За най-новите си протези платих към 60 000 долара
<em>&nbsp;Стела Енева е лекоатлетка, спечелила е три сребърни медала за България от параолимпийски игри за хора с увреждания. Тя е олимпийска вицешампионка в хвърлянето на гюле от игрите в Пекин 2008, а също на гюле и на диск от игрите в Лондон 2012. Плюс това е и световна вицешампионка в същите дисциплини през 2006 г. Беше обявена за Спортист №1 на България за хора увреждания през 2012 г. От бебе е с ампутирани крака под коленете и прохожда с протези. Точно затова по походката й трудно можеш да познаеш, че има тежко увреждане. Преди да започне професионална спортна кариера, Стела Енева работи като счетоводител. След време се дипломира и като треньор в Националната спортна академия. Шампионката откри свой спортен клуб &ldquo;Атлант&rdquo; във Варна и първия фитнес за хора с увреждания в страната &ldquo;Спортен дух&rdquo;. </em><br /> <br /> <hr /> <strong>- Стела, какво е вашето заболяване, заради което ходите с протези?</strong><br /> - От самото си раждане имам малформации на долните крайници и още когато съм била бебе, се е наложило те да бъдат ампутирани под коленете. И съвременната медицина не би могла да помогне в моя случай, освен ако не си правят някакви експерименти. Важното е, че съм проходила съвсем естествено на чуканчетата, а на 2 &ndash; 3 годинки вече са ми направили протези. Радвам се и съм благодарна на моите родители, че не са ме оставили да седя на инвалидна количка и да се самосъжалявам, а са ме стимулирали да ходя и да се развивам. Така се старая съвсем от малка да живея като здрав човек. С всяко нещо се свиква. Приемам по същия начин ходенето с протези, както диабетиците приемат инсулина.<br /> <br /> <strong>- Когато започнахте да се състезавате, сменихте ли протезите?</strong><br /> - Трябваше да ги сменя, защото българските протези не могат да издържат на това натоварване, а и вече се бяха амортизирали. Специалните са доста скъпи. За най-новите съм платила към 60 хиляди долара. <br /> <br /> <strong>- Помогна ли ви някой финансово да си ги купите?</strong><br /> - Ето това е проблемът. Нещата са много зле в момента и не мога да си намеря спонсор. Каквото изкарам от наградните фондове на състезания, влагам в себе си, в моята подготовка. Ако иска високи резултати, човек трябва да инвестира.<br /> <br /> <strong>- Обяснете как на параолимпиадата в Атина 2004 поставихте олимпийски рекорд на гюле и световен рекорд на диск, а сте 10-та и 11-та в двете дисциплини?</strong><br /> - Събраха ни състезатели с ампутации на горни и долни крайници и направиха средноаритметични коефициенти между групите с различна инвалидност. Така постижение от 5 метра би това от 7 метра. От участници от 160 държави само аз бях с две подколенни протези и се състезавах права. По техните коефициенти ме приравниха към човек с един здрав и един ампутиран крак. Затова ме принудиха на следващите две параолимпиади да хвърлям от столче. <br /> <br /> <strong>- Завършихте за треньор в Националната спортна академия. Сама ли сте си треньор, или някой ви помага? </strong><br /> - Имам и треньор, и физиотерапевт, и доктор. Вече съм създала екип, който професионално работи с мен.<br /> <br /> <strong>- Как решихте да направите спортен клуб за хора с увреждания?</strong><br /> - Идеята се роди през 2003 г., когато завършвах второто си висше образование. В спортната академия гостуваше световният рекордьор в овчарския скок Сергей Бубка. Когато чух от него за школата му по овчарски скок в Украйна и за всичко, което е направил, се възхитих от този човек. Прецених, че е хубаво и аз да направя нещо подобно. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Потърсих зала с достъп за хора с инвалидни колички<br /> </strong></span><br /> и условия за трениране. Доставих три уреда, които са направени специално за хора с увреждания, но могат да ги ползват и здрави. Дерзах 4 години, докато направя самата зала, и на 7 април 2010 г. я открихме. Досега в нея сме организирали четири вътрешни състезания и три републикански. <br /> <br /> <strong>- А колко хора с увреждания участват в тези състезания?</strong><br /> - Между 30 и 40 човека. Проблемът при тези хора е, че като имат нещо, не го оценяват достатъчно. Залата не се посещава толкова често от хора с увреждания. Те нямат интерес и желание да се развиват, да се чувстват пълноценни. А когато нямаха условия, се оплакваха, че липсва зала за тренировки. Те смятат, че другите са им длъжни, че държавата им е длъжна. Лежат на тази кълка, че всичко трябва да им идва ей така, без те да полагат усилия. Самите те са си виновни, че не правят нищо за себе си.<br /> <br /> <strong>- А скъпо ли е да се ползва вашата зала? </strong><br /> - Не, за хора с увреждания е безплатно. <br /> <br /> <strong>- Кой ви възвръща инвестициите тогава?</strong><br /> - Никой. Всичко е за моя сметка. Колкото и да струва, докато мога да изкарвам някакви пари, ще издържам залата и клуба. Ако не мога, ще ги затворя. Работя с идеята да създам мой последовател в спорта, но <br /> <strong><br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);">не намирам мотивирани хора, които да издържат на натоварването</span><br /> </strong><br /> Обикновено тренират две седмици, наляга ги умората, убеждават се, че не е лесно да се стане голям спортист и спират. След един месец пак се връщат в залата, но това е несериозно. Ето аз имам три международни и две вътрешни състезания за 2013-та, като през цялата година тренирам. <br /> <br /> <strong>- По колко време тренирате на ден?</strong><br /> - Сутрин по два часа и следобед по два часа. Например сутрин правя обща физическа подготовка, а следобед хвърляния. В сряда и събота имам по една тренировка, а в неделя почивам.<br /> <br /> <strong>- Какви са вашите постижения в сравнение с тези на здравите спортисти?</strong><br /> - Няма как да сравняваме резултатите на здрав и на половин човек. Ако здравите тласкат гюлето на 20 &ndash; 21 метра, ние тласкаме на 11,50 м, което е наполовината и е съвсем нормално. При диска е по същия начин. Здравите мятат почти на 70 м, а ние на 42 м. Само незрящите се пускат наравно със здравите в спринтовите дисциплини &ndash; 100 и 200 м. При тях има само нарушено зрение, а тялом са здрави. Докато при мен няма глезен, няма прасец, няма как да натоваря краката, както здравите състезатели. Знае се, че атлетите на гюле, диск, копие хвърлят с краката си, а спринтьорите бягат с ръцете си. <br /> <br /> <strong>- Занимавате ли се с треньорство?</strong><br /> - Може да помагам понякога на моите състезатели, но по принцип съм назначила треньори в спортния клуб. Не съм убедена, че точно с треньорство искам да се занимавам след време. Защото тази професия е трудна и най-вече неблагодарна. <br /> <br /> <strong>- Може би след време ще се върнете в счетоводството?</strong><br /> - Не, това няма да стане, защото вече съм свикнала с динамичен живот сред хора. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>За мен ще е убийствено да се затворя в офис </strong></span><br /> <br /> и да не излизам от него. Сигурно ще ми изникне ново поприще. Засега не знам. <br /> Сега се готвя за олимпиадата в Рио де Жанейро 2016 г. Затова моят приятел казва, че живея от европейско до световно и до олимпиада. <br /> <br /> <strong>- Не мислите ли за деца, за сватба?</strong><br /> - Деца се правят лесно, но трябва и някой да ги гледа. Все пак съм отговорен човек. Това не е да вземеш куче или котка и като ти писне, да ги изхвърлиш. Не мога да имам дете, а да го дам на майка ми. Който си има деца, да си ги гледа. Хубаво е да видиш първите стъпки на детето, да усетиш какво е майчиният инстинкт, а не само на хартия да имаш дете. Явно не е дошъл моментът. Едно време работех като счетоводител и започнах да спортувам, но бързо видях, че две дини под една мишница не могат да се носят. Така отглеждането на дете и кариерата на спортист не могат да вървят едновременно. <br /> <br /> <strong>- Какво си пожелавате за тази година в спорта?</strong><br /> - Искам да направя световен рекорд през септември на световното първенство в Амстердам и да остана в историята. <br /> <br /> <strong>- Иначе здрава ли сте?</strong><br /> - Да чукна на дърво, здрава съм и не съм лежала в болница. Все пак спортът носи здраве. Човек трябва поне малко време да намира за себе си, за да спортува. Дори само да прави стречинг, пак има полза. Когато не прекаляваш с храната, в натоварването, всичко ще е наред. Дядо ми казваше: &ldquo;Може да ядеш по малко, но начесто&rdquo;. А не да се надумкаме като прасенца и после да се оплакваме, че ни е тежко. <br /> <br /> <strong>Мара КАЛЧЕВА</strong><br />