Край Драва линейките идваха препълнени с ранени – на кой ръка откъсната, на кой крак виси раздробен, сърцераздирателни стенания, спомня си 86-годишната доброволка
<em>Тогава е само седемнайсетлетна, ученичка в десети клас, остава й една година да завърши гимназия. Величка Георгиева Георгиева е родена на 6 юли 1927 г. в Лесичово, Пазарджишко. Вече девойка, тя постоянно слуша за победите на Първа българска армия в боевете срещу хитлеристите, за героизма на нашите храбреци на фронта. Обзема я желание да бъде като тях. И решава &ndash; напуска ученическата скамейка и се записва доброволка.<br /> </em><br /> Зачисляват я към 27-и пехотен Чепински полк от 16-а дивизия. Съставят смесен взвод. Във всичко се обучават заедно, но вечер момичетата спят в отделни помещения, младежите &ndash; в други. По време на стрелбите Величка води много точен огън със своята пушка. Награждават я. Облечена във войнишка униформа, доброволката гордо си отива на село в гарнизонен отпуск.<br /> <br /> Чак пролетта на 1945 г. командването решава да ги изпрати и тях на бойното поле. <br /> <br /> <u><em><strong>Влаковият им ешелон стига в Унгария, стоварва ги при Балатонското езеро<br /> </strong></em></u><br /> От тук към Драва. Уж обучени като бойци, обаче на момичетата е поставена друга задача: да бъдат самарянки. Скоро се срещат с най-страшното. Двуетажните линейки пристигат препълнени с ранени &ndash; на кой ръка откъсната, на кой крак виси раздробен, дрехи, потънали в кръв, сърцераздирателни стенания...<br /> <br /> С всичко се свиква. Бързо се научава да поставя обезболяващи инжекции, да прави превръзки. Вечер, преди сама да седне да се нахрани, първо помага на ранените да се наядат. Пише писма до близките на тежко пострадалите, чете им новини от тила... Така &ndash; около два месеца. Струват й се година.<br /> <br /> След войната Величка не бърза да се уволнява. Записва курс по машинопис и едновременно учи във вечерна гимназия. <br /> <br /> <u><em><strong>Сваля униформата, когато е навършила точно една година с нея <br /> </strong></em></u><br /> И нали си има професия, започва да работи като машинописка в комисарството. Скоро след това се омъжва. Съпругът й е от с. Ковачево. С него учили заедно вечерното си средно образование неотдавна. Той споделял тъгата си, че също искал да се запише доброволец, но не му позволили. По-големият му брат бил вече на фронта, а понеже били сираци, без баща, когато скришом избягал и се придвижил чак до боевата линия, го върнали.<br /> <br /> В селото на съпруга й отгледали децата си. После семейството се преместило в Септември. От там &ndash; в София. Величка работила около 6 години и в МВР. Стигнала до звание &bdquo;старши лейтенант&rdquo;. Била малко над 50-те, когато я пенсионирали. Ей го, кажи-речи още толкова време си е вкъщи. Понаучила шивачество, занимава се с домакинство, намира време и за обществена дейност. Не е жалена на фронта, сега ли да вземе да хленчи!<br /> <br /> <br /> <em><strong>Стефан СТЕФАНОВ </strong></em>