номер едно от киното и от театъра. Талантлив, красив като статуя на Микеланджело, актьорът беше обожаван от ученички до зрели жени. <br /> <br /> Филмите му и днес се гледат с носталгия по една отминала романтика: &ldquo;Любимец 13&rdquo;, &ldquo;Това се случи на улицата&rdquo;, &ldquo;Легенда за любовта&rdquo;, &ldquo;Специалист по всичко&rdquo;, &ldquo;Рицар без броня&rdquo;, &ldquo;Бялата стая&rdquo;, &ldquo;Сватбите на Йоан Асен&rdquo;. И колегите му, и зрителите не са забравили магията, която излъчваше талантът на този велик български актьор, флуидите на неговата красота, които той пръскаше от екрана и от сцената. И усмивката му, която озаряваше лицето му дори при случайна среща.<br /> </em><br /> <br /> <strong>Ето какво си спомнят другите за него<br /> </strong><br /> <strong>Актрисата Ванча Дойчева: Такъв беше Апостол, винаги добър, прощаващ, възпитан<br /> </strong>За Апостол Карамитев винаги си мисля с дълбоко уважение и с тъга, че ни напусна толкова млад. <br /> <br /> В една българска пиеса &ldquo;Монахът и неговите синове&rdquo; от Милко Милков, постановка на проф. Мирски, се наложи да заместя болна колежка. Имахме само една кратка репетиция с Апостол. Казахме си текста и уточнихме мизансцена. Познавах добре пиесата, защото самата аз участвах като партньорка на Георги Георгиев - Гец, но за нея имах дубльорка. И така спектакълът започна. Бях доста развълнувана и притеснена. <br /> <br /> Появих се при върха на декора, а пред мен се спускаше стръмна стълба с много стъпала. Апостол ме чакаше в подножието на стълбата. Аз се затичах надолу към него с такава инерция, че едва не го съборих на земята. Той успя да ме задържи в прегръдките си. А когато се вкопчихме в целувка, чак зъбите ни изтракаха. После цялата ни сцена премина в шеговит тон и публиката много се забавляваше.<br /> <br /> На другия ден се срещнахме в коридора на театъра и се разсмяхме &ndash; устните и на двама ни бяха подути и разранени. Той ме прегърна и пошепна: &ldquo;Ванча, снощи всичко мина чудесно. Благодаря ти!&rdquo;.<br /> <br /> Такъв беше Апостол, винаги добър, прощаващ, възпитан.<br /> И до днес си спомням с умиление за тази жестока, но и толкова сладка сценична целувка с Апостол Карамитев.<br /> <br /> <strong><br /> Художничката Милена Йоич: <br /> Кутия локум подарък за Апостол от влюбена ученичка <br /> </strong><br /> Френският режисьор Луи Дакен (&ldquo;Бел Ами&rdquo;, 1955 г.) видял нашия Апостол Карамитев и казал: &ldquo;Той е един Жерар Филип на народните демокрации, на бедните балкански държави&rdquo;. И двамата не можаха да остареят. Умряха млади. И двамата от рак. <br /> <br /> Понеже майка ми Лили Попиванова беше актриса в Народния театър, аз още като ученичка ходех редовно предиобед да гледам репетициите. Там винаги заварвах и Апостол Карамитев. Независимо каква пиеса се репетираше и дали той играеше, гледаше играта на колегите, режисирането. Ходеше и на представленията, за да види как играят тези, които го дублираха. &ldquo;Винаги можеш да научиш нещо от колегите&rdquo; &ndash; бяха думите му. След репетиции тръгвахме двамата по улицата, за да ме изпрати до вкъщи. Но така се заговаряхме за филми, книги, всякакви теми, че аз продължавах заедно с него до тяхната къща, а после той отново се връщаше, за да ме остави вкъщи.<br /> <br /> Имах една съученичка, беше влюбена в него като много други. Един ден ми подава кутия локум, събирала стотинки и я беше купила да му я подари. Но понеже я срам да му я даде, връчи ми я да му я занеса вкъщи. Отидох, а той с усмивка я взе. <br /> Като ходехме на &ldquo;Златни пясъци&rdquo; с тогавашния ми мъж художника Здравко Мавродиев, викам: Леле, какви грозни мъже, няма ли един хубав?! И в това време срещу мен идва Апостол Карамитев.<br /> <br /> Е, викам само този е красив. Бате Чочо, само ти си красив на целия плаж. Той искрено се смееше. Но всички знаеха колко той държеше да поддържа тялото си, правеше упражнения.<br /> <br /> Нито Марчело Мастрояни, нито Ален Делон бяха повече от него и като красота, и като талант. С нищо не го превъзхождаха. Само че те бяха от големи държави.<br /> <br /> <br /> <strong>Писателят и режисьор Павел Павлов: <br /> Изпрати ми картичка, която пише, предусещайки смъртта<br /> </strong><br /> Една сутрин седяхме пред чаша кафе с Невена Коканова у дома. Пощальонът ми донесе картичка от Апостол, писана на снимачната площадка на &ldquo;Сватбите на Йоан Асен&rdquo;. Тя красноречиво разкрива надлъгването на Принца със Смъртта.<br /> <br /> &ldquo;Снимам най-усилено &ldquo;Сватбите на Йоан Асен&rdquo; при 40 градуса на сянка. С 37 кг дрехи (брони, мантии, корони, жезли и пр.) връз мене. Едно чудо ще е, ако не издъхна. Ако оживея, ще ти се обадя пак. Трябва да си ми много скъп, щом в предсмъртния си час се сещам за теб.<br /> <br /> Кандидат-покойник, но след като изиграя Симеон. Апостол&ldquo;.<br /> Препрочетохме я няколко пъти. Останахме покрусени от лошо предчувствие. Не смеехме да го изречем на глас.<br /> <br /> - Колко пъти само споменава смъртта &ndash; наруши тягостното мълчание Невена.<br /> - В четири реда четири пъти &ndash; казах.<br /> - Дано Бог се смили над него - прекръсти се тя, гласът й беше неузнаваем, защото мъката я беше стиснала за гърлото. - Дано ни го запази!<br /> Смъртта не го пожали. В последните си дни не допускаше никого в самотата на бялата болнична стая. А Симеон, когото поменава в картичката и не успя да изиграе, е княз Симеон от сериала &ldquo;Златният век&rdquo;, който, уви, не ни било писано да осъществим.<br /> Хубавото на спомените е, че човек може да броди във времето. Да преживява отново отлетели мигове.<br /> <br /> <br /> <strong>Професор Александър Бешков:</strong><em><br /> </em><strong>Жена му, Маргарита Дупаринова, го нарече веднъж &ldquo;Давид&rdquo; (имаше предвид великата скулптура)</strong><em><br /> </em><br /> Като &ldquo;Давид&rdquo; строен, изваян и... крехък! Крехък като Бешков, баща ми. И като Бешков (с не особено силен глас) &ldquo;рисуваше&rdquo; умно и логично героите си.<br /> <br /> За 70-годишнината на баща ми дадох на Апостол Карамитев двайсетина страници &ldquo;мисли&rdquo; на Бешков да ги прочете на тържествената вечер в зала &ldquo;България&rdquo;. Още съжалявам &ndash; също и Светлин Русев &ndash; че не записахме тогава рецитала на Апостол Карамитев. Със сестра ми Павлина, професионална пианистка &ndash; озвучавахме с lafolia зад сцената неговото изпълнение. Апостол прикова хората, разкри им смисъла на написаното. А чете дълго. Но никой не шукна в залата. Той слезе от сцената озарен!<br /> Петър Увалиев разказваше, че когато идвали български гости в Лондон, той ги питал какво искат да видят, направило му силно впечатление, че Апостол Карамитев искал да види всичко, даже и изложба на осветителна телевизионна техника, каквато имало в момента. В същото време, когато предлагал на телевизионни спецове да посетят същата изложба, те отказали.&nbsp;<br /> <strong><br /> <br /> &nbsp;Савка ЧОЛАКОВА<br /> </strong>