ТОП-СЕКРЕТ
• Поискаш ли услуга от политик, вече си купен
• Иван Костов си мислеше, че познава народа

Евгений Дайнов е роден на 11 май 1958 г. Пловдив. Родителите му са живели в София, но след като ^мама се скарала с тати^ родителката се върнала в Пловдив и Евгений се родил там. После пак се прибрала обратно в София. Той завършва колеж в Оксфорд. Последният българин преди него се е дипломирал там в далечната 1937 г. Евгений се появява в Оксфорд през 1976 г. Известно време след това преподава - пак в Оксфорд. В момента е професор в НБУ. Разведен. Има син на 27 г. Не крие, че Дайнов - баща е бил рабкор /кореспондент на в. ^Работническо дело^/ в Лондон. Дайнов - син признава, че както наши така и техни аналози на КГБ и ЦРУ се опитват да го вербуват още във Великобритания, а и тук също.

- Евгений, как така с твоя ^червен^ произход стана син шаман?
- Деян Кюранов беше в основата на всички движения в края на 80- те години. С него бяхме асистенти в Софийския университет. Постепенно ме убеди да се включа не къде да е, а в ^Екогластност^. Риболовец съм и обичам природата. А по време на комунизма още от 60 - те години наблюдавах как все повече реките се замърсяват и загиват. Нямаше риба. Това ме запали и влязох в ^Екогласност^. После се появи СДС.
- Ти познаваш всичките лидери. Що за хора са? Как се запозна например с Филип Димитров?
- Запознах се с него на първия митинг, когато стана лидер на СДС. Натъкна се на мен, минавайки през тълпата. Митингаджийско запознанство.
- А с Иван Костов как се срещна?
- Нещо се мерна покрай Кръглата маса. И аз също. Не знам точно. За него не си спомням как се запознахме. Спомням си първия път, когато се скарах с него. Голямата караница беше през 1994 г., преди изборите. Знаех, че предстои голям провал. Огромен погром. Знаех, че комунистите ще спечелят. Виждахме се няколко пъти по негова инициатива да си говорим за изборите. Предлагах му да съберем хората и какво да сторим, за да минимализираме загубите. Понякога разговаряхме на 4 - ри очи, понякога бяха и Иван Кръстев и Огнян Минчев. Престанах да говоря на тема избори, когато Костов ми каза, че от дебелите книги нищо не съм разбрал. А и да съм разбрал, не съм разбирал душата на българския народ, който никога нямало да гласува за комунистите. Народът си връщал земята в момента, та затова. Последва тоталният разгром и дойде Жан Виденовото правителство. Половин година по-късно се скарахме, когато ни покани с Иван Кръстев до говорим на терасата пред хотел София още беше тогава. Зададе въпрос и ние най-добронамерено започнахме да му отговаряме. Професионално. И той стана и си тръгна. Без да каже нищо. Ей така. Тогава му се разсърдих за пръв път.
- Скоро пресата писа, че генерал Кирил Радев е казал, че знаел за куфарче с пари, дадени от Макарона на Костов? Ти подозираш ли, че Командирът е взимал, като го познаваш отблизо?
- Самият Костов - не. Нито съм виждал, нито съм чувал такива неща. За всякакви други хора съм чувал. За Евгени Бакърджиев, за Данчо Ментата, за Христо Бисеров... Говореше се за тях и хора ми гарантираха , че са участвали в някави такива сделки. Но за Костов не съм чувал. Това, че позволяваше дълго време хората под него да правят каквото си искат, този грях той го има.
- Според теб СДС не беше ли създадено, просто за да има опозиция?
- Не мисля. Наблюдавах нещата още като се раждаха пред очите ми, а познавах и хората. Не станах и член на СДС тогава, защото виждах , че са много кротки. Всеки път, когато трябваше да се реагира остро, принципно те се ошумоляваха, а аз бях част тогава от бунтовната улица. Улицата ги водеше и ги подтикваше през 1997г. да заемат ясна позиция. С изчезването на улицата СДС стана една сравнително безпомощтна организация.
- Кой те запозна с Xубавото Наде?
- Запознах се в ^Мерцедеса^. Чак когато стана министър. Беше на 4 часа министър. Обади ми се да я чакам на ъгъла на ^Дондуков^ и ^ Раковски^. Дойде с един огромен бял ^Мерцедес^. Така се запознахме.
- Винаги ли са те търсили политиците за професионален съвет?
- Имам си един принцип. Политици не търся. Не се обаждаем по една много проста причина. Ако се обадя, си мислят, че нещо ще искам. Започват да се опитват да ме вкарват в зависимости. През последните 15 - тина години да съм се обаждал 2-3 пъти. И то когато е имало тежка криза. Дори и тези обаждания са ми били грешка. Опитваха се веднага да ме правят на маймуна. Ако поискаш и една услуга ще те правят на маймуна цял живот.
- Кога се запозна с Петър Стоянов?
- Когато стана зам. - председател на СДС. Мисля, че беше през 1995 г. Покрай първичните избори, които се задаваха тогава. Пак той ме покани в кабинета си. Бяха врата срещу врата с Надежда Михайлова. Единственият, с който и досега поддържам връзки. Обажда ми се от време на време. Виждаме се от време на време. С Филип Димитров също се виждам много често. Нещо като приятели сме. От време на време ми прави даже забележки, че съм прекеалено лекомислен и недосатъчно морално религиозен. Той е религиозен и ме упреква за гъзарско говорене и поведение. Не мога да го съдя.
- Къде ходите? По кръчми ли?
- Доста време се виждахме в едно заведение на ^Черковна^. След това агитката ни се премести в един ресторант на ^ 6 ти септември^. Беше арт-клуб. Там ни е удобно.
- Какво пиете, когато се срещате?
- Винаги пия джин и тоник. Филип Димитров пие много качествена отлежала ракия. Петър Стоянов го раздава по-европеец. Пие вина и уиски от време на време.
- Кои жени идват с вас най-често на сбирките?
- Жените на Едвин Сугарев. На Филип Димитров. И то като политически грамотни хора. Не сме по леките жени. /смях/
- Иван Костов пие ли? Врачките обявяват, че страда от различни болести?!
- Никога не съм го виждал да пие. По едно време пушеше пури. Много миризливи. От тия по-тънките. Иначе, че има хиляди трески за дялане на харарактера и на начина на мислене, има. Проблемът е следния. През 1998 г. Костов пресъздаде партията си. Тръгна си първата вълна. Условно казано, идеалистите и бунтарите. Хората, можещи да живеят в опозиция. И тогава партията се напълни с чиновници, прилепили се за властта. Оказа се гибелно, защото когато партията загуби власта, те не могат да живеят в опозиция. Всичко се разбягва. Тия, които остават, са бивши чиновници, които пак нямат политически инстинкт. Карат се помежду си и се замерят с хартийки. Никой не ми обърна внимание тогава, когато бих тревогата по медиите и партията радикално се промени. Превърна се в партия на чиновници. Половината от читавите хора на НДСВ са от СДС. Една Меглена Кунева например. СДС не можа да си задържи тези хора. Изчезнаха. Апаратът на СДС отсвирваше по-известните личности.
- Какъв човек е според теб Волен Сидеров?
- Познавах го още от в. ^Демокрация^. Нещо му стана на този човек. Имаше великолепно чувство за хумор и ирония на косъм от жестокостта. Изведнъж, по едно време, когато работеше в ^Монитор^, започна с всяка колонка там да се занимава с мен. Не знам какво прищрака. След това стана националист. Мислех, че си прави майтап с неговия си воленовски хумор. Бях изумен, когато се оказа, че това е сериозно. Убедих се в правотата на пословицата ^Внимавай на какъв се правиш, защото такъв ще станеш!^ Той се прави на откачалка много добре сума ти години и накрая си прихвана. Волен от преди 10 г. няма нищо общо с този днес. Беше много приятен. Приятна, макар непредсказуема компания.
- Ти самият кога стана член на СДС?
- Станах член на СДС, убедих и Едвин Сугарев, и Филип Димитров да се върнат, и Сашо Божков, и Йордан Василев. Искаше ни се да докажем, че има нормални хора в СДС. Но се натъкнахме на свирепия отпор на чиновническата маса на всички нива. Тези хора не обичат идеалистите. Не могат да разберат какво ще гепим?! Това е проблемът. Отнемат на всеки, който си помисли да работи за СДС, и последното желание за това. За това не може тази партия да се отлепи от дъното.
- Теб лично пробвали ли са да те вербуват някъде? Учил си в Оксфорд по комунистическо време?
- Ачик. И не само българите. Българите пробваха два пъти. Питаха: ^Искаш ли?^. Аз казах: ^Не искам.^ В интерес на истината не ме поставиха в невъзможна ситуация, както много други хора. Предложиха ми пак живот на Запад само, че като дипломат. Кариера. Питаха ме още една-две години дали имам проблеми. Интензивно докъм 1984 г. и се отказаха. Късмет извадих. Много мои познати ги притискаха доста. Западните хора от секретните служби много деликатно питаха. Но вдянах за какво става дума. Пробваха само веднъж. Пробваха и в Оксфорд. Много деликатно. Още когато завършвах. Не ми съобщиха от коя служба са, естественно. Но вече бях чел доста за такива и знаех, че те са тези именно хора, които предлагат такива неща. Казах, че нямам такива намерения да оставам на Запад и че ще се върна в България. Предстоеше ми влизане в казармата през 1979 г. Това беше.
- С какво те мотивираха да сътрудничиш? С пари ли?
- Не. С добри позиции за кариера в Европа. Руснаците не съм ги надушил макар, че би трябвало да са нюхали покрай мен.

Едно интервю на
Жоро ЗАХАРИЕВ