Симеон Узунов: Бях парализиран, но след 13 операции проходих!

<em>Едва година след раждането лекарите поставят на Симеон Узунов от родопския град Смолян страшната диагноза детска церебрална парализа. Болката и последвалите множество операции не го сломяват. Амбицират го да се бори за живота с пълна сила. С упоритост и воля успял да захвърли инвалидната количка. Постигнал го е с много рехабилитация и труд. Симеон е твърдо убеден, че ще се справи: &ldquo;Трябва и бастуна да успея да хвърля&rdquo;, споделя упоритият младеж.<br /> </em><br /> Минава през невероятни изпитания и успява да се справи, без да губи оптимизма си. Момчето започва да пише стихове още от пети клас. Тогава решил да опише това, което е преживял. Публикува всичките си стихове в собствен сайт. Първата му стихосбирка е издадена, когато е едва 14-годишен. Най-големият му фен се оказва 71-годишната му баба Нели. Ето какво още сподели упоритият младеж специално за в. &ldquo;Доктор&rdquo;.<br /> <strong><br /> - Мони, как се чувствате в момента?<br /> </strong>- Добре съм. Когато духът ти е силен, с тялото можеш да направиш чудеса, всичко е до психическа нагласа. А аз съм силен по характер и няма да се предам. Имам подкрепата на толкова много приятели, за които и не съм мечтал. В момента съм на рехабилитация във Велинград. Уча в Европейския колеж в Пловдив бизнес администрация, дистанционно обучение. Имам 13 направени операции, до 2008 г. бях в инвалидна количка. Сега се движа с една &bdquo;канадка&rdquo; и с човек до себе си &ndash; това е моята 71-годишна баба Нели. Тя ми помага и ме придружава навсякъде.<br /> <strong><br /> - Явно много се разбирате&hellip;<br /> </strong>- Няма какво да делим с нея, но пък взаимно си помагаме. Тя също е със заболяване &ndash; кокоша слепота. Баба Нели е била 20 години инспектор и още толкова преподавател в смолянския техникум по туризъм. Тя споделя, че мъката й по моето заболяване я е ударила в очите, сама не може да се оправя. Явно природата така е решила &ndash; взаимно да се допълваме... Помагаме си един на друг, аз съм голям оптимист, никога няма да се предам и ще се боря със заболяването, с времето здравето ми се подобрява. След като успях да захвърля количката и да се движа &ndash; за мен това е голямо подобрение. Смятам, че това постигнах с рехабилитациите, които правя и ще продължа да ги правя във Велинград, Момин проход и Смолян.<br /> <strong><br /> - Родителите ви работят извън България, за да могат да осигурят средства, така ли е?<br /> </strong>- Да, те са на гурбет в Германия, за да печелят и да покриват разходите за рехабилитация и психотерапията ми. Майка ми Лина кандидатства за социален асистент, но й отказаха. Социалните прецениха, че в къщата ни в смолянския квартал &ldquo;Райково&rdquo;, където живеем, има достатъчно възрастни хора, които могат да ме гледат и не е нужно да се плаща за асистент.<br /> <br /> <strong>- Във Велинград медицинският персонал страхува ли се от вас?<br /> </strong>- Не, разбира се. Те ме познават от години, много съм доволен от грижите им за мен, медицинският персонал е на ниво и много добре се отнасят не само към мен, но и към всички останали болни. <br /> <u><em><br /> Благодарен съм на д-р Попова, <br /> </em></u><br /> която ръководи санаториума и се грижи за рехабилитацията ми.<br /> <strong><br /> - Днес е един от големите християнски празници - Рождество на Света Богородица&hellip;<br /> </strong>- Да, това е един прекрасен слънчев ден, аз самият съм в позитивно настроение, сутринта запалих свещичка за този хубав празник. Може би съвсем не е случайно, че разговаряме на този ден&hellip; Пожелавам си в бъдеще да седна на работното си място, да има достъпна среда за хора като мен, работодателите да не се страхуват да наемат хора с увреждания. Представете си само &ndash; 95% от хората с увреждания у нас са безработни!<br /> <br /> <strong>- Мони, каква е вашата &bdquo;Сънувана прегръдка&rdquo;?<br /> </strong>- &bdquo;Сънувана прегръдка&rdquo; описва живота ми &ndash; всичко, което съм преживял. Описал съм и 13-те си операции, болката си&hellip; Когато написах стихотворението &bdquo;Болка&rdquo;, през 2006 г., бях гипсиран до кръста. Исках да кажа с него на хората в моето положение, че трябва да си дават повече кураж, хъс и да не се отчайват. А &bdquo;Мълчание&rdquo; е посветено на Христо Ботев. Странна е историята на този стих &ndash; когато вървях с количката и с баба на 2 юни, пред мен се изпречи паметникът на Ботев в Смолян. Сякаш този български герой започна нещо да ми говори и така се роди стихотворението. А моята &bdquo;сънувана прегръдка&rdquo; е да стъпя здраво на краката си, да проходя, да имам приятели, които винаги да са до мен, да имам реализация в живота. <br /> <br /> <strong>- Вашите 13 операции са направени в България. Защо така решихте?<br /> </strong>- Всичките интервенции са направени в Центъра за ортопедично лечение &ldquo;Проф. Бойчо Бойчев&rdquo; в Горна баня и в специализираната клиника в Етрополе и са много сполучливи. Миналата година чрез интернет успях да се свържа с най-модерната в Европа клиника за лечение на парализи в Мюнхен. Подготвих си документите и онлайн си запазих ден за преглед.<br /> <br /> Германските лекари са категорични, че повече операции на този етап не са ми нужни. Препоръчват ми много рехабилитация, фитнес и спорт, както и посещения при психотерапевт заради изживения стрес и за да се премахне вътрешнит страх. Знаете, че това заболяване има психологически аспект &ndash; например да не падна от височина. Сеансът обаче е 20 лв.<br /> <br /> <u><em>А ТЕЛК ми даде 217 лв. пенсия&hellip;<br /> <br /> </em></u>Оптимист съм и вярвам в себе си &ndash; това съм аз!<br /> <br /> <strong>- Споделихте, че сте благодарен на родителите си, защото не са ви изоставили&hellip;<br /> </strong>- Да, благодарен съм и на родителите си, и на моята баба &ndash; те са неотлъчно до мен. Знаете, че заболяването ми изисква грижи и ако те не бяха до мен, нямаше как да стъпя на крака. Това се случи благодарение на лекарите, на непрекъснатата рехабилитация и на упоритостта на родителите ми. Обществото в Смолян също много ми помага &ndash; и за операциите, и сега&hellip; Искам да изкажа голямата си благодарност към г-жа Лидия Арсова, председател на неправителствената организация &bdquo;Екосвят Родопи&rdquo;, която ме прие на стаж и така имам и своята работа, както и на колежа в Пловдив, защото такива като мен рядко имат шанса да продължат образованието си. На децата като мен и на родители им ще кажа, че ако искат да се изправят на крака, е необходима постоянна рехабилитация в специализирани заведения.<br /> <br /> Нашата държава трябва да се грижи за такива деца като мен, за хората в неравностойно положение, но самата държава е твърде назад в тези й грижи от други европейски страни. Ще спомена, че исках да отида във филиала в Поморие за рехабилитация. Първо, бяха грешни телефоните в сайта на санаториума. След това ми отговориха, че нямат пътека за детска церебрална пареза. Оказа се след справка в здравното министерство, че имат такава пътека. Процедурите с лечебната кал там много биха ми помогнали, но така и не можах да се свържа с тях. Мисля, че когато хората чуят за диагнозата ми, се притесняват какъв човек ще дойде при тях &ndash; дали ще е адекватен, дали ще е с някакво умствено изоставане. Надявам се това интервю да бъде прочетено и от персонала на Поморие, за да може догодина да ме допуснат в санаториума &ndash; засегнати са само двигателните ми способности и нямам умствени увреждания!<br /> <br /> <br /> <em><strong>Люба МОМЧИЛОВА</strong></em>