· Съдбата на арменския народ и живота на преселниците в България бившият агроном изследва от 60 години · Старецът е преводач от арменски и на арменски, автор на филм и на учебни помагала
88-годишният пловдивчанин Агоп Гилигян е завършил агрономство преди 62 години, а след това се труди като инспектор в &ldquo;Булгарконтрола&rdquo;. Но извън служебните си задължения любознателният мъж години наред упорито се рови из историята в арменските поселения, обитаващи България и Пловдив. <br /> <br /> С нескрито безпокойство бай Агоп споделя: През 1992 г. в Пловдив арменците са наброявали 4 хиляди, през 1938-а те достигат 8 хиляди. Днес, за съжаление, в Града на тепетата са едва 6 хиляди, заедно с преселниците от Армения, а като цяло за България те са някъде към 50 хиляди. Първите сведения за арменци в Пловдив са още от 6-7 век след Христа. От края на 19 век до 1923 г. преселението вече е предимно от съседна Турция. <br /> <br /> Преселниците обикновено са работници и занаятчии, но те често посещават културни мероприятия и църквата, възпитани са в моралните ценности на своя народ. Бай Агоп се гордее с дейността на двете благотворителни дружества, общообразователния съюз за култура и образование, както и с арменския вестник в Пловдив.<br /> <br /> <strong>Сега, твърди той, по-младото поколение наложило свои разбирания</strong><br /> <br /> руши традициите и живее в смесени бракове. На бай Агоп никак не му се нравели прословутите арменски балове, които се славели с много пищност, и ги е посетил само веднъж преди около 30 години.<br /> <br /> В Арменското училище той изкарва до четвърто отделение и веднага записва немското училище по настояване на баща му, защото било хубаво да се знае езикът на врага, което обаче така и не завършил. Обществото още помнело до най-малката подробност отношението на Кайзерова Германия, когато по време на Първата световна война не направила нищо, за да спре турския геноцид над арменците. <br /> <br /> <strong>Страстта към изследванията му се породила </strong><br /> <br /> още от студентските години и много му се искало да състави българо-арменски речник. Днес с нескрита гордост се радва на превода си от арменски на български на поезията на Баруйр Саваг. Много талант и дарование бликат от преводите му на арменски език на Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Пеньо Пенев, Иван Вазов. За децата пък е направил прекрасно ръководство по арменски правопис и граматика. <br /> <br /> Бай Агоп има и пълна информация за арменските църкви в България. Били са не по-малко от 15. В момента действали едва 8 църкви и 2 молитвени дома. <br /> <br /> За двамата кметове арменци на Пловдив, които е имал градът, бай Агоп казва: &ldquo;Диран Парикян много хубави спомени остави в сърцата на местните жители и особено с построяването на културния дом на арменците в Пловдив. Втория - Гарабед Томасян - с нищо не го запомниха&rdquo;.<br /> <br /> Гилигян преди години направил и филм за арменската общност в България, който днес е озвучен на български, арменски и английски. Той засега е последният изследовател на арменската история в България.<br /> <br /> <br /> <strong>Андрей АНДРЕЕВ, <br /> Пловдив</strong>