13 Септ. 2013, 16:15
14652 прочита
0 коментара
Днес е петък 13. Тринадесет е особено число, дори и само заради това‚ че почти няма човек‚ който да се отнася към него с безразличие. Едни сляпо вярват в неговата зла сила‚ други - обратно‚ твърдят‚ че то им носи късмет! Кого да слушаме и на кого да вярваме?
<div><b>Стъл­ба от три­на­де­сет стъ­па­ла</b></div>
<div> </div>
<div>На всич­ки е из­вес­тно‚ че суе­ве­рия­та‚ свър­за­ни с “п­ро­къл­на­та­та” три­на­де­се­ти­ца, не са от днес - поя­ви­ли са се мно­го от­дав­на. Те водят на­ча­ло­то си още от Древ­ния Еги­пе­т. Съв­ре­мен­ни­ци­те на Клео­пат­ра и Ту­тан­ка­мон пред­по­ла­га­ли‚ че стъл­ба­та‚ во­де­ща към Вис­ше­то поз­на­ние‚ се със­тои от 13 стъ­па­ла‚ пос­лед­но­то от кои­то оли­цет­вор­ява зад­гроб­ния свят и пре­хо­да към веч­ния жи­вот. И ни­що чуд­но‚ че оби­та­те­ли­те на до­ли­на­та на Нил по всяка­къв на­чин из­бягва­ли “с­мър­то­нос­но­то” чис­ло във всич­ки­те му проя­ви.</div>
<div> </div>
<div>Не го по­нас­яли и древ­ни­те римл­яни и мо­жем да ги раз­бе­рем. Чис­ло­то 13 за тях би­ло сим­вол на не­щас­тия­та‚ ги­бел­та и раз­ру­ше­ния­та!</div>
<div> </div>
<div>Ис­то­рия­та с Тай­на­та ве­черя съ­що е изи­гра­ла съд­бов­на роля по от­но­ше­ние на то­ва чис­ло. Как­то е из­вес­тно‚ на тър­жес­тве­на­та тра­пе­за Си­нът Бо­жий по­ка­нил два­на­де­сет­те апо­сто­ли. Пос­лед­ният‚ три­на­де­се­тият‚ бил Юда­‚ кой­то по-къс­но пре­дал Спа­си­теля. От­то­га­ва всич­ки хрис­тия­ни смятат то­ва чис­ло за но­се­що не­щас­тие.</div>
<div> </div>
<div>Раз­ка­зи за пе­чал­ни съ­би­тия‚ по­доб­ни на она­зи с Тай­на­та ве­черя‚ мо­гат да се на­мерят и в древ­ни­те скан­ди­нав­ски ле­ген­ди. Няко­га на пир във Валхала (чер­то­га на вър­хов­ния бог Оди­н) би­ли по­ка­не­ни два­на­де­сет бо­го­ве и са­мо Ло­ки - ду­хът на хао­са и раз­до­ра‚ про­ник­нал на тър­жес­тво­то не­ка­нен‚ ка­то та­ка гос­ти­те се ока­за­ли три­на­де­сет. В край­на смет­ка еди­н от по­ка­не­ни­те‚ Бал­дър‚ бил уби­т по вре­ме на ве­чер­ята. Не е труд­но да се до­се­тим кой от при­със­тва­щи­те му е по­сег­нал. От­то­га­ва по­том­ци­те на ви­кин­ги­те взе­ли да се боят от три­на­де­се­ти­ца­та ка­то от огъ­н.</div>
<div> </div>
<div>През мрач­но­то Сред­но­ве­ко­вие ло­ша­та сла­ва на чис­ло­то са­мо ук­реп­на­ла. На­ро­дът неис­то­во вярвал‚ че на сбо­ри­ща­та си ве­щи­ци­те се съ­би­рат ви­на­ги по три­на­де­сет и в то­ва има няка­къв сми­съл - те си ус­трой­ват па­ро­дия на тай­на­та ве­черя. И въп­ре­ки че про­то­ко­ли­те в съ­ди­ли­ща­та не­ви­на­ги пот­вър­жда­ва­ли по­доб­ни из­во­ди‚ да се убе­ди прос­тият на­род в об­рат­но­то би­ло не­въз­мож­но. Още по­ве­че‚ че спо­ред дъл­бо­ко­то на­род­но убе­жде­ние­‚ те­зи “си­мпо­зиу­ми­” би­ли пред­се­да­телс­тва­ни от пред­ста­ви­тел на Са­та­на­та или лич­но от не­го.</div>
<div> </div>
<div><b>Три­на­де­се­тият, кой­то ви же­лае доб­ро­то</b></div>
<div><b> </b></div>
<div>По­ра­ди страх от про­къл­на­то­то чис­ло още в древ­ни вре­ме­на се е офо­рми­ла ед­на своеоб­раз­на тра­ди­ция - на ма­са­та ни­ко­га да не се съ­би­рат три­на­де­сет ду­ши. Смята­ло се‚ че в по­ве­че­то слу­чаи то­ва мо­же да до­ка­ра на до­ма­ки­на го­ле­ми неп­рия­тнос­ти‚ ка­то най-ло­ша­та от тях мо­же да бъ­де някой от при­със­тва­щи­те да по­чи­не до ед­на го­ди­на. В раз­лич­ни­те краи­ща на све­та де­тай­ли­те съ­що не съв­па­дат - спо­ред ед­ни по­ве­рия при пра­де­ди­те си щял да се от­пра­ви он­зи‚ кой­то пър­ви ста­не от ма­са­та‚ спо­ред дру­ги - кой­то ос­та­не пос­ле­ден. В Ок­сфор­дшир пък твър­де­ли‚ че няма да му вър­ви на он­зи‚ кой­то е седял най-бли­зо до вра­та­та. Не е за чу­де­не‚ че всяка ува­жа­ва­ща се­бе си до­ма­киня би­ла го­то­ва да нап­ра­ви чу­де­са‚ са­мо и са­мо да из­бег­не съ­би­ра­не­то на “о­па­сна­” ком­па­ния. Ако то­ва се слу­че­ло‚ спеш­но се ка­не­ли съ­се­ди‚ род­ни­ни‚ жи­вее­щи наб­ли­зо, до­ри слу­чай­ни ми­ну­ва­чи. През 60-те го­ди­ни на ми­на­лия век пред­прием­чи­ви ню­йор­кча­ни до­ри се опи­та­ли да из­вле­кат мак­си­мал­на из­го­да от суе­ве­рия­та‚ свър­за­ни с три­на­де­се­тор­ка­та. Щом у до­ма се съ­берял “о­па­сен­” брой гос­ти‚ сто­па­ни­те вед­на­га на­би­ра­ли еди­н спе­циа­лен те­ле­фо­нен но­мер и произ­нас­яли нуж­ни­те сло­ва. То­га­ва‚ ка­то след за­мах­ва­не с въл­шеб­на пръ­чи­ца в къ­ща­та се явявал някой си Фред Хо­рес - еле­ган­те­н мъж на сред­на въз­раст. Той взе­мал някак­ви си два­де­сет до­ла­ра и по­ма­гал да се “п­ро­ме­ни съз­да­ло­то се по­ло­же­ние”. Всич­ки би­ли до­вол­ни!</div>
<div> </div>
<div> </div>
<div><b>О, Апо­ло­не!</b></div>
<div><b> </b></div>
<div>От не­за­пом­не­ни вре­ме­на про­къл­на­то­то чис­ло се смята­ло за край­но неу­дач­но ка­то ден за на­ча­ло на как­ви­то и да би­ло де­ла‚ вклю­чи­тел­но се­меен жи­вот‚ пъ­те­шес­твия‚ но­ва ра­бо­та. Във Ве­ли­коб­ри­та­ния нап­ри­мер ни­то еди­н суе­вер­но нас­троен граж­да­нин за ни­що на све­та и до ден-дне­шен не би зас­тра­хо­вал жи­во­та си‚ ако е три­на­де­се­ти в спи­съ­ка на клиен­ти­те на ком­па­ния­та. В мъг­ли­вия Ал­бион зас­тра­хо­ва­тел­ни­те аге­нти са пуб­ли­ку­ва­ли ужа­сява­ща ста­тис­ти­ка - все­ки три­на­де­се­ти те­хен клиент уми­ра­л в рам­ки­те на ед­на го­ди­на след сключ­ва­не­то на зас­тра­хов­ка­та. Но на­ли зас­тра­хо­ва­тел­но­то де­ло се е поя­ви­ло мно­го по-къс­но от ле­ген­ди­те за пир­шес­тво­то на скан­ди­нав­ски­те бо­го­ве и пре­да­ния­та за Тай­на­та ве­черя! И все па­к…</div>
<div> </div>
<div>В САЩ съ­що не бър­зат да про­менят ни­що‚ свър­за­но с чис­ло­то 13. В па­мет­та на аме­ри­кан­ци­те е жив спо­ме­нът за ис­то­рия­та с кос­ми­чес­кия ко­раб “А­по­ло 13”. На 13 ап­рил 1970 го­ди­на на не­го се взри­ви кис­ло­род­ният ре­зер­воар‚ кое­то ед­ва не при­чи­ни ги­бел­та на три­ма­та ас­тро­нав­ти. И ма­кар че спе­циа­лис­ти­те от­дав­на са ус­та­но­ви­ли при­чи­на­та за ава­рия­та­‚ хо­ра­та смятат‚ че ви­на­та за нея е на ко­вар­на­та циф­ра.</div>
<div> </div>
<div><b>№13</b></div>
<div>Ако съд­ба­та ви зас­тиг­не във Фран­ция‚ не тър­се­те там къ­щи с но­мер 13‚ за­що­то та­ки­ва няма! В ни­то еди­н та­мо­шен град‚ ни­то сел­це! Прос­ло­ву­тият но­мер няма да срещ­не­те и в ни­то еди­н хо­тел. Ед­ва ли ще се на­ме­ри вра­та‚ ук­ра­се­на с чис­ло­то 13, и в някой бри­тан­ски хо­тел. Неп­рия­зън­та на на­ду­ти­те ан­гли­ча­ни към про­къл­на­то­то чис­ло нап­ра­во ми­на­ва всич­ки ра­зум­ни гра­ни­ци. Сви­де­телс­тво за то­ва е и слу­чай‚ кой­то пре­ди вре­ме се поя­ви на стра­ни­ци­те на вес­тни­ци­те.</div>
<div> </div>
<div>Пре­ди мно­го го­ди­ни на ед­на от ули­ци­те на ма­лък ан­глий­ски град се със­тоя­ла офи­циал­на пре­но­ме­ра­ция на къ­щи­те. Ед­на от собс­тве­ни­ци­те‚ за не­щас­тие‚ по­лу­чи­ла но­мер 13. Бед­на­та же­на от­пра­ви­ла пис­мен про­тест сре­щу то­ва ре­ше­ние‚ а ко­га­то той бил от­кло­нен‚ се оп­ла­ка­ла във Вър­хов­ния съд. Все пак аге­нти­те по нае­ма­не на жи­ли­ща еди­н по еди­н зая­ви­ли под клет­ва‚ че 13-ият но­мер наис­ти­на е навл­якъл на къ­ща­та куп неп­рия­тнос­ти. В ре­зул­тат на то­ва ста­на­ло поч­ти не­въз­мож­но да се да­де та­зи къ­ща под наем. И как мис­ли­те - да­ли же­на­та е спе­че­ли­ла про­це­са? Да‚ са­мо че още на след­ва­щия ден по­чи­на­ла от сър­де­чен прис­тъп и въп­ре­ки че на вра­та­та на до­ма й за­ка­чи­ли та­бел­ка с чис­ло­то 12‚ той още дъл­ги ме­се­ци стоял пра­зен. Да­ли то­ва не е би­ло от­мъ­ще­ние­то на про­къл­на­то­то чис­ло? За­що пък не! Та­ка или ина­че през 1930 го­ди­на във Ве­ли­коб­ри­та­ния би­ла под­пи­са­на пе­ти­ция за свал­яне от вра­ти­те на къ­щи­те на “не­щас­тно­то чис­ло”. По съ­ща­та при­чи­на в лон­дон­ски­те ки­но­са­ло­ни няма 13-о място на ни­то еди­н ред. За да са по-да­леч от гре­ха!</div>
<div> </div>
<div>Не са по­жа­ли­ли но­мер 13 и в Ита­лия­‚ Ис­па­ния и Се­вер­на Аме­ри­ка. В за­до­кеан­ски­те не­бос­тър­га­чи нап­ри­мер не съ­щес­тву­ва 13-и ета­ж и след 12 вед­на­га ид­ва 14. Някои ав­ио­ком­па­нии не про­да­ват би­ле­ти за място под но­мер 13 - в са­ло­ни­те на са­мо­ле­ти­те след 12 място след­ва 14. Път­ни­ци­те са във въз­торг или по­не та­ка твърдят пси­хо­ло­зи­те‚ за­що­то хо­ра­та‚ кои­то па­ни­чес­ки се стра­ху­ват от про­къл­на­то­то чис­ло‚ все още са дос­та. Нес­лу­чай­но за то­зи страх е из­мис­лен и спе­циа­лен тер­мин - “т­ри­на­де­се­то­фо­бия”.</div>
<div> </div>
<div><b>Как­во­то и да правя, все не ми вър­ви</b></div>
<div><b> </b></div>
<div>Ис­то­рия­та поз­на­ва не­мал­ко при­ме­ри от жи­во­та на зна­ме­ни­тос­ти‚ чий­то стра­хът пред про­къл­на­то­то чис­ло ми­на­вал всякак­ви рам­ки. Еди­н от тях е Ри­хард Ваг­нер. Чис­ло­то 13 го съп­ро­вож­да­ло пос­тоя­нно. Той е ро­ден през 1813 го­ди­на, су­ма­та от циф­ри­те на кое­то (1+8+1+3) е рав­на на 13. На­пи­сал е три­на­де­сет (!) опе­ри. Ко­га­то Ри­хард на­вър­шил три­на­де­сет го­ди­ни‚ по­чи­нал не­го­вият лю­бим ком­по­зи­тор Ве­бер‚ чия­то опе­ра “Во­лния­т стре­лец” Ваг­нер чул за пър­ви път на 13 ок­том­ври 1824 го­ди­на. След три­на­де­сет го­ди­ни‚ на 13 сеп­тем­ври‚ Ваг­нер ста­нал ди­ри­гент на опе­рни­я теа­тър в Ри­га. На 13 ап­рил 1844 го­ди­на ком­по­зи­то­рът за­вър­шил опе­ра­та си “Та­нхой­зер”­‚ а на 13 март 1861 тя с трясък се про­ва­ли­ла в Па­риж. Ваг­нер живял в из­гна­ние три­на­де­сет го­ди­ни. На 13 юли 1882 го­ди­на за­вър­шил пар­ти­ту­ра­та на мис­те­рия­та “Па­рси­фал­”. На 13 сеп­тем­ври съ­ща­та го­ди­на за­ми­нал за Ве­не­ция‚ къ­де­то по­чи­нал на 13 фев­руа­ри 1882-ра . Впро­чем ве­ли­кият му­зи­кант е има­л всич­ки ос­но­ва­ния да нап­ра­ви та­ка­ва тъж­на рав­нос­мет­ка на своя жи­вот: “А­к­о от са­мо­то ми раж­да­не не ме прес­лед­ва­ше то­ва про­къл­на­то чис­ло‚ към три­де­се­та­та си го­ди­на щях да съм по­ко­рил це­лия му­зи­ка­лен свят!”.</div>
<div> </div>
<div><b>Клу­бо­ве по ин­те­ре­си</b></div>
<div><b> </b></div>
<div>Не­за­ви­си­мо от всич­ко‚ свър­за­но с чис­ло­то 13, и въп­ре­ки раз­прос­тра­не­ни­те суе­ве­рия в някои стра­ни съ­щес­тву­ват стран­ни на пръв пог­лед обе­ди­не­ния­‚ на­ри­ча­щи се “К­луб на три­най­сет­те”! Тех­ни­те чле­но­ве се съ­би­рат точ­но по три­на­де­сет ду­ши‚ точ­но на 13-то чис­ло и с осо­бе­но удо­волс­твие­‚ ко­га­то то се пад­не в пе­тък! То­ва оба­че не им но­си ни­как­ви бе­ди! Но до­ко­га ли? Ни­кой не знае. Най-от­чая­ни­те ви­рог­лав­ци на­пук на про­къл­на­то­то чис­ло се впус­кат в не­ве­роя­тно опа­сни ава­нтю­ри точ­но в та­къв ден‚ пък да ста­ва как­во­то ще! Та­ка нап­ри­мер някоя си Пе­ги Сал­ман‚ член на та­къв клуб‚ за­мисл­яйки да из­вър­ши по­лет със са­мо­ле­та си от Кей­птаун до Ан­глия‚ спе­циал­но из­лет­яла на 13-о чис­ло и бла­го­по­луч­но пос­та­ви­ла све­то­вен ре­корд.</div>
<div> </div>
<div>Кой още мо­же да пог­лед­не с пре­неб­ре­же­ние на “фа­тал­но­то­” чис­ло от ви­со­та­та на по­ло­же­ние­то си? Кол­ко­то и да е стран­но‚ всич­ки ро­де­ни на 13-и. Те­зи щас­тлив­ци вед­на­га по­лу­ча­ват здрав иму­ни­те­т към ло­шо­то влия­ние на ос­квер­не­но­то чис­ло. В то­зи ден те мо­гат без ни­как­ви опа­се­ни­я да правят всич­ко‚ кое­то им хрум­не. Не­що по­ве­че - лю­бим­ци­те на про­къл­на­то­то чис­ло неп­ре­мен­но ще има­т ус­пех във всич­ки на­чи­на­ния‚ нас­ро­че­ни име­нно за 13-ти. Как­во да се пра­ви - на някои щас­тие­то нап­ра­во им се лее вър­ху гла­ви­те!</div>
<div> </div>
<div> </div>
0 Коментара: