Синът на Златю Бояджиев не дочака последното си интервю
<em>Мъчно ми е, че един емблематичен пловдивчанин, Георги Бояджиев &ndash; Бояджана, не дочака последното ми интервю с него. Като свършихме разговора, той усмихнато каза: &bdquo;Много хубаво стана! Към много случки от живота ми ме върна!&ldquo;. Беше доволен и щастлив. Не толкова за себе си, а защото читателите отново щяха да си спомнят за баща му Златю. <br /> </em><br /> Споменавайки за предстоящата изложба на негови картини в Градската художествена галерия в Пловдив по случай 110 години от рождението му, беше своеобразна покана към пловдивчани за присъствие и почит. Докато разговаряхме, той винаги казваше &bdquo;Златю&ldquo;, не баща ми. Може би за да се разграничи от него, за да покаже, че е нещо друго, че не живее в сянката на баща си, че създава друго творчество - авангардист, новатор. <br /> <br /> С Албена - жена, която той рисуваше в много жълто и оранжево, пропита със светлина като слънце, много години споделяха радости и несгоди.<br /> <br /> <strong>- Как почина Георги?<br /> </strong>- Приготвяхме се да заминаваме на море. Обичаме да ходим в Созопол, Несебър. Но на 28 август внезапно получи масивен инфаркт. Почина в линейката към Пловдив. Дойдоха много хора, приятели и почитатели да се простят с него. Погребахме го в Централните гробища &ndash; там, вляво, има една алея, където са погребани Георги Божилов - Слона, Димитър Киров &ndash; та пак се събраха.<br /> <br /> <strong>- Да не се е притеснил за изложбата?<br /> </strong>- Не. Беше си много добре. Нямаше никакви признаци, предсказващи, че това ще се случи. А изложбата с картини на Златю от всички галерии в страната просто я местят от София, от залата на Градската художествена галерия, където беше три месеца &ndash; от юни до август &ndash; в Пловдив, а после ще отиде в Стара Загора.<br /> <strong><br /> От ръководството на Съюза на художниците имаше ли представители? Светлин Русев беше ли? Кой прочете прощалното слово?<br /> </strong>- Ние така се объркахме, че не им съобщихме. Слово произнесе изкуствоведът от града ни Светла Москова. Говориха и Вежди Рашидов и Димитър Парпулов, който издаде книга за Златю и ще я презентира на изложбата. Беше почетен. Достойна раздяла.<br /> <br /> <strong>- Как се справяш?<br /> </strong>- Трудно ми е, липсва ми. Сега съм в Марково, сякаш се успокоявам на село, но ми е самотно. <br />