ТАЙНИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ
• След появата на “Фашизмът” Желю Желев така се напил, че едвам го изнесли от редакцията
• Млада критичка имала “топла връзка” със съпругата на Тончо Жечев

Благовеста Касабова е доайен на литературната критика у нас. Работила е в издателство “Народна младеж”. В момента е първи заместник-главен редактор на в. “Новият пулс”. Автор е на многобройни публикации в печата и на двадесет книги. Член е на Управителния съвет на СБП.
Връстницата на така нареченото Априлско поколение за първи път “разголва” пред народното издание фаворизираните от режима класици, които и днес присъстват от читанките до университетските учебници. Представя ги в светлина от сорта на “Нищо човешко не ми е чуждо”. В навечерието на 24-ти май, Денят на славянската писменост, отправя и доста солени критики към много известни личности, които “имат дарбата да пишат, но не и да бъдат почтени хора”, както твърди тя.

- Неотдавна взривихте общественото мнение с твърдението си, че “Време разделно” е антибългарски роман. Завихриха се полемики. Кои са най-силните ви козове?
- В романа е описано как православен свещеник повежда три села християни да се помохамеданчват, което противоречи на историческата истина. Не само заради езика си сме запазили корените си. Нужни са много повече компоненти, като религия, име, месторождение, за да се наричаме българи.
- Май нещо недолюбвате мастития академик Антон Дончев?
- Това е друга тема. Фани Попова-Мутафова умря в пълна мизерия, много по-трагично и от Атанас Далчев. За нея написах специална книга. Дълго време се колебаех, преди да я навестя в жилището й. Когато събрах смелост и прекрачих прага на дома й, щях да припадна – Фани лежеше в едно допотопно легло с метални тръби, изпаднала на дъното като клошарка. А през стаите сякаш беше минал тайфун. По-ужасяващото беше, че последните написани от нея неща излезнаха под друго име. Нека новите им “автори” да си носят кръста…
- Кой беше най-големият натегач от творческата гилдия по онова време?
- О-о-о, много имаше! Спомням си за моя колега проф. Михаил Василев, преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”. Не е хубаво така да се говори за умрелите, но той беше човек, който умееше добре да печели. За него разправяха, че като отивал във в. “Литературен фронт”, предлагал на завеждащия-отдел: “В единия си джоб имам положителна рецензия, а в другия – отрицателна”, за дадена книга примерно. Умееше да се нагажда към всекиго, иначе не беше лош човек.
- Но все пак си намери майстора – една млада кърджалийска лекарка-педиатър успя да му завърти главата, роди му дете, наборче на внучето му, след което му би шута.
- Мишо си беше нещастен в личния живот. Наистина тази родопчанка го довърши. Не само че го изостави, взе му апартамента на пъпа на София, но го натири да живее в една малка фамилна къщичка в Банкя. Професорът там си и умря – самотен и от притеснения. Друг класически натегач беше и Лъчезар Еленков. И сега си е същият. Когато се зададе някоя голяма литературна награда, винаги пръв си подреждаше нещата.
- Спомняте ли си куриозен случай от сорта на млад, никому неизвестен автор, пиян-залян да нахлуе в издателството?
- Имам друг подобен спомен. Когато излезе на Желю Желев книгата “Фашизмът”, бъдещият президент беше събрал бая народ, за да почерпи. Желю така се беше нацепил до козирката, че колегите го държаха от двете страни, за да не падне. Едвам-едвам го изведоха от сградата. Всичко това се случи още преди да гръмне големият скандал. Абе, много хора пиеха навремето. Това, Априлското поколение, яко къркаше…
- Джагаров пък бе спряган за еротоман. Негови сподвижници твърдят, че толкова бил отвратен от уличниците, та мечтаел много повече да умре на Вола, отколкото в техните легла. Дори го цитират: “Уважавах и много обичах курвите, без да мога да ги имам повече!”. Бихте ли разшифровали откровението му?
- Когато видял естонката Беруте, авторът на “Прокурорът” се побъркал от любов. Посветил й най-добрите си стихотворения. А Беруте сякаш му казвала: “Ела и ме изяж!”, като мандахерцала красивата си главица и още по-красивия си задник пред него. В момента не знам къде е тя.
- Изясни ли се истинската причина за смъртта на Павел-Вежиновата съпруга? Когато подготвях дипломната си работа върху “Нощем с белите коне” и “Бариерата”, плъзна слухът, че жена му се е самоубила. В гранд-хотел “София” правих анкета с автора на “Втора рота”, но не вървеше някакси да го питам за житейската му драма?
- Настина, носеха се какви ли не слухове. В писателското кафене се сбираха страшно много хора, всеки казва по нещо, развива своя версия. Не съм надавала ухо, но виж, за Росен Босев, синът на Асен Босев, изключително даровито създание, все още не мога да си намеря правдоподобно обяснение защо скочи от осмия етаж. В творческата ни база в Хисаря пък се самоуби Тодор Монов, преряза си вените, направи го жестоко, показно. А каква е причината, все още не се знае. И досега в тази стая на станцията никой не смее да отдъхва, стои си заключена.
- В онези години, спомням си, постоянно на мушката беше и Дико Фучеджиев, тогава директор на Народния театър “Иван Вазов”. За него се спрягаха класически порнокомпромати – как дъртият пергишин се възбуждал на запалени фарове. Откара някоя млада актриса към “Щастливеца” или “Простор”, накара я да се съблече дибидюс гола и я пусне да търчи като заек пред колата си.
- За подобен екшън не съм чувала, определено. Но пък знам друг случай. Дико е кум на Светлозар Игов, а Светльо си го знаем като малко лудичък, правеше каквото си поиска. Арестуват го, Левчев търчи да го освобождава. Пиеше много, скандалджия от класа. Псуваше милиционерите, наричаше ги простаци. Една сутрин точно го пускат от кауша, след като е прибран на топло вечерта. До обяд къде се е натаралянкал отново, само той си знае. Отива в театъра при Фучеджиев, порядъчно наквасен. А зад гърба на Дико – портретът на Тодор Живков. Просяга се, взема го в ръце и го нахлупва върху главата на писателя. Три дни този случай беше “настолна” тема в писателското кафене. А там бъкаше от доста “услужливи” хора, които донасят начаса къде-какво е станало, кой-кого е напсувал, с кого е спал и прочее.
- Няма как да не ви попитам кой беше спряган за “Уше №1”?
- Имаше доста ченгета, някои си ги знаехме. Едно от тях беше варненския поет Кольо Севов, почина малко след промените. Въртеше се все край ръководството, край онези, които се кълняха във вярност, маршируват бодро. Друго ченге беше Атанас Свиленов.
- Ченге-гей…
- Да, властите го спипаха именно по тая линия. Абе, много бяха… В нашето издателство си знаехме за Тодор Янчев. Имаше и един белетрист - Николай Стоянов. Все се репчеше, дори ни съветваше: “Внимавайте какво говорите!” Други пък разбрахме твърде късно…
- За гей-историите като че ли се знаеше повечко, отколкото за нежната любов между поклонничките на Сафо. В онези мрачни години под сурдинка се спрягаше името на мастита театрална критичка, съпруга на известен ваш колега?
- О-о-о, това е цяла сага! Не знам дали си спомняш “светлата личност” Венко Христов – критик, полиглот и прочее, но имал неблагоразумието да бяга през граница. Хванали го, вербували го, стана също ченге. Един от най-големите пияндури и попивателни на съюза. В същото време комплексар, бледа сянка на Джагаров, натиска му се като ученичка. А жената на Венко, Миглена - изключителна красавица, по едно време се пробва с театрална критика. Венко така се слага на Джагаров, че му пробутва собствената си половинка, падение от класа. Изведнъж Миглена се “сработва” с известната театроведка Снежина Панова, преподавател във ВИТИЗ и съпруга на Тончо Жечев. Връзката им лъсва наяве. За интимните им отношения знаеха всички в гилдията. Миглена изглежда като двуполова – хем движи със Снежина, хем завъртя главата на големия художник Гриша Трифонов, изключителен талант, пишеше и стихове.
- А какво става с Венко Христов?
- Той се пропи и умря от пиянството си. Паднал някъде и се пребил. Та Миглена се омъжва за Гришата, ражда му един син, после пак се връща при Снежина. Дори миналата година ги срещнах пак двете заедно.
- В гилдията се подвизаваше и един егоцентрик – Тодор Ризников, който се отдаде на отшелничество?
- О-о-о, спомням си го. Засели се край Мадарския конник. Поживя там известно време. Пусна си дълга брада, обличаше се в някакви странни одежди, размахваше дълго копие. Тълпите се редяха на опашка. Май беше станал и аскет, не се къпеше. Мои приятели ми казваха, че миришел на пръч и от него се разнасяла страшна воня.
- Най-накрая секнаха ли мераците на Валери Петров? Навремето сваляше мои колежки от университета, на които би могъл да бъде дядо?
- Всичко, което е правил, го е правил толкова кротко и тихо, че близо месец след случката никой да не се досети или да разбере. Не беше като белетриста Васил Попов. Той като се напиеше, всичко си казваше – какви скандали е правил, как хвърлял любовниците си през прозорците. При Валери всичко беше чистичко, спретнато. Сега не знам какви ги върши – та той е роден 1919-та, по-голям е от Леда Милева, която вече е на 87 години. Знам, че почти не излиза вече. Той е лекар по образование, истинското му име е Меворах.
- Що за образ е според вас Радой Ралин?
- Чешит от класа, егоцентрик. При него всичко беше интересно. Били сме заедно на почивка. Винаги трябва да бъде център на внимание, неговите думи да се оценяват, винаги да става на неговото. Често цитираше чужди епиграми, но нали си е знаме, ги “вписваше” в своята сметка.
- Неотдавна се спомина Борис Димовски, също странна птица. С какво го запомнихте?
- Бяхме доста близки. Страшно занимателен, но да не му попаднеш на мушката – имаше остър език, ако забележи, че някой иска да се направи на гениален, така го хързулва, така го подрязва… Страхотни попадения. С колежката ми Нина Андонова го засичаме малко преди да се спомине. Сядаме в едно кафене, но той беше напълно оглушал. Мъчително бе да разговаряме. Разменяхме си бележки. Изключително силна личност въпреки нещастията в семейството си. Погреба жена си, след нея си отиде синът му, една от дъщерите му. До сетния си дъх Борката се бори с живота. Децата на сина си той изгледа, всеотдаен и добряк донемай-къде. А в същото време човек с хаплив език, съвсем не беше лесен за общуване.
- Класически чешити, любовници, пияници, приятели и предатели… В онова задръстено време сякаш всеки е избивал чивия, спасявал се е поединично. Не пропуснахме ли някого?
- От Ивайло Петров също имам спомени на маса. И той бе любител на чашката, въпреки че не обичаше много-много да говори. Стои си в компанията, мълчи и си попийва.
- Дончо Цончев да не би да ви се обиди за пропуска?
- Той беше един от потайните, обичаше си повечко кръчмарските работи. Интересно беше да седнеш с него на лаф, но в селска кръчма. Пийва си якичко и като подхване едни масали, едни лакърдии, случки, които едва ли са му се случвали, но подочул нещо от селяните от Нови хан, от Елин Пелин и шоплука какво си говорят, и така красиво си ги доизкусурява, че стават блестящи разкази. Абе, всички от Априлското поколение къркаха като за световно, хойкаха на поразия. Единственият, който не е имал странични връзки, е Евтим Евтимов. Хареса си една жена, жени се за нея и я прибира при себе си. Всъщност той изкара живота си само с две жени. Докато другите имаха по десетина любовници, какви ли не щури преживявания…

Кърджали, едно интервю на Георги АНДОНОВ