Как културтрегерът бай Милан стана жертва на раздори между партийни големци
<em>През 1970 г. на другарите в Централната ревизионна комисия е весело: в покоите на ЦК на БКП , но в коридора, очаква партийната присъда един човек, дал много от уменията си на общественик, организатор и музеен специалист. За дързостта му да се хвърля с наивен ентусиазъм в начинания &quot;на ползу роду&quot; и да нарушава рахатлъка на общински и окръжни величия, шефът на музейното дело в Берковица Милан Василев Миланов е изключен от партийните редици по нареждане на Бюрото на ОК на БКП в Михайловград. <br /> <br /> </em>Прогонват го и от работата. Търсят и под вола теле, за да открият някакви злоупотреби. Такива няма. Затова в горчивия за него ден 5 май 1970 г. (по ирония на съдбата това е рожденият ден на идеолога Карл Маркс!) Милан Миланов се зарича да потърси справедливостта не при пъдаря, а при царя. Жалбата му за връщане на партийната членска книжка се разглежда в Централната ревизионна комисия, където посрещат Милан весело, защото им е ясно на какъв &quot;другарски&quot; огън са го изпържили в окръга на &quot;септемврийската слава&quot;. И председателят Стоян Караджов го потупва окуражително по рамото: &quot;Революцийо, вместо да ти дадат орден, те наказват. Отивай да си продължиш голямото дело!&quot;<br /> <strong><u><em><br /> В цяла Северозападна България познават Милан от десетилетия. Всички го наричат Милан Революцията<br /> </em></u></strong><br /> Ражда се в бедно семейство в берковското село Янчов чифлик, днешно Ягодово, точно преди 85 години. И след като има една ризка на гърба и чифт панталони, ушити несръчно, завършва гимназията в Берковица и хуква през кривините на новите времена. Тук говори по младежки събрания, там събужда нови селски читалища. Агитира за коопериране на частните нивици, даже уговаря и опърничавия си баща, с когото нещата на ремсиста отиват към роднинска разлъка. Милан гази като каруцата на Андрешко из рядката кал на Северозапада, замръква в село и прави библиотека, после осъмва в друго и мери горунчета за електрически стълбове. И навсякъде агитира за новото време, рисува цветни картинки. Така го спохожда и прякора. В село Бързия завършва словото си така &quot;Дайте за революцията!&quot; А бързийчени го курдисват на трапезата и викат: &quot;Хайде сега пий с нас, ама няма не можеш, хайде за революцията!&quot; И ето ти го наш Миланчо, вече влачи след себе си леко ироничното и тежко политическото име Милан Революцията. Я идете днес от Ком до Лом и от Вършец през Чипровци до Белоградчик и питайте за бай Милан - веднага ще ви кажат: О, Революцията, как да не го знаем!<br /> Не, за Милан Революцията не можеш да се изпишеш на вестникарска страница. Даже в навечерието на осемдесетте му лазарника през 2008 г. една писателка се поизпоти на цели 670 страници, за да събере<br /> <br /> <u><em><strong>&quot;революционните&quot; житейски и професионални подвизи на &quot;героя тревожни&quot; <br /> </strong></em></u><br /> в една дебела книга...<br /> <br /> Нека опитаме все пак да щрихираме нещичко към портрета на тоя уникален българин, комуто бъдното на тоя красив и изоставен край ще да бъде благодарно. Вече казахме кога имало глава Миланова да пати. Решил берковският герой да си тури около челото патриотически лаври и намислил до музея на Иван Вазов в балканското градче да инсталира цял музеен комплекс от етнографски, исторически и прочие институти. И разкопал древното Кале, където имало следи от римска крепост (доста ученици от бригадите по разкопките пъхали в джобчетата си по някоя и друга римска монета, ама нейсе, България не се е свършила от тия дребнички частни колекцийки). Не му стигнало на Милан това вторжение в културно-историческото минало на Берковица, ами се вгледал в небето. И запланувал в едно запустяло училище да се роди чуден Вселенарий, гостите и туристите на Берковица да цъкат с език и да се запознават с далечни светове.<br /> А за по-близкото възхищение на българите, посещаващи Берковица, измолил от земляка Йордан Радичков и авера му живописец Борис Димовски двамата да сътворят едни приказни стенописи и рисунки по Радичковото творчество. Това изкуство било наченато по стените на Ловния дом на Калето и обещавало цветя и рози за окото...<br /> <u><em><strong><br /> Такъв грандиозен проект намислил неуморният Милан Революцията<br /> </strong></em></u><br /> Зад него застанали от Българската академия на науките, лично академик Ангел Балевски признал: &quot;Аз съм от Троянския край, и ние сме хубав край, но това, което Господ е заложил в Берковица, никъде го няма! Затова заставам зад вашия проект!&quot;<br /> <br /> Не е бил само академикът. Революцията редял писмо след писмо до проф. Александър Фол, до Людмила Живкова, при която работел като важен сътрудник берковчанинът Рибаров. И културната &quot;революция&quot; на берковчани аха да придобие успешен конец, когато се явила контрареволюцията в лицето на окръжните ръководители от Михайловград. Откъде накъде една малка &quot;магаретарска&quot; Берковица ще засенчва монтанския блясък на римския Монтанензиум? Ние окръг ли сме или лукова глава?<br /> <u><em><strong><br /> И отлетяла... главата на Милан Миланов, дето му казвали Революцията. <br /> <br /> </strong></em></u>Вече споменахме как му връщат червената книжка. После го назначават за големец, в началото на 80-те години става директор на Окръжна дирекция &quot;Културно-историческо наследство&quot;. Високо място, от което ветровете като едното нищо може да ти издухат шапката. Като погледнем в списъчния състав на окръжните номенклатурни кадри, с невъоръжено око може да забележим, че на власт са старите &quot;приятели&quot; на бай ни Милан.<br /> <br /> Те четат по вестници и слушат по съвещания за новите чудновати проекти на енергичното &quot;революционно&quot; перпетуум мобиле, което предлага на Людмила Живкова да уреди експозиции в бъдещия музей в сградата на Съдебната палата в София. <br /> <br /> <u><em><strong>И понеже Людмила е &quot;висока топка&quot;, удрят балтията на местно ниво <br /> </strong></em></u><br /> Поставят ултиматум на Милан да уговори Националния институт за паметниците на културата да се съгласи да бъдат съборени 22 сгради в центъра на Берковица. Как така, опъва се специалистът патриот. Михайловградчани са царе на разрушителната &quot;Хирошима&quot;, те са съборили техния център, даже не са запазили автентичните сгради на гарата и пощата, овладени в зората на въстанието от септември 23-та. А Берковица има стар център, тя е била град с &quot;окружен суд&quot; и съдия Иван Вазов тогава, когато Михайловград не е бил Фердинанд, а само Кутловица.<br /> <br /> И ето ти Милан Миланов с дисциплинарно уволнение. И с ревизори по дирите му. Уволняват го дни преди да открие важна национална археологическа конференция. Конференцията се провежда, правят банкета във Вършец и дружките на бившия директор, пияни (прости Боже), пеят песни за революцията...<br /> <br /> Прокуратурата го обследва детайлно. Има мярка за неотклонение. Приятели го вземат в Националния исторически музей за главен уредник. Снабдява за ремонта Съдебната палата с берковски мраморни плочи, като прецаква доставки от Сандански и Мездра, патриот един вид... Милан спи в Съдебната палата под дясното стълбище, но работи безупречно. Когато Георги Йорданов от Комитета за култура иска да му дадат жителство и апартамент, за да остане в столицата, Милан отказва и се връща в Берковица. Следователят в Михайловград го вика да му връчи протокол, че е свободен от отговорност. На бутилка &quot;Столичная&quot; му казва: &quot;Разбрах, че си човек&quot;. А по телефона председателят на Окръжния народен съвет мърмори: <br /> <u><em><strong><br /> &quot;Бе намерете му поне 5 лева злоупотреба, та да го окошарим!&quot;<br /> <br /> </strong></em></u>Милан Революцията прави добрини до пенсионирането си за музейното дело в Чипровци. После неуморно оглавява Берковското родолюбиво общество, издава и до днес вестника си &quot;Северозападен Балкан&quot;. Автор е на няколко десетки книги с научно и туристическо значение, има славата на изключителен краевед. Няма историческо или обществено-политическо събитие, което да не е влязло във фотообектива му.<br /> <br /> Няма и приятелска беседа на маса с видни капацитети - историци, журналисти, писатели, от която да отсъстват усмивката и гласът на бай Милан, който дори и след поредната чашка бодро хортува: &quot;За Революцията!&quot;<br /> <br /> Ама тя, революцията, бай Милане, нещо...&quot;<br /> <br /> <br /> <em><strong>Борислав КОСТОВ, Берковица</strong></em>