Д-р Красимир Минкин: За болните от Паркинсон вече има надежда за нормален живот

<em>Д-р Красимир Минкин е неврохирург, специализирал три години в Париж и Марсилия. Работи в отделението по детска неврохирургия и невротравматология към Клиниката по неврохирургия на столичната университетска болница &ldquo;Св. Иван Рилски&rdquo;, <br /> Ръководител е на Центъра по хирургия на епилепсията в болницата. Болестта на Паркинсон е хронично и прогресиращо заболяване на мозъка, което най-често засяга хората над 60-годишна възраст. <br /> </em><strong><br /> - Д-р Минкин, болестта на Паркинсон е прогресивно заболяване, какви шансове имат тези хора?<br /> </strong>- Пациентите с болестта на Паркинсон имат затруднен контрол върху движенията на тялото и това състояние се влошава с прогресиране на болестта. Накрая те стават неспособни да изпълняват ежедневните си дейности. Все пак болните имат шансове, защото болестта не е смъртоносна - те могат да живеят от 15 до 25 години от момента на поставяне на диагнозата, което я превръща в хронично заболяване. Обикновено се развива при хора между 55 и 65 години, въпреки че ранни форми на болестта могат да се проявят и преди 40-годишна възраст. Проучване в 5 европейски страни е установило, че 1.6 на сто от населението на възраст над 65 години страда от болестта на Паркинсон. Понастоящем няма лечение за болестта на Паркинсон, но след поставяне на диагнозата от лекар, в повечето случаи симптомите могат да бъдат ефективно потискани. Целта на терапията е да се контролират и облекчават симптомите, за да могат пациентите да продължават да изпълняват задълженията си и да се наслаждават на прилично качество на живот за колкото е възможно по-дълго време. Едно такова лечение вече се прилага и в България. Чрез него болните от паркинсон може да подобрят значително моторните си функции в продължение на цели 10 години.<br /> <br /> <strong>- Да, известно е, че от тази година прилагате дълбока мозъчна стимулация при лечението на пациенти с болестта на Паркинсон. Какви успехи постигате с този вид лечение?<br /> </strong>- Този метод е вече утвърден в световната практика и не е нещо толкова пионерско. Има над 100 000 пациенти, които са лекувани от паркинсонова болест с дълбока мозъчна стимулация и <br /> <br /> <u><em>успехът на лечението се изразява <br /> </em></u><br /> в значително подобрение на моторните им симптоми, т.е. симптомите, свързани с движенията, които са преобладаващи при хора с това заболяване.<br /> <strong><br /> - Вие говорите за световния опит, тъй като имате проведени само две операции в България. Или са повече вече?<br /> </strong>- Според мен е трудно да кажем, че успехът е 100-процентов, когато имаме само две операции. И двата случая са много успешни, но затова е добре да се има предвид и световният опит, а той показва, че при мнозинството пациенти успяваме да постигнем огромен ефект, т.е. значително подобрение на симптомите - над 70%. Такъв е световният опит, а нашият е две много успешни интервенции - силно инвалидизирани пациенти, които в момента са в почти нормално състояние.<br /> <br /> <strong>- Откога се прилага по света този метод?<br /> </strong>- Дълбоката мозъчна стимулация е въведена от Луис Бенабид през 1987 г. във Франция. Прилага се в Америка през 90-те години на XX век, а в България за съжаление едва от 2011 г. - за първи път на дете с медикаментозна дистония. При него заболяването беше в твърде напреднала фаза и затова от огромно значение за успешното прилагане на дълбоката мозъчна стимулация е да успеем да селекционираме пациентите, когато не са с твърде напреднало заболяване.<br /> <br /> <strong>- Кои са подходящите пациенти за дълбока мозъчна стимулация?<br /> </strong>- Пациентите с дистония се оперират възможно най-рано, преди да са възникнали деформации в гръбначния стълб и крайниците. От пациентите с паркинсонова болест са подходящи тези, които са в средната фаза на заболяването. Т.е. нито много рано, нито много късно. Обикновено тези пациенти са в състояния, в които медикаментите им действат, но не достатъчно. Не са във фаза, когато вече са приковани към леглото и медикаментите изобщо не им действат. В средата на заболяването дълбоката мозъчна стимулация може да върне пациента съвсем в началото на болестта и да го направи почти нормален.<br /> <br /> <strong>- Това връщане назад трайно ли е?<br /> </strong>- За съжаление паркинсоновата болест е прогресивно заболяване. Тя засяга когнитивните функции, емоциите, сетивността, а с дълбоката мозъчна стимулация можем да повлияем само на моторните симптоми. И въпреки това влиянието върху моторните функции е трайно и в продължение на 10 г. няма почти никакво изчерпване на ефекта или то е минимално. Така че приблизително 10 години ефектът е траен, след това за съжаление настъпва прогресия на заболяването, но тези 10 спечелени години са много ценни за болния.<br /> <br /> <strong>- А какво представлява самата процедура?<br /> </strong>- Самата процедура е много сходна с поставянето на пейсмейкърите на сърцето. Прилича много на мозъчен пейсмейкър, защото поставяме електроди дълбоко в мозъка, в определени мозъчни ядра и ги свързваме с генератор на импулси, който е разположен под кожата - нищо не е видимо и не пречи на пациента. И тази кутийка, която създава импулсите, наречена вътрешен пулсов генератор, подава такава честота на мозъчните ядра, за да може да промени увредената им функция и моторните функции на пациента да се приближат най-много до нормалното. Ние можем да го настройваме, за да постигнем максимален ефект, както се настройва телевизор - с дистанционно, през кожата. Това може да се направи и след като се постави имплантът, за да се постигне най-доброто за пациента.<br /> <br /> <strong>- След като поставите тези дълбоки електроди, продължава ли и медикаментозното лечение?<br /> </strong>- Медикаментозното лечение продължава, но при паркинсоновата болест е важно то да се намали с 50, дори с 60-70%, тъй като се оказва, че <br /> <u><em><strong><br /> медикаментите са вече прекалено много <br /> </strong></em></u><br /> Голяма част от тяхната функция се приема от акумулатора, който има значителен брой по-малко странични ефекти от медикаментите. Така че медикаментите продължават, но в намалена доза.<br /> <br /> <strong>- Има ли рискове при самата операция?<br /> </strong>- При самата операция има рискове, но това е сравнително ниско рискова процедура. Най-типичните усложнения са както и при всяка хирургия, инфекции или кръвоизлив, които възникват при 2-3% от случаите. Затова я определяме и като сравнително ниско рискова процедура. А преценката на хирурга е да избере тези пациенти, които са по-ниско рискови. Дори и да има инфекция или кръвоизлив, това обикновено не води до съществено влошаване на състоянието на пациента, тъй като обемът на кръвоизливите е малък, а инфекциите се лекуват с антибиотици - така че не е нещо, което да увреди грубо живота на пациента.<br /> <br /> <strong>- Налага ли се в някои от тези случаи и отстраняване на импланта?<br /> </strong>- Възможно е да се стигне до отстраняване на импланта, ако пациентът не се поддаде на лечение с антибиотици, но тогава рискът е дори по-малък от 1%.<br /> <br /> <strong>- Вие имате малка стъпка напред в посока заплащане на имплантите от Здравната каса? Какво успяхте да договорите с НЗОК?<br /> </strong>- Да, така е. Важно е да се разбере, че това е малка стъпка, защото още не е извървян целият път. Малката стъпка се изразява в това, че благодарение на писмата, които написахме до Министерството на здравеопазването и до НЗОК, успяхме да включим в дневния ред на Надзорния съвет на Касата предложение за заплащане на 20 импланта годишно, което е сравнително голяма сума, предвид това, че единият от тях струва 20 000 евро. Надзорният съвет и Здравната каса обсъдиха и приеха, че е уместно да бъдат покривани тези импланти. Оттук-нататък обаче предстоят още стъпки. Трябва да бъдат изготвени правила за това как да бъдат избирани най-подходящите пациенти за имплантация на дълбока мозъчна стимулация. А третата, най-важна стъпка, е да бъде гласуван бюджет, тъй като добрите намерения в случая не са постижими, ако нямаме финансово покритие.<br /> <strong><br /> - Имате ли информация колко са болните от паркинсон, подходящи за това лечение?<br /> </strong>- Трудно е да се каже каква е точната цифра, тъй като има различни статистически проучвания на въпроса и различни заключения. Но едното от тези заключения сочи, че около 30 пациенти годишно с паркинсон, за страна с размерите и броя на населението в България, биха били показани за имплантация на дълбока мозъчна стимулация. Сега вече възрастовата граница се измества все по-рано - възможно е да се направи и по-рано имплантация, тъй като това означава пациентът да си запази работата и да е функционален в по-ранната част от живота си. <br /> <br /> <strong>- Казахте, че все още предстои уточняване на самата процедура по избора на най-подходящите болни за дълбока мозъчна стимулация. Това означава ли, че в момента не може да приемате пациенти за лечение с този метод?<br /> </strong>- В момента селекционираме пациентите, тъй като не всички са показани. Аз провеждам всеки петък безплатни консултации от 14 до 18 ч. в болница &ldquo;Св. Иван Рилски&rdquo;. Говорим с пациента, програмираме прием в неврологичното отделение, за да можем да видим дали е подходящ за метода, и след това го включваме в листата за чакащи (ако е подходящ), тъй като все още не можем да предложим интервенция за тези болни, които нямат финансова възможност. Двамата пациенти, които имплантирахме, събраха сумата за имплантите от дарения.<br /> <br /> <br /> <em><strong>Милена ВАСИЛЕВА</strong></em>