Дени Желязов: Найден Андреев беше много дискретен за връзката си с Валерия Велева

<em>Когато споделих с живеещия в Испания Дени Желязов, че в България се е надигнала една негативна вълна срещу популярни починали хора, които не могат да се защитят, и споменах името на Ана-Мария Тонкова, той беше искрено потресен. Желязов е журналист с много голям стаж още от златните години на БНТ, та чак до култовото еротично предаване &bdquo;Нощен магазин&rdquo;. Той може да разказва &bdquo;1001 нощи&rdquo; ценни спомени за заслужилите личности на България, част от които, за съжаление, вече не са между нас. От 13 години Дени живее във Валенсия, а от 7 лета е обездвижен от кръста надолу. Той се бори за живота си всеки ден, пише книги и ходи на фитнес макар и в инвалидна количка. Желязов се съгласи да разкаже единствено пред &ldquo;ШОУ&rdquo; своите лични спомени за известните хора, които си отидоха напоследък. <br /> <br /> </em><strong><hr /> - Дени, наскоро почина композиторът Найден Андреев, с когото бяхте в близки отношения. Откога се познавате с него, кой ви запозна?<br /> </strong>- Васето Ганчева, лека й пръст, правеше един филм за Марги Хранова: &quot;С име на цвете&quot;. Покани ме на премиерата, а сред зрителите с импозантната си фигура се открояваше Найден Андреев. Поздравих го за хубавите песни, той се учуди, че &quot;политикан&quot;, като мен разбира от музика. После времето ни сближи. Времето, прекарано в една и съща телевизия &ndash; Националната. Засичахме се често в кафето, из коридорите и говорехме за музиката, която и двамата харесвахме - афроамериканската. Станахме приятели, когато започнах като водещ в радиото на Мая Нешкова. Той стана чест и желан гост в предаването ми &quot;Сами след полунощ&quot;. Обикновено отивахме до Благоевград и се връщахме с неговата кола. Самата атмосфера - пустите шосета, тъмнината, създаваха някаква неповторимост, интимност. Говорехме си много. Аз се наслаждавах на ерудицията и интелигентността му. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>На добродушието, което този дебеланко излъчваше<br /> </strong></span><br /> Били сме заедно на промоциите на Марги Хранова - любимата му певица. Той винаги казваше, че е намерил не само най-красивата жена, но и най-добрата певица. Казваше го шеговито, защото не пишеше само за Марги.<br /> <br /> <strong>- Той имаше дългогодишна лична връзка с журналистката Валерия Велева, живели са заедно около 10 години...<br /> </strong>- За неговия личен живот не знам абсолютно нищо. Или не сме били достатъчно близки, за да ми е споделял, или е бил много дискретен. Мисля, че повече е било второто.<br /> <br /> <strong>- В последните дни от живота му до него е била съпругата му Зоя - нея познаваше ли я?<br /> </strong>- Не, не познавам никого от семейството му. Ние не си говорихме за семейства. Интересуваха ни други неща: музика, кино, въобще изкуствата. Това ни и свързваше.<br /> <strong><br /> - Всъщност Найден Андреев беше, човекът който те назначи в последната телевизия, в която си работил, преди да заминеш за Испания. Как възникна идеята да правиш предаване там?<br /> </strong>- Беше 2001- годината, в която загубих баща си. Малко преди това &quot;затвориха&quot; и &quot;Нощен магазин&quot;, стоях си вкъщи, за да бъда близо до майка. Да не е сама в скръбта си. Точно тогава ми се обади Найден. Предлагаше ми работа в малка частна телевизия и пълна свобода. След дни му звъннах и &quot;тръгна&rdquo; предаването &quot;Интимно с Дени&quot;. Прощъпалникът направи Нели Рангелова. Излъчваше се на живо. Аз й подарих една роза при идването, но от много ръкомахане бутнах вазата и водата се разля върху елегантния тоалет на Нели. Избухна смях в цялото студио, неудържим. Точно тогава звънна телефонът. Беше Найден: &bdquo;Чудесно! Да бяхте го планирали, нямаше да стане така!&quot; &ndash; каза той.<br /> <br /> <strong>- Твоето предаване тогава беше подобно на &bdquo;Нощен магазин&rdquo;, Найден Андреев ти беше дал свобода да каниш и говориш каквото си искаш, обстановката беше много предразполагаща и позитивна. Колко време продължи това твое предаване и защо се прекрати &ndash; липса на ресурси или нещо друго?<br /> </strong>- За голямо мое съжаление, не продължи дълго. Причината бях самият аз. Трябваше да замина за чужбина (Испания &ndash; б. а.). Беше лятото на 2001-ва, трябваше да се върна след няколко месеца и да продължа, но все още не знаех какво ми е подготвила съдбата...<br /> <br /> <strong>- Кога за последно се видя с Найден, кой е последният ти спомен от него?<br /> </strong>- Когато за кратко се върнах в България. През 2005 година го потърсих. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Исках да му се извиня <br /> </strong></span><br /> че го бях &quot;подвел&quot;. Не го намерих. Останаха ми само спомените. Един особено скъп мой гост беше Надето Захариева. Познавахме се отдавна, бяхме много близки. Получи се много откровен тон, особено когато разказваше за интимния си живот с Дамян Дамянов. Още в първата пауза ми звънна Найден. &quot;Разплакахте ме, но и десетките слушатели, които ми се обадиха, предпочели тази вечер &quot;нашата&quot; телевизия пред много други. Благодаря ти, приятелю!&quot;. Точно това ми каза и точно това намери място в едно кътче на сърцето ми завинаги!...<br /> <strong><br /> - Съвсем наскоро почина и музикалната директорка на &bdquo;БГ Радио&rdquo; &ndash; Ана-Мария Тонкова. Сподели ми, че ти е била много близка и сте се познавали от много отдавна, още докато е учила в Консерваторията - била е приятелка на твое гадже?<br /> </strong>- Когато видях Ана-Мария за първи, път направо онемях. Беше толкова вълнуващо красива! Излъчваше нещо много крехко. Имаше влудяващо музикален глас. Не бях чувал подобно нещо дотогава (по - късно разбрах, че крехкостта й е само привидна, тя беше &quot;желязна магнолия&quot; в работата си). Да, с нея ме запозна мое тогавашно гадже, на която баща й беше един от най-почитаните професори в Консерваторията. С моето момиче се запознахме на един от мнoгoто купони, които тогава беше модно да се правят. Не си спомням, може да е било в дома на Славчо Трънски (участник в Съпротивителното движение по време на Втората Световна война, командир на Трънския партизански отряд и 1-ва Софийска въстаническа оперативна зона на НОВА. Политик от БРП(к) и БКП. Държавен и военен деец. Български офицер, генерал-полковник - б. а.). С Анди - сина му, бяхме колеги в Института (Дени е завършил специалност &bdquo;Международни икономически отношения&rdquo; към Икономическия институт &ndash; б. а.). И много добри приятели.<br /> <br /> <strong>- Предполагам, че помниш периода й в Националното радио &ndash; програма &bdquo;Хоризонт&rdquo;, когато водеше предавания като &bdquo;Тик-так&rdquo; и &bdquo;Пулсиращи ноти&rdquo; и всички ги слушахме? <br /> </strong>- Това бяха едни от най-слушаните предавания, не се учудих. На първо място беше знаменитият й глас, който нямаше аналог по това време. И професионализмът й - знаеше си отлично работата. Тя направи бърза кариера. Амбициозна, знаеща и интелигентна. А и с този глас! Сигурно не се е харесало на мнозина. Знаеш как е в нашите среди. И точно тогава започват клюките и интригите. Завистта е много опасно нещо! Ана-Мария беше една хармонична личност. Нямаше разлика между Ана-Мария - журналистката, шефката, и Ана-Мария - човека. Виждахме се често. Те бяха много добри приятелки с моето гадже. Беше винаги засмяна, шеговита...<br /> <br /> <strong>- Напоследък се появиха много негативни мнения от страна на певеца Деян Неделчев, композитора-доайен Здравко Радоев, рокаджията Ицо Петрофф... Те я обвиняват, че е лансирала само свои хора в &bdquo;БГ Радио&rdquo;, както с повечето от тях е поддържала интимни отношения, била е подкупна... Чувал ли си подобни мнения за нея и преди?<br /> </strong>- Никога не съм чувал нещо подобно! Познавах много от хората, с които работеше. Повечето бяха млади жени. Напротив! Ана-Мария бе пример. Ако е имало нещо, все някой щеше да се изпусне.<br /> <br /> <strong>- Кой е последният спомен за нея и като каква ще я запомниш завинаги? <br /> </strong>- Трябваше да започна като водещ в радиото на Мая Нешкова. Изпитвах панически страх от отиването ми в Благоевград. Радиото бе нещо съвсем ново за мен. Видяхме се с Ана-Мария в кафето на радиото. Тогава тя ми каза: &quot;Не се страхувай! Имаш чудесен радиофоничен глас. Хората ще те запомнят и харесат още в първата нощ. Ще видиш. И не пиши нищо предварително като сценарий. Остави да върви потокът на мисълта ти. А ако все пак си написал нещо, секунди преди ефир разбъркай страниците. Изгуби ги!&rdquo;. Погледна ме право в очите. Запомних погледа й. Приятелски, искрен, чист като гласа й, който като че ли извираше от някъде. Бълбукаше като поточе. Така и направих. &quot;Изгубих&quot; страниците в последния момент. Останах в радиото на Мая и Кирчо Икономов повече от 2 години. Дължа го на Мая и Кирил, но и на нея - на Ана-Мария!<br /> <br /> <br /> <br /> <em><strong>Светлана Терзиева - СЕСИЛ</strong></em>