Нели Стойчева: Отнеха ми детето, искат да ме вкарат в психиатрия!

<em>От слънчева и общителна дама детската учителка и екскурзоводка Нели Стойчева се е превърнала в отчаяна, болна и готова на абсолютно всичко майка, която като орлица иска да защити единствената си, вече отнета й дъщеричка. В момента и психическото, и физическо здраве на жената са разбити напълно заради семейни имоти и пари. Тя е сигурна, че млад мъж чука на вратата й, защо му е поръчано да я убие...<br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Нели, каква е причината да се стигне дотам, че да отнемат единственото ви дете и да искат да ви вкарат в психиатрията за лечение? Вие луда ли сте?</strong><br /> - Не, не съм луда, но съм сериозно болна. Причината за моето тежко здравословно състояние е алчността за имот на мои близки. Преди време баба ми Мария Петрова Узунова е работила дълги години като медицинска сестра в една престижна болница в Париж и се предполага, че има голяма банкова сметка в швейцарска банка. Всъщност роднините ми смятат, че аз ще наследя парите на баба си от майчина страна и затова трябва да бъда изтрита от лицето на земята. С мене могат да се справят лесно, но имам и дете, което бяха решили да продадат, но аз заведох дело и се отказаха от това намерение.<br /> <br /> <strong>- За кого точно говорите?</strong><br /> - За братовчедка си Валентина Ганева, която е готова да унищожи всички ни, но да се докопа до сметката на баба, защото е убедена, че аз съм богатата й наследница.<br /> <strong><br /> - А вие какво знаете за тази банкова сметка?</strong><br /> - Не знам и не съм се интересувала! От нея се интересуват други хора. И тези други хора успяха да я убият! <br /> <strong><br /> - Как така да я убият?!</strong><br /> - Баба живееше в София. Преди няколко години братовчедка ми Валя я кани в Сливен да й гостува. Какво е станало, не зная, но видях баба си в ковчег. Интересувах се и разбрах, че е била настанена в сливенска болница с няколко диагнози, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>включително и с травми по черепа</strong></span><br /> <br /> А в смъртния акт пишеше, че е починала на друго място...<br /> Малко след като погребахме баба, по мистериозен начин, скоропостижно в една болница си отиде и майка ми. Сега аз и дъщеря ми сме наред. И за да не изглежда съмнително, мен се опитват да ме вкарат в психиатрията, а междувременно социалните ми отнеха дъщеричката, която още нямаше 16 години. Това, ако не е разчистване на пътя към имота на баба, който се намира на ул. &bdquo;Иван Рилски&rdquo; № 40 в столицата, здраве му кажи! И като добавим и банковата й сметка&hellip; <br /> <strong><br /> - В момента вие живеете в Сливен, така ли?</strong><br /> - Да, но нямам собствен дом. Приюти ме една много известна сливенска стоматоложка, която има просторен апартамент. Преди това с дъщеря ми живеехме в собствено жилище в центъра на Сливен. Трудно се издържахме. Неплатените сметки за ток, за вода и за парно, ме принудиха да продам апартамента си на безценица на известен сливенски бизнесмен. Според договора за покупко-продажбата той има да ми дава още 5000 лева, но се прави на разсеян и не ми вдига телефона. Като си разплатих задълженията, заради които можеше и да ме съдят, останах без пари и без дом. Нямаше къде да живеем с дъщеря ми. Намесиха се социалните служби и ми отнеха дъщеричката. По свои канали разбрах, че определени хора <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>се канят да я продадат на заможно семейство като малко кученце! </strong></span><br /> <br /> С триста зора успях да предотвратя тази продажба.<br /> <br /> <strong>- Къде е сега дъщеря ви?</strong><br /> - Отглежда я едно семейство в далечно сливенско село. Дадена е там от социалните, без да ми кажат на кого я дават. И то в момент, когато аз отчаяно се опитвам да си я върна, защото вече имам подходящ дом и за двете...<br /> <br /> Това семейство обаче промени изцяло ценностната й система, която аз съм градила с години и с огромно търпение. Тези хора й дават много пари, купуват й скъпи дрехи дори вече са й намерили жених, който като булдог денонощно слухти около нея да не би по някакъв начин да се свърже с мене. Става въпрос за едно не особено интелигентно момче и аз не мога да разбера каква роля играе то при развитието на детето ми.<br /> <strong><br /> - Но вие нали имате право да виждате дъщеря си?!</strong><br /> - Да, така е, но нейното приемно семейство се държи нагло с мен. Не ми казват къде е в момента Ани, за да не би да се срещна с нея. Забраняват й да води телефонни разговори с мен... Опитвала съм се да я пресрещна, когато отива или се връща от работа, но до нея неизменно е &ldquo;селският булдог&rdquo;, който категорично ми е забранил да говоря с дъщеря си. А тя се държи като зомбирана&hellip; Много пъти съм ходила в кафенето, за да гледам Ани отстрани, но &bdquo;бодигардът&rdquo; й ме гони от заведението, за да не би тя да ми каже нещо, което не трябва да знам. <br /> <br /> <strong>- Казвате, че в момента имате подходящи условия за живеене и за двете ви?</strong><br /> - Да, стоматоложката, която ме приюти, има огромен, светъл и уютен дом. Когато казах на дъщеря си да дойде и да заживеем двете, тя ми отговори заучената фраза: &ldquo;При тебе е много студено и много тясно&rdquo;. Не посмя да ми признае, че я третират като заложница...<br /> <br /> <strong>- По какъв начин се бориш срещу всичко това?</strong><br /> - Исках да покажа на обществото всичките тези несправедливости, извършени спрямо мен и детето ми, и поканих екип на Нова телевизия у дома, за да &bdquo;видят&rdquo; камерите условията, при които живея, да им разкажа на какво съм подложена. И екипът дойде, направи снимките при мен, след това отиде в дома на роднините ми, за да видят двете гледни точки. Към края на снимките братовчедка ми Валя Ганева нахлу в къщата и вдигна луд скандал на екипа. След това тя подаде жалба срещу мен за психически тормоз от моя страна срещу нейните родители. А тези хора ме обичат повече, отколкото собствената си дъщеря. Те са наясно откъде идва тази нейна злоба към мен&hellip;<br /> <br /> <strong>- Какво стана по-нататък?</strong><br /> - Бях изправена пред сливенския съд, който пък от своя страна ме изпрати във вещите ръце на известната психиатърка и психоложка д-р Емилия Кондева. Нейното заключение беше, че съм &bdquo;емоционално потисната&rdquo;. Какво друго е написано от д-р Кондева в оценката за мен, аз не знам.<br /> <br /> <strong>- Какво цели с това дело вашата братовчедка Валя?</strong><br /> - Вече ви казах - целта й е да ме отстрани от пътя си, защото според нея аз съм наследницата на баба по майчина линия. Още повече, че след като ми отнеха и детето, тя лесно може да ме премахне от пътя си.<br /> <br /> <strong>- А Ани няма ли баща да се застъпи за нея?</strong><br /> - Баща й е арменец, артист по професия, но никога не се е интересувал от нас, а и не знам къде е в момента. Така че сме сами&hellip;<br /> <br /> <strong>- И какво ще правите оттук-нататък?</strong><br /> - Водя дело. Много добри адвокати от Сливен и страната ми се обадиха, че искат да ме защитават без пари, защото знаят, че съм права. Казусът е повече от ясен &ndash; моята братовчедка няма юридическото право да ме съди за това, че съм &bdquo;особено опасна за обществото и за семейството&rdquo;, защото двете не живеем в едно жилище, нито на едно място, не се виждаме въобще и не разговаряме помежду си от години. Така че няма как да съм опасна нито за нея, нито за който и да било друг от семейството й. Повече от ясно е, че става въпрос за домогване до имота и парите на баба, но Валентина се опитва да го скрие по някакъв начин.<br /> <br /> <strong>Едно интервю от Тодорка НИКОЛОВА</strong><br />