Катетърната аблация е един от шансовете за хората с това заболяване
Какво е да живееш 20 години със страха да не спре сърцето ти? В този кошмар е живяла една българка, страдаща от тежка форма на аритмия. Жената сега е на 50 години, но още през 90-те е диагностицирана, че има допълнителна проводна връзка. Претърпява 3 неуспешни опита за аблация, включително и в чужбина. В резултат на неефективните процедури получава и усложнения - тромбоза на входната вена, а също така поставяне на пейсмейкър. Тъй като състоянието й продължава да се влошава поради високочестотната аритмия, тя решава да потърси помощ от екипа на д-р Васил Трайков. Заради излизането на сърцето й от ритъм, жената често се е чувствала зле - оплаквала се от загуба на равновесие, главозаймаване, чувство за потъване, достига дори до пресинкоп - състояние, близко до загуба на съзнание. Д-р Трайков я консултира и планира нова процедура. Интервенцията, наречена аблация, преминава напълно успешно. Два дни след аблацията пациентката е изписана напълно излекувана от дългогодишната и опасна аритмия. Д-р Трайков съветва страдащите от аритмии да не отлагат консултацията със специалист по електрофизиология, тъй като тези интервенции са напълно рутинни у нас и се извършват по т.нар. безкръвен метод чрез сърдечна катетеризация и електрофизиологична процедура.
Какво представлява катетърната аблация и кои пациенти са подходящи за нея - по тези въпроси разговаряме с д-р Васил Трайков.

Д-р Васил Трайков е началник на отделение по Инвазивна електрофизиология и кардиостимулация. Завършил е медицина в МУ - София, през 2000 г. с отличие. След дипломирането си е работил в Клиника по нефрология към МУ - София, и в Клиника по интензивна терапия към ВМА. През 2002 г. след конкурс е назначен като ординатор в Клиника по кардиология в Националната кардиологична болница. От 2004 г. е научен сътрудник в Лабораторията по електрофизиология към Националната кардиологична болница. От 2008 до 2011 г. специализира във Втора вътрешна клиника с Кардиологичен център към Университета в град Сегед, Унгария. През 2010 г. придобива специалност по кардиология от Университета в Сегед, а през 2011 г. е сертифициран от Европейската асоциация по аритмии като инвазивен електрофизиолог и специалист в областта на кардиостимулацията.

- Д-р Трайков, как се чувства сега пациентката, на която сте приложили катетърната аблация?
- Пациентката се чувства добре, след процедурата е без оплаквания. Каза ми, че се е върнала към нормалния си ритъм на живот. Сподели, че вече не усеща никакви аритмии, освен единични прескачания на сърцето, което на практика се наблюдава при всеки здрав човек.

- Това ли е бил най-тежкият ви случай с аритмия?
- Не, това не е най-тежкият ми случай. За щастие се справихме доста бързо с тази допълнителна връзка. Предходните процедури са били частично успешни - личеше и ефектът на предходните опити. Понякога при предходни процедури остава малка част от допълнителната връзка, малко “снопче”, което в конкретния случай ние достигнахме и елиминирахме. Така че бяхме значително улеснени, макар че екипът беше подготвен за доста тежък случай. Имали сме случаи на аритмии при пациенти след сърдечна операция, които са били далеч по-сложни, дълги и трудни. Всъщност такива случаи наистина представляват голямо предизвикателство за всеки електрофизиолог.

- Какво представлява самата аблация?
- Катетърната аблация е метод за лечение на сърдечните аритмии, при който използваме един катетър, въведен през бедрената вена.

Този катетър е управляем и с голяма точност,

под рентгенов контрол, се поставя на мястото в сърцето, където се намира проблемната зона. През него се пропуска високочестотен ток, който елиминира електричните свойства на тъканта в тази зона. При това ритъмното нарушение не може повече да възниква, т.е пациентът е трайно излекуван. Това, разбира се, става, след като се направи т.нар електрофизиологично изследване. На практика всяка процедура започва с диагностична част, при която освен аблационният катетър в сърдечните кухини се въвеждат и още няколко катетъра. Те ни дават възможност за регистрация на потенциали от вътрешната повърхност на сърцето. Дават ни също възможност да стимулираме сърцето с електрически импулси.

- За кои пациенти е подходящо това лечение?
- Този метод е изключително ефективен при много видове пристъпно сърцебиене при хора със здрави сърца. Успехът на процедурата в дългосрочен план надвишава 90%. С други думи, над 90% от пациентите остават радикално излекувани, без нуждата от прием на антиаритмични лекарства. Методът е с висока ефективност и при предсърдното трептене. При предсърдно мъждене, което е най-честата аритмия при хората, методът може да доведе до трайно елиминиране на епизодите на аритмия при около 70-75% от пациентите, които получават чести пристъпи и не могат да ги контролират с антиаритмични средства.

Катетърната аблация се прилага и при някои ритъмни нарушения, произхождащи от камерите. Например честите камерни екстрасистоли също могат да бъдат лекувани по този начин с висок шанс за успех. Някои сериозни аритмии, възникващи при пациенти с преживян инфаркт, също имат индикации за катетърна аблация.

- Има ли противопоказания за прилагането на тази процедура?
- Всяка процедура има противопоказания. Тук те не са много. Например в случаите на повишена функция на щитовидната жлеза процедурата е относително противопоказана до нормализиране на функцията на жлезата. При наличие на вирусна или друга инфекция, особено при повишена температура, процедурата не може да бъде извършена, докато пациентът не се излекува.

- След това пациентът трябва ли да продължи да приема медикаменти?
- Нуждата от по-нататъшно антиаритмично лечение зависи от характера на аритмията, която лекуваме. При случаите на пристъпно сърцебиене - т.нар. надкамерна пароксизмална тахикардия, такова не се налага, тъй като

пациентът е здрав след процедурата

При някои случаи след аблация на предсърдно мъждене се налага лечение с антиаритмични медикаменти за определен период от време. Някои пациенти трябва да приемат и медикаменти, потискащи кръвосъсирването.

- Възможни ли са рецидиви?
- Рецидиви са възможни. При случаите на надкамерна пароксизмална тахикардия и предсърдно трептене те са изключително редки. При всички случаи на рецидив трябва да се обмисли извършването на втора процедура.

- Как се преценява дали пациентът трябва да се подложи на аблация, или може да продължи с медикаментозното лечение?
- Преценката зависи от типа аритмия и честотата й на възникване. Поради високата ефективност на катетърната аблация при всички случаи на пароксизмална надкамерна тахикардия и предсърдно трептене този метод се препоръчва като средство за радикално излекуване. При аритмии като предсърдното мъждене следва първо да се започне медикаментозно лечение и при неуспех от един или два медикамента да се направи катетърна аблация.

- Вие съветвате страдащите от аритмия да не отлагат и да се консултират със специалист електрофизиолог. В кой момент трябва да направят тази консултация - още при поставяне на диагнозата или в определен етап от лечението?
- Електрофизиолозите са най-запознати с механизмите на аритмиите и могат най-точно да изберат най-добрия терапевтичен подход. Затова е добре в даден етап да се направи консултация с такъв специалист. Разбира се, кардиологът, който консултира пациента и поставя диагнозата, би трябвало да прецени кога да го насочи за катетърна аблация.

- Какви са рисковете при провеждане на аблацията?
- Както всяка инвазивна процедура, и тук има някакъв риск от усложнения. Усложненията обаче са редки, срещат се в не повече от 1% от случаите на пароксизмална надкамерна тахикардия и при около 2-3% при случаите на предсърдно мъждене. Едно от тежките усложнения може да бъде настъпването на проводни нарушения в резултат на аблацията, което да наложи имплантация на пейсмейкър. За щастие това усложнение е изключително рядко.

- Поема ли се лечението от Здравната каса?
- Да, процедурата се поема изцяло при повечето аритмии.

- Какво представляват аритмиите и кои хора са предразположени към това заболяване?
- Аритмия означава неритмичен пулс. Той може да бъде бърз и неритмичен, когато говорим за тахиаритмия, или бавен и неритмичен, когато състоянието се нарича брадиаритмия. Когато пулсът е ритмичен, говорим съответно за тахикардия или брадикардия. Причините за възникване на ритъмните и проводните нарушения, които обуславят аритмиите, са многобройни. Сред основните причини за възникване на ритъмните нарушения на сърцето са клапните заболявания и исхемичната болест на сърцето. От заболяванията на другите органи следва да се отбележи нарушената функция на щитовидната жлеза. Нарушенията в нивата на калиевите и натриевите йони в някои случаи също могат да доведат до възникване на аритмии. Разбира се, както споменах, някои ритъмни нарушения могат да възникват и при хора със здрави сърца.


Милена ВАСИЛЕВА