9 август, 11:37

Д-р Атанас Чапкънов: 90% от пациентите с рак на белия дроб са пушачи

Заболяването се лекува, въпреки че ранната диагностика остава основен проблем
прочитания: 9422 | коментари: 0

Тази година американски учени публикуваха резултати, които за първи път показват 20% снижаване на смъртността от рак на белия дроб, което показва, че се движим в правилната посока. Така твърди д-р Атанас Чапкънов - главен асистент в Клиниката по гръдно-коремна хирургия на Университетска болница “Св. Георги” в Пловдив. Той има специалности по обща и гръдна хирургия и по онкология. Предлагаме ви интересен и най-вече полезен разговор с д-р Чапкънов за тази коварна болест с цел да научите повече за причините, проявите, новостите в лечението и, разбира се, надеждата, че ракът на белия дроб може да бъде овладян.

- Д-р Чапкънов, преди да преминем по същество, искам да ви попитам какви са най-честите ви пациенти?
- Клиниката по гръдно-коремна хирургия е със смесен профил, затова покриваме огромен диапазон от хирургични заболявания в гръдния кош и корема, които се лекуват с оперативни интервенции. И спешни, и планови. В интерес на истината и за съжаление, една голяма част от плановите интервенции са свързани със злокачествени заболявания. Гръдната хирургия касае заболявания, които ангажират гръдната стена и органите в гръдния кош - бял дроб, хранопровод, пространството между тях. Ние оперираме всичко в гръдния кош и гръдната стена с изключение на големите сърдечни съдове - имам предвид аортата и самото сърце. Разбира се, налагало се е да стигаме близо до сърцето - когато белодробните тумори го достигат, но това са инцидентни случаи. Ако трябва да обобщя, от една страна, заболяванията в гръдния кош са туморни образувания - доброкачествени и злокачествени, и от друга - възпалителните.

- В една публикация казвате, че дребноклетъчният белодробен рак е по-агресивен. Кои са другите видове?
- Най-общо, ракът на белия дроб се разделя на две големи групи - дребноклетъчен и недребноклетъчен. Веднага бързам да уточня, че втората група включва три големи категории - плоскоклетъчен, аденокарцином и голямо-клетъчен карцином. Тези три категории до голяма степен се различават по своя хистологичен строеж, но като поведение са доста сходни, поради това са обединени в тази група. Разликата между дребноклетъчния и недребноклетъчния карцином се състои точно в тази агресивност и ранно даване на метастази. Най-често при поставяне на диагнозата дребноклетъчен рак вече има данни за разсейки при пациентите. Освен това тези тумори са по-чувствителни към химиотерапия, имам предвид дребноклетъчния карцином. Въпреки това заради агресивния си и бърз растеж и ранно даване на метастази резултатите от лечението не са много добри.

- А коя група е по-често срещана - дребноклетъчният или другата група карциноми?
- Огромният процент от случаите се пада на недребноклетъчния рак - между 85 и 90 на сто. За България все още водещ е плоскоклетъчният карцином в сравнение с аденокарцинома. Докато за някои европейски страни, както и в Америка, почти се изравняват, дори

аденокарциномът вече е по-често срещан

У нас, в България, според Националния раков регистър за 2010 г. има регистрирани 3771 нови случая на рак. От тях около 400 са случаи на дребноклетъчен, останалите са случаи на недребноклетъчен рак. А от тази втора група около 1400 са случаи на плоскоклетъчен карцином и отново около 400 са аденокарциноми. Останалите са без хистология или друг холистичен вариант. Тук е мястото да отбележа, че дребноклетъчният и плоскоклетъчният рак са непосредствено свързани с тютюнопушенето. Това са карциномите, които се срещат при тежките пушачи, докато аденокарцином се среща по-често при непушачите.

- Посочихте основната причина, която не е тайна за никого. Има ли и други провокиращи фактори?
- Да, 89-90 на сто от случаите на рак на белия дроб се дължат на тютюнопушенето. Останалите около 10% се провокират и от други фактори от околната среда. Ние дишаме и всичко, което го има във въздуха, ни въздейства, като най-честата причина за рак при непушачите е наличието на радон. Отделно рисковите фактори, свързани с трудовата заетост - азбест например. Установено и доказано е, че азбестовите частици причиняват рак на обвивката на белия дроб, на плеврата. В Англия този вид злокачествен тумор е признат за професионално заболяване.

- Казвате радон, само във въздуха ли се среща?
- Има го и във въздуха, и в почвата. Най-много се поема при строителни дейности, при изкопните работи. Ще ви цитирам проведено напоследък доста интересно и сложно проучване, което касае твърдите частици във въздуха. Направено е от колеги от Германия и Америка, които всъщност казват, че замърсяването на въздуха с такива твърди частици е един от най-рисковите фактори за развитие на рак на белия дроб.

Ако човек има генни мутации и е пушач, рискът е многократно по-висок

Установено е, че при някои пациенти съществува по-голяма вероятност да се разболеят, когато са подложени на тези външни фактори, за които говорим. Водещи са външните фактори. Ето какво се има предвид: установени са генни мутации и в зависимост от това дали са една, две или три в човека, рискът е различно голям, ако този човек пуши. Т.е. ако има една мутация - рискът е 30%, ако има две - той се повишава на 50%, и ако са три - на 70%. Пак в тази връзка искам да кажа следното.

Ние трябва да знаем, че ракът не е някакво извънземно същество. Всъщност това са нашите нормални клетки, които са разрушени вследствие нарушаване естествените процеси на защита в организма и грешките при възпроизвеждане на клетките. Тези генетични и външни фактори увреждат механизмите за контрол за възпроизводство на клетката; за контрол върху защитните механизми и в крайна сметка се появяват едни клетки, които започват да се развиват...

- Но със сигурност все още има много загадки за тази коварна болест?
- Да, но ние все повече опознаваме туморите. Разучавайки гените, разбираме мутациите в различните тумори. Постоянно се работи в тази посока. В момента има проекти, които предполагат посочване на всички гени, които се срещат в различните видове рак. Целта е да се определи кои от тези гени имат някакво отношение и дали бихме могли да им повлияем, за да лекуваме рака.

- Съществуват ли някакви първоначални признаци? Може ли човек да заподозре у себе си тази болест и да отиде при специалист, преди да е станало късно?
- Това е другият проблем при рака на белия дроб. Обикновено признаците се появяват на по-късен етап. Най-честият признак е кашлицата, примесена с храчки, понякога с кръв. Често, бих казал много често, такива пациенти се

обръщат към лекарите със съмнения за пневмония

И дори биват лекувани за пневмония. Но когато болестта не се повлиява и се установят изменения, става ясно, че това не е просто пневмония.

- Всеки белодробен рак ли започва непременно с пневмония?
- Не, не е задължително. Аз се опитвам да посоча ранните признаци и пак казвам, че те са много подобни на тези на пневмонията. Останалите симптоми - болка, събиране на течност около белия дроб - те се появяват по-късно. Понякога като ранен признак може да възникне и задух. По принцип признаците се развиват постепенно и са свързани или с развитието на тумора, който притиска съседни органи, или води до тази кашлица. Освен това може да ангажира съдовете в гръдния кош, поради което се появява оток в горната част на шията.

Винаги е по-добре човек да има едно наум и да не отхвърля варианта за рак. Няма нищо по-хубаво от това да го изключим, но винаги когато се появят такива нехарактерни признаци, за които понякога няма обяснение, трябва да се провери и по-лошият вариант. Да, пациентът има пневмония, ние сме я излекували уж, пък има проблем. Дай, Боже, да не се окажем прави, но трябва да се обърне внимание, трябва да се провери. Аз имах пациент преди известно време - човекът с течност около белия дроб цял месец, докато накрая установихме, че всъщност има рак на белия дроб. Ето затова не са могли колегите да го излекуват - те извличат течността, тя пак се събира.

- Преди да ви попитам конкретно за лечението, ми се ще да отговорите дали според вас българинът се научи да се грижи за здравето си?
- Аз искам да обърна внимание на нещо друго в тази връзка. Във всички случаи такъв пациент трябва да потърси специалист на следващо ниво - имам предвид след личния лекар да се прегледа при пулмолог, за да се потвърди диагностиката. Оказва се обаче, че в България е важно кога ще се разболееш. Ако това се случи в края на тримесечието, става лошо, защото личният лекар е свършил направленията и ти трябва да чакаш. Това наистина е проблем.

От една страна, тези лимити водят до невъзможност някои хора да получат необходимата им диагностика. И от друга страна, колкото и да е тъжно, като че ли хората изградиха едно подозрение към лекарите и им нямат доверие. Разбира се, не казвам, че ние в съсловието нямаме проблеми. Но хората станаха някак нетърпеливи. Аз смятам, че

трябва да има по-добра комуникация -

ако ние с вас не си говорим, аз няма как да ви убедя, че вие трябва да правите профилактика например. Да не говорим за другия аспект - отива човекът, готов да се подложи на профилактичен преглед, но лекарят няма тази възможност в момента, вика го втори път и той, понеже работи, си казва - защо не си гледат работата тези доктори с тази профилактика.

- Разбирам, нека сега да поговорим и за лечението. Лекува ли се ракът на белия дроб, д-р Чапкънов?
- Да, лекува се, въпреки че основният проблем си остава ранната диагностика. Защото в момента ние имаме основание да твърдим, че с новите методи на лечение, които се появяват, има голяма надежда, че бихме могли да започнем да подбираме индивидуално лечение за всеки пациент. По този начин ще достигнем наистина до лечение на болестта, може би не излекуване - пиеш лекарствата и нищо ти няма. Но поне - пиеш лекарствата през целия си живот оттук-нататък и спираш развитието на тумора. Имаме такава надежда.

- И тя се основава на новите лечебни методи ли?
- Може би на по-доброто и по-ясно разбиране. Ето какво имам предвид - в началото говорихме за разделянето на туморите на няколко групи, но всъщност се оказва, че всеки тумор проявява различни характеристики. И сега е моментът да опитаме да намерим маркери, да намерим това, което да ни покаже кой тумор към какво би бил чувствителен. Да се постигне по-индивидуално лечение на тумора, буквално да търсим индивидуално лечение за всеки пациент. Това е насоката на съвременното научно търсене в тази област. Относно утвърдения стандарт, когато говорим за тумор, който е ограничен в белия дроб, без да е дал разсейки в лимфните възли и другите органи, тогава оперативното лечение е методът на избор и той наистина дава шанс за излекуване.

- Винаги ли се стига до операция? Съществуват ли противопоказания в някои случаи.
- Невинаги се стига до операция. Има пациенти, при които туморът е доказан, защото операцията освен лечение, може да е част от диагностиката. Отделно тя може да е част от т.нар. палиативно лечение, т.е. да не лекува заболяването, но да облекчава симптомите. Това е много характерно за пациентите, които имат насъбрана течност около белия дроб. Иначе за всички тумори

лечението има универсален принцип,

те се лекуват комплексно - т.е. хирургично, лъчетерапия, химиотерапия, а по отношение на белия дроб, вече се прилага и т.нар. таргетна терапия.

Екипът от специалисти, т.е. хирургът, клиничният онколог, лъчетерапевтът - обсъждат в какъв ред да бъде приложено комплексното лечение. Например има пациенти с ранни симптоми, които биха могли да бъдат оперирани, но заради придружаващи заболявания това не може да се случи - операцията е високорискова в такава ситуация.

- Прави ли се в България някакъв опит за скрининг на рака на белия дроб?
- Все още в България няма никакъв скриниг. В някои страни е възприет и утвърден, но у нас все още не. Лично аз съветвам моите пациенти, тези, които са високорискови, да си направят скенер. Такива са индикациите, които дава Американската асоциация, която препоръчва извършването на т.нар. нискодозова компютърна томография при пациенти между 55 и 74 години. И които са пушачи или са отказали цигарите през последните 15 години, т.е. имат история на пушачи и в продължение на 30 и повече години са изпушвали по една кутия дневно. Дори съществува термин - т.нар. 30 пакетогодини. Това е рискова група, защото е установено, че дори и да спрете цигарите, рискът при вас е по-висок в сравнение с тези, които никога не са пушили. Да, той намалява с годините, след като сте ги отказали, но едва ли някога ще се изравни с риска при непушачите.


Яна БОДЖИЕВА
Добави в Facebook



0 коментара

Напиши коментар
покажи следващите 0 коментара