Спиро Дебърски: По мое време футболът ни беше сред водещите в Европа!

<em>Спиро Дебърски е един от патриарсите на българския футбол. Играе 21 сезона, последователно в &bdquo;Пирин&rdquo; (Благоевград) (1949 &ndash; 1953), &bdquo;Розова долина&rdquo; (Казанлък) (1953 &ndash; 1957), &bdquo;Локомотив&rdquo; (София) (1957 &ndash; 1969) и ЖСК &bdquo;Славия&rdquo; (1969 &ndash; 1970). Има 276 мача и 82 гола в &bdquo;А&rdquo; група. Шампион на България през 1964-та. <br /> </em><br /> Национален състезател от 1957 до 1965 г. Ляво крило, много бърз и пробивен, с чудесен дрибъл и силен удар. Като треньор работи 25 години в Кипър, създател на кипърската футболна школа. В края на тази година ще закръгли 55 плюс 25 години.<br /> <strong><br /> - Г-н Дебърски, може ли да се твърди, че по ваше време българският футбол бе сред водещите в Европа?<br /> </strong>- Категорично! Българският футбол бе сред водещите на Стария континент доста дълго време. Успехите и стойността му бяха безспорни. Като се започне от бронзовите медали на Олимпиадата в Мелбърн през 1956-а, четвъртфинала на следващата Олимпиада в Рим (1960) и се стигне до участието на четири поредни световни финали през 1962-ра, 1966-а, 1970-а и 1974-та. <br /> <u><em><br /> Сега поддържането на подобно ниво е немислимо<br /> </em></u><strong><br /> - И на какво се дължеше всичко това?<br /> </strong>- Причините бяха много, ще изброя само някои от тях. Легендарният вратар на СССР Лев Яшин обичаше да казва: &bdquo;Есть денги, есть футбол, неть денги, неть футбол!&rdquo;. По мое време нашата държава отделяше достатъчно пари за футбол &ndash; за неговата организация и подкрепа. Ние самите не получавахме много. Напротив! <br /> <u><em><br /> Премията за победа в столичния &bdquo;Локомотив&rdquo; беше 40 лева, на заплата се водех в едно депо &ndash; 70 лева <br /> </em></u><br /> Като махнеш данъците, оставаше само за храна и ние си бяхме чисти аматьори, играехме само за слава. Ентусиазмът ни обаче беше голям, а и почитателите ни бяха много. Преди мач ни раздаваха по стотина билета за близки и приятели, които никога не стигаха. Вярвайте ми, &bdquo;Локомотив&rdquo; играеше мачовете си пред 10 &ndash; 15 хиляди зрители. Сега националният не може да събере толкова!<br /> <br /> <strong>- Може ли да се каже, че по ваше време просто футболистите са били по-качествени?<br /> </strong>- Ето още една причина за тогавашното ниво на българския футбол. От един &bdquo;Локомотив&rdquo; излизаха по 7 &ndash; 8 национали, да не говорим за другите софийски, пловдивски и варненски клубове. Конкуренцията беше огромна, има футболисти, които по десетина години играеха във водещи отбори и не можеха да стигнат до националния. А сега какво е? <br /> <u><em><br /> В шампиона на България има 14 чужденци, в другите тимове са по 7 &ndash; 8 минимум. За каква конкуренция между български футболисти може да става дума?<br /> </em></u><br /> <strong>- Вие, г-н Дебърски, как можахте да изплувате и да се задържите толкова дълго на най-високо ниво?<br /> </strong>- С много упоритост, труд и малко късмет. Тренирах здраво, гледах да залягам повече от другите. След тренировка винаги оставах и се упражнявах с юношите и дори с децата. Никога не съм пил или пушил, лягах си точно в 22,00 часа. Нямаше такива работи &ndash; барове, дискотеки. То и с парите, които получавахме, това не беше възможно. Изобщо, който искаше да напредне, работеше здраво. Помня, когато при нас в &bdquo;Локомотив&rdquo; дойдоха две момчета &ndash; Димитър и Младен Пеневи (става дума за треньор номер 1 на 20 век и неговия брат &ndash; бел. ред.), те също оставаха след тренировка и после чакаха дядо им да мине да ги вземе с каруцата за Мировяне. Наистина здраво се тренираше, но трябваше да си имаш и малко късмет. Аз например <br /> <br /> <u><em>за 21 години в професионалния футбол не съм контузван сериозно, с изключение на един път, когато ми счупиха крака<br /> </em></u><br /> То пък се оказа точно преди Световното в Англия, та не можах да запиша участие на световни финали. Иначе бях много як, краката ми бяха страшно силни и нямах проблеми да се преборя с всеки защитник. А сега какво е: остане нападателят сам срещу защитника и веднага търси някой да му помогне! А аз си имах здрава закваска &ndash; в рода ми са все дълголетници ...<br /> <br /> <strong>- Твърди се, че сте един от строителите на кипърския футбол. Какво вярно има в това?<br /> </strong>- От българите аз бях първият, който се захвана с кипърците. После дойдоха другите &ndash; Йончо Арсов, Крум Милев и т.н. <br /> <br /> <u><em>Когато пристигнах в Кипър, нямаше терени &ndash; не трева, а камениста земя. Преди тренировка карах играчите да съберат по-големите камъни и да ги изнесат от игрището <br /> </em></u><br /> После докараха земя от Африка и държавата се захвана здраво да помага. Сега кипърците имат една от най-добрите бази в света и нивото на футбола им е съответно. Ние останахме далеч назад и Кипър е толкова пред нас, колкото ние бяхме пред тях навремето. Твърдя го, защото работих 25 години на острова и познавам футбола им от самото начало. Някога ние българите имахме много сериозно реноме и бяхме предпочитани като футболни специалисти пред мнозина други.<br /> <strong><br /> - Г-н Дебърски, продължавате ли да се държите близко до футбола?<br /> </strong>- Не ще и дума! Не пропускам мач на &bdquo;Локомотив&rdquo;, когато играят в София. По телевизията също гледам редовно, нали това е любимата игра на нашия живот. Зрението ми постепенно отслабва, но с футбола не мисля да късам!<br /> <br /> <br /> <em><strong>Красимир ПЕТКОВ</strong></em>