1 юни, 07:48

ИВАН МИТЕВ, МИНЕРАЛОТЕРАПЕВТ: КЕХЛИБАРЪТ Е ОБОЖЕСТВЯВАН ОТ ГЪРЦИ, РИМЛЯНИ И ТРАКИ

МИНЕРАЛИТЕ
прочитания: | коментари: 2
Иван Митев е автор на белетристични и научни книги. От дълги години изследва влиянието на окултните внушения върху психиката и физиката на човека. Освен че е член на Съюза на българските писатели, той е един от важните хора в Националната асоциация за съхраняване на минералното разнообразие в страната и член на Националния клуб на лапидарите. Има една от най-богатите колекции от минерали в България. Общува със световноизвестни учени във всички сфери на науката.

Векове наред кехлибарът се заменя само със злато, твърди Иван Митев, един от най-известните български минералотерапевти, член на Съюза на българските писатели, автор на две книги за минералите и на няколко художествени романа.
Кехлибарът е бил и си остава една от загадките на планетата. Но още по-голяма загадка е присъствието му по днешните български земи – изделия от него, както и необработени късчета се откриват при различни антични погребения. Наскоро бе открит и край тракийски долмен в Сакар. Задълбочени проучвания относно неговото предназначение в т.нар. итифалически култ при траките досега, доколкото на мен ми е известно, не са правени, а фактът, че той е използван при погребални ритуали, говори недвусмислено, че качествата му са били известни на траките. Нещо повече – те са полагали усилия да се сдобият с него, тъй като най-близките му находища са отстояли на хиляда километра от техните земи.
Траките се появяват на Балканския полуостров три хилядолетия преди н.е. До претопяването си от по-развитите от тях славяни те живеят на племена и никога не създават своя държава. Тази тяхна самостоятелност непрекъснато ги поставя под зависимостта на различни господари. Въпреки че са едни от най-войнствено настроените племена в Европа, най-напред Филип Македонски ги включва в пределите на своята държава през 4 век пр. н.е., след това те попадат под ударите на инвазията на келтите, а в началото на новото хилядолетие римляните обявяват Тракия за своя провинция.
ТРАКИТЕ НИ ЗАВЕЩАХА МНОГО МЕГАЛИТНИ ПАМЕТНИЦИ
Освен че са оставили името на областта, която най-гъсто населявали – Тракия, те са ни завещали и многобройни мегалитни паметници, продукт на изповядвания от тях орфизъм. Водещ в тяхната религия е култът към еректиралия фалос, символ на непрекъснатото възраждане на живота. Те са обожествявали всички приличащи му по форма скални късове, край някои от които постепенно са оформили цели комплекси за изпълнение на ритуала по оплождането на Земята от Слънцето. В тези места задължително присъстват скални корита за правене на ритуално вино, огромно количество керамика в основата на каменния фалос – вероятно виното, с което е бил заливан, е символизирало неговото опиянение от пробуждането и предстоящия акт, а скалните ниши, често стотици, показват броя на извършените тайнства. Последните данни сочат, че при погребенията, извършвани в близост до подобни комплекси, макар и рядко, присъства и кехлибар, който неминуемо е бил използван при осъществяването на сложния ритуал. Или най-малкото – почитан като продукт на Божеството-Слънце. Без преувеличение може да се каже, че кехлибарът е един най-почитаните минерали в историята на човешката цивилизация. Качествата му, които не притежава нито един негов събрат, му отреждат лидерската позиция и днес. Слънчевият цвят, прозрачността и свойството му да се наелектризира обясняват невероятното му разпространение от бреговете на Балтийско море чак до Северна Африка и широката му употреба при различни религиозни ритуали. Още преди три хиляди години славата му на “магически камък” напуска пределите на Североизточна Европа, където са основните му находища, и стига до владетелите на средиземноморските държави, до Арабския полуостров и египетските фараони.
В РИМСКАТА ИМПЕРИЯ КЕХЛИБАРЪТ Е ПОЧИТАН ПОВЕЧЕ ОТ ЗЛАТОТО
Няма владетел от онова време, който да не е искал да го притежава, както и няма учен, който да не е изследвал свойствата му. Естествено, най-голяма загадка е представлявал произходът му. Древните гърци са били толкова впечатлени от липсата на единно по онова време мнение за появата му, че са сътворили легенда за нея. Фаетон, син на бога на слънцето Хелиос, помолил баща си да му даде да препусне с огнената колесница. Бащата изпълнил молбата на сина си, но момъкът не можал да удържи поводите на буйните коне. Разсърденият Зевс запратил мълния по колесницата и убил Фаетон. А после, за да не слуша риданията на сестрите му по него, ги превърнал в тополи. Точно от техните сълзи се родили първите късчета кехлибар. Пред кехлибара са се прекланяли поети, историци, лекари – от Омир до Талес Милетски, от Платон и Хипократ до Есхил и Софокъл, а по-сетне – Плиний Стари, Андреас Аурифабер, Гьоте, Николай Коперник и много, много други, заели се да променят представите на хората за смисъла на съществуването им. Никак не е случайно, че легендата свързва появата му на земята с бога на слънцето. Столетия наред този минерал е бил отъждествяван със Слънцето и е символизирал силата, която ражда живота. Този култ е бил възприет и от траките, за които той е символизирал частица от животворната енергия, оплождаща Земята. Присъствието му при погребенията се обяснява с вярването, че той улеснява прераждането след смъртта. Казано с две думи, кехлибарът винаги е бил и си остава символ на живота. Днес вече се знае, че това е минерализирана смола от особен вид борове, расли преди десетки милиони години. При затоплянето на климата изтичането на смола от тях се е увеличило многократно, като по пътя си тази гъста маса е прибрала в себе си листа, клечици, семена, мравки, паяци, птичи перца, дори гущери. Впоследствие смолата се окислява, втвърдява се, дървесината изгнива, водата я отнася, а под пръстта остава само невероятно красив минерал, искрящ като слънце. Основните му находища са от дълга близо две хиляди и широка петстотин километра ивица, която започва от Днепър и през Украйна, Беларус, Литва, Латвия, Естония и Полша стига чак до Дания.
ЕВРОПЕЙСКИЯТ КЕХЛИБАР НЯМА ВЪЗРАСТ
Възрастта на европейския кехлибар се движи от 10 до над 50 милиона години. От научна гледна точка той е високомолекулярно съединение на органични киселини, в това число и на янтарна. Формулата му се изписва със знаците на въглерода, водорода и кислорода. Освен киселините, в съдържанието му могат да присъстват десетки химически елементи – желязо, алуминий, магнезий, сяра, калций, мед, титан, циркон и т.н. По включенията, които се съдържат в него, може да се възстанови картината на живота през геоложките периоди, когато се е образувал. За ювелирното приложение на кехлибара може да се пише безкрай, но това е тема на друг разговор. От стотици години от него се приготвят изящни украшения, които се обковават със злато и сребро и се декорират със слонова кост и скъпоценни камъни. Но да се пише за кехлибара и да не се спомене за Кехлибарената стая, разбира се, би било кощунствено. Тя се намира в Екатерининския дворец край Санкт Петербург и след като е демонтирана и отнесена от немците през Втората световна война, впоследствие е възстановена в предишния й вид. Стените й са облицовани в пана, приготвени от полирани кехлибарени късове. Всички предмети в нея – маси, пепелници, вази, мастилници, дори рамките на картините, са направени от първокласен кехлибар. В момента съществуват десетки ателиета, цехове и заводи за преработка на кехлибар, художници от много школи се надпреварват да постигнат ненадминато съвършенство при сътворяването на различни изделия от кехлибар.
Химическият състав на кехлибара му отрежда и едно от първите места като ненадминато лекарствено средство при различни проблеми. В това отношение той е най-проучваният минерал още от времето на неолита. Едновременно с употребата му за украшения започва и използването на необработени късчета за лечебни цели. Няма значим лекар от Античността насам, чиято практика да не включва употребата на кехлибар. Знанията за неговото приложение са събрани и систематизирани през 1551 г. от Андреас Аурифабер, който ги издава в специална книга. Аурифабер обръща специално внимание на ненадминатите възможности на кехлибара да въздейства положително при упорити кожни заболявания, неврологични проблеми и проблеми със ставите. Днес тази информация е значително разширена, но въпреки това някои от рецептите се използват в непроменен вид.
С МЕХЛЕМ ОТ СТРИТ КЕХЛИБАР СЕ ЛЕКУВАТ ОБРИВИ И ЕКЗЕМИ
Когато късче терциерен кехлибар се сложи в спирт, от него веднага започва да се отделя кехлибарена киселина, която насища спирта. Кехлибарената киселина е един от най-силните имуностимулатори, ефектът от нейното приложение при проблеми на дихателната система е ненадминат. С мехлем от стрит кехлибар се лекуват обриви, екземи, псориазис и още цял списък със заболявания, които могат да видят сметката на доброто настроение на всеки човек. Най-безотказната и изпитвана през вековете рецепта е смесването на кехлибар на прах с още две минерални съставки. От тази смес в зависимост от здравословния проблем се прави мехлем с помощта на мас, рибено масло, розова есенция или друго свързващо вещество.
Носен като украшение – огърлица или висулка, по линията на основния енергиен меридиан, кехлибарът се наелектризира от обсега с биополето, като впоследствие активира с тази си енергия работата на щитовидната жлеза. Тук големият проблем е да се попадне на естествен кехлибар, защото той е най-имитираният минерал в света. Никакви методи на разпознаване като забиване на иглички, горене със запалка и прочее не могат да ни гарантират, че това, което държим в ръце, наистина е кехлибар. Разпознава се единствено по луминесцирането му на ултравиолетова светлина.
Зодиакално кехлибарът е свързан с Близнаци, Скорпион, Лъв и Риби, а енергийно според източната медицина се съотнася с пъпната чакра. И това не е случайно – този енергиен център е разположен в центъра на слънчевия сплит, а е известно, че оттам започва нервната система, колкото и условно да е казано това. Терапията с кехлибар, приложена правилно, може да активира отделянето от панкреаса на инсулин и глюкоген, както и да повлияе върху целия храносмилателен процес. Допирът с него на определени нервни окончания оказва влияние върху умствения процес и стимулира паметта. Масаж с полиран къс кехлибар на зоната под дясната половина на гръдния кош помага на черния дроб да се освободи по-бързо от токсините. Подобна терапия се използва и за възстановяване след прекаран хепатит.
Настойка от кехлибар се употребява при виене на свят, горещи вълни, често притъмняване пред очите, проблеми с равновесието и за предпазване от грип. Въздейства добре при мускулни и ставни проблеми, киселини в стомаха и болки в корема. Може би след всичко казано дотук – което е микрочастица от безкрайния разговор за необятния свят на кехлибара, следва да припомним името, дадено му от гърците: “електрон”. Това означава “слънчево злато” и обяснява защо столетия наред той се е разменял само и единствено срещу злато. Въпреки че на планетата едва ли има еквивалент, който може да плати ползата от общуването с него.
Добави в Facebook



2 коментара

Напиши коментар
покажи следващите 0 коментара