Калинки срещу листни въшки, а не химикали, това изисква модерното еко- и биопроизводство, казва ученият
<br /> Проф. Николай Балевски е известен наш ентомолог. Завършил е растителна защита в Селскостопанската академия в София. По-късно е първият български аспирант в Зоологическия институт на Руската академия на науките в Ленинград (днес Санкт Петербург). Цялата му дейност е свързана с биологичната борба с вредните насекоми и растения и с осигуряването на безопасност на храните. В България е установил 204 полезни видове, като 9 от тях са нови за науката. Колекцията си от 479 вида, 113 рода и 29 подсемейства полезни ципокрили дарява на Националния природонаучен музей.<br /> <br /> <em>Автор е на една монография, една технология, едно авторско свидетелство. Съавтор е на две ръководства за интегрирано управление на вредители и на терминологичен речник по растителна защита. Автор и съавтор е на над 90 научни публикации и 20 научнопопулярни статии. </em><br /> <hr /> <br /> <strong>Откъде е този интерес към полезните насекоми и тяхното влияние за отглеждането на екологично и биологично чисти плодове и зеленчуци?</strong><br /> - Завърших химически техникум. Интересът ми бе свързан с новите технологии в химическата промишленост, с полимерното производство. Младите винаги искат да са в крак с новостите на тяхното време. Но не ме приеха в Химико-технологичния институт.<br /> <br /> <strong>Налегна ви отчаяние, че ще пропуснете възможността да сте сред първите?</strong><br /> - Чак отчаяние не, но ми беше неприятно, че губя възможността да осъществя мечтите си. Споделих с баща ми, проф. Ангел Балевски (съвпадение на имената с известния академик). Не ми даде съвет, нито коментира на минутата. След няколко дни говорихме за всяко &bdquo;за&rdquo; и за всяко &bdquo;против&rdquo;. Така сам избрах Селскостопанската академия и възможността да стана специалист по растителна защита. Постепенно, с навлизането в тайните на тази непозната материя, се засили интересът ми. Кандидатствах аспирантура. Приеха ме и заминах за Ленинград.<br /> <br /> <strong>С какво ще запомните живота си там?</strong><br /> - На първо място, с големите възможности, които се откриха пред мен - да придобия знания, да натрупам опит, да стана полезен специалист. Не липсваха и куриози. Бях първият български аспирант в този институт. Научните работници, с които работех, решиха да организират тържество по този случай. Приготвиха маса, отрупана със закуски. Наляха и по едно питие. Когато отпих, нещо ме преряза. Оказа се, че е сервиран чист спирт&hellip; Гостувах на много интелектуалци, на учени, певци, артисти&hellip; Първоначално бях изненадан от видяното, но го приемам като подробност от свободния живот. По-важното е къде учих и какво научих. <br /> <br /> <strong>В какво всъщност се състои вашата дейност?</strong><br /> - Откриване и използване на полезни организми за борба срещу вредните насекоми. Познатата ни калинка например е естествен враг на листната въшка. Неслучайно, преди България да влезе в Европейския съюз, знакът, който използваха у нас за обозначаване на продуктите при биологично производство, при които не са използвани химически вещества за растителна защита, бе седемточковата калинка.<br /> <br /> <strong>Значи използването на някои полезни организми срещу вредни е било популярен метод в селскостопанската практика у нас?</strong><br /> - Да. Защото по този начин се избягва използването на химически препарати. Опазва се почвата. Опазват се водите. Опазва се здравето на човека. До 1989 г. бяха създадени 11 производствени биолаборатории, 2 специализирани станции по биологична борба и 4 биофабрики за развъждане на биоагенти (хищни и паразитоидни насекоми, акари, ентомопатогенни гъби, вируси и бактерии). Опазените без инсектицидни третирания земеделски култури, с приложение на биоагенти, достигнаха до 2&nbsp;000&nbsp;000 дка. Редно е да си зададем въпроса къде са те сега? В какво са превърнати? С какво се храним?<br /> <br /> <strong>И какъв е отговорът? <br /> </strong>- За запазване на биологичното равновесие в природата и получаване на повече чиста от пестициди продукция е необходимо да се увеличават площите, заети с екологично и биологично чиста растителна продукция, независимо от по-високата им продажна цена. Екологично чисти райони в България обикновено се намират в планинските и полупланинските крайградски и селски райони, а допреди няколко години екологично чистите земи бяха едва 7-8 на сто от обработваемата площ.<br /> <br /> <strong>Ябълки от Македония, картофи от Полша, домати от&hellip; Йордания. Умира ли българското земеделие?</strong><br /> - Все още не, но състоянието му не е добро. Често разказват една случка, която звучи като виц. Екскурзианти стигнали до голямо село. Видели една баба и я попитали откъде да си купят хубаво сирене, защото чули, че тук го произвеждат. Тя ги поизгледала и казала: &rdquo;У село има три крави и пет мандри. У която и да идете, все убаво сирене ще си купите&rdquo;. Не е пряко свързано с моята специалност, но красноречиво говори. Хубавото е, че все по-често се говори за екологично и биологично земеделие, че в някои оранжерии се използват възможностите на полезните организми в борбата с вредните. Хубаво е, че има магазини, в които се продават биохрани, и хора, които ги предпочитат и купуват, въпреки че са по-скъпи. За да се намали прекомерният внос на плодове и зеленчуци, е необходимо да се използват създадените и разработени от български учени интегрирани системи и технологии за биологично производство на качествена и безопасна растителна продукция. <br /> <br /> <strong>Какви са очакванията ви?</strong><br /> - Надявам се, че има шанс българинът да се върне към земята си, не декоративно, бягайки в края на седмицата към тишината и спокойствието в реставрираните тук и там селски къщи, а същностно, с любов и отговорност, с познания за модерно еко- и биопроизводство.<br /> <br /> <strong>Какво е мястото на семейството? </strong><br /> - Щастливо женен съм. У дома съпругата ми се грижи за уюта и спокойствието. Дъщеря ми вече е голяма, женена. Пое своя път в живота, но не се занимава с научна дейност. В професията наследи майка си. Много сме задружни и използваме всяка свободна минута да пътуваме, да бъдем сред природата.<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Станислава ГАВРИЛОВА</strong><br /> <br />